†.Трябва преди всичко да благодарим на Светия Триединен Бог, че отново ни удостои да се върнем на това място, за да се чуе Неговото Божествено слово.
В древната Църква кръщението се извършвало в напреднала възраст. Понеже днес кръщението се извършва от много ранна възраст , оглашението се извършва след нашето кръщение. Истинско благословение е да осъзнаем, че трябва да допълним своето оглашение след кръщението си. Оглашението не е нито лукс, нито нещо извънредно, нито ако искате – нещо по желание. То е крайно необходимо.
Ако осъзнаем, че трябва да придобием познание за съдържанието на нашата вяра, тогава несъмнено ще се постараем да обогатяваме своето духовно, богословско и християнско знание не само в детска или юношеска възраст, но през целия си живот. Учениците на Христос се наричаха ученици до самата си смърт – което означава, че имаха дух на ученичество. И ние трябва да имаме този дух до края на живота си.
Ако искате, всички злини, които са се натрупали в живота ни, са именно поради липсата на оглашение. Нашият народ, в огромната си част, е невеж по въпросите на вярата. Той е неоглашен. И това е голямото нещастие.
Ако осъзнаем, че трябва да придобием познание за съдържанието на нашата вяра, тогава несъмнено ще се постараем да обогатяваме своето духовно, богословско и християнско знание не само в детска или юношеска възраст, но през целия си живот. Учениците на Христос се наричаха ученици до самата си смърт – което означава, че имаха дух на ученичество. И ние трябва да имаме този дух до края на живота си.
Ако искате, всички злини, които са се натрупали в живота ни, са именно поради липсата на оглашение. Нашият народ, в огромната си част, е невеж по въпросите на вярата. Той е неоглашен. И това е голямото нещастие.
Християнската космология и християнската антропология.
Тазгодишните ни теми ще бъдат ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОЛОГИЯ и ХРИСТИЯНСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ. Какво представлява тази космология? Съществува учебен предмет, или поне съществуваше по мое време, наречен Космография. Дали това е нещо подобно? А антропологията? Какво точно е?Спомням си, че в училище, за по-нагледно обучение, разполагахме със скелет. Предполагам, че и вие сте виждали в училище човешки скелет в естествен размер. Именно чрез него изучавахме костната структура и други аспекти на човешкото устройство. Дали това е антропологията? Може да се каже, че отчасти да.
Когато говорим за космология, имаме предвид въпросите, свързани със сътворението на света. Това е огромна тема, която винаги е занимавала философите, особено ранните философи – в случая с гърците, това са досократиците, които се опитвали да проникнат в тайната на сътворението. Какво е светът? Кой го е създал? Каква е неговата цел? Накъде ще се развие? Всички тези въпроси са част от християнската космология.
А когато говорим за християнска антропология, се отнасяме до въпросите, свързани със сътворението на човека. Защо я наричаме християнска? Защото ще разгледаме темата не от философска или научна гледна точка, а от християнска, свещенописна перспектива.
Може би ще кажете, че науката или философията имат различни обяснения. Разбира се. От време на време ще правим препратки и към философията, и към науката. Но дали ще правим научен анализ? Ако беше така, това нямаше да бъде катехизация.
Тогава какво ще правим? Чуйте внимателно. Златарите използват камък, наречен "Лидийски камък". Когато им занесете златно украшение, или такова, което смятате за златно, или искате да проверите колко карата е, златарят взема украшението, трие го върху камъка и оставя следа от метала. След това нанася киселина и по начина, по който потъмнява или не, както и по степента на потъмняване на следата, определя дали предметът е златен и колко карата е.
По същия начин, когато разглеждаме въпросите на космологията и антропологията, ние ще ги изпитваме чрез "Лидийския камък" на Светото Писание. Това ще бъде нашият критерий. И така, ако научим много добре съдържанието на нашата вяра от християнска гледна точка, стъпка по стъпка, уверявам ви, че каквито и теории да прочетете или чуете относно сътворението на света и сътворението на човека, ще можете във всеки един момент да прецените дали това издържа от християнска гледна точка.
Защото в крайна сметка, именно това е нашата тема. Интересуват ни от християнска гледна точка всички тези неща, които се разпространяват.
Тази година, например, се навършват сто години от публикуването на теорията на Дарвин, теорията за еволюцията. Тази теория твърди, че видовете са претърпели еволюция и че човекът произлиза от маймуната. Колко много такива неща се казват или се пишат във вестниците , в учелищата и другаде…
И човек се пита: „Тоест, не Бог ли ни е създал? Произлезли сме от маймуната по еволюционен и случаен начин? Тази еволюция няма ли замисъл? Всичко става случайно ? Този свят се е появил случайно? И какво всъщност представлява този свят?“
На всички тези въпроси ще можете по всяко време да отговорите първо на себе си, а след това и на своето обкръжение, ако добре усвоите тези въпроси.
Следователно ще разгледаме тези въпроси – Християнската космология и Християнската антропология – от свещенописна гледна точка. Какво казва Божието слово? Какво ни разкрива Божието слово?
Книгата Битие.
Разбира се, цялото Свещено Писание се отнася до тези въпроси. Но основната книга, от която ще черпим цялата информация, която ще анализираме, ще бъде книгата Битие.
Тази книга е написана от Моисей през XV век пр. Хр.. Това е първата книга на Стария Завет и съответно на цялата Света Библия.
Много хора, които не са информирани, смятат, че тази книга е митична и че не може да устои на научната критика. Че вече не можем да говорим за историята на Адам и Ева, нито че Бог е сътворил света за шест дни.
И все пак, въпреки че ви казах, че няма да правим наука, ще видите, че онова, което пише Божието слово, е толкова удивително, че оставя безмълвен не просто читателя, а изследователя, когато го съпостави с това, което казва науката.
И така, без да правим наука, ще сравняваме нещата с научните твърдения и ще получаваме автентичен отговор. Известно е, че нито философите, нито учените могат да ни дадат автентичен отговор. Днес казват едно, а утре друго. Науката постоянно прави преоценки.
Затова именно говорим за теории.
Когато учените открият нещо по-добро, те изоставят старата теория и формулират нова. Но и тя отново е само теория.
Научните истини са много малко. В по-голямата си част науката се основава на теории.
Тоест, науката също има свое „вярвам“ – научното вярване. Това е теорията.
Науката не се състои изцяло от доказани научни истини.
Затова говорим за теорията на еволюцията.
За теорията за произхода на Вселената.
Коя теория? Първа, втора, трета, четвърта...
Безброй теории! И всички те се опитват да дадат отговор, защото все още не е даден автентичен отговор. Преди да продължа с темата, бих искал да кажа, че книгата Битие е много древна, тя е на 3 500 години.
Може би някой ще каже:
„Но нима ще черпим информация от толкова стара книга? Удивителното е, че в тази книга са записани толкова много неща, които едва сега откриваме.
Това повишава оценката за боговдъхновеността на Свещеното Писание, и по-специално на книгата Битие.
Също така трябва да ви кажа, че може да чуете или прочетете, че авторът на книгата Битие вероятно е използвал извънбиблейски източници, че е взел елементи от вавилонците или египтяните, за да състави книгата „Битие“. Разликата между вавилонските и египетските източници и Свещеното Писание е толкова голяма, че би било смешно да кажем, че Моисей е взел елементи от вавилонската или египетската литература, космология или антропология.
Това ще стане ясно още при първия прочит, ако човек сравни вавилонски или египетски текст със Свещеното Писание. Ще се види веднага. В нашето време сме обожествили науката. Затова, до известна степен, ще я използваме и ще се позоваваме на нея.
Докато анализираме Свещеното Писание и разглеждаме тези теми, където е необходимо, ще правим препратки и към науката.
Мнения на специализирани учени
Тази книга е написана от Моисей през XV век пр. Хр.. Това е първата книга на Стария Завет и съответно на цялата Света Библия.
Много хора, които не са информирани, смятат, че тази книга е митична и че не може да устои на научната критика. Че вече не можем да говорим за историята на Адам и Ева, нито че Бог е сътворил света за шест дни.
И все пак, въпреки че ви казах, че няма да правим наука, ще видите, че онова, което пише Божието слово, е толкова удивително, че оставя безмълвен не просто читателя, а изследователя, когато го съпостави с това, което казва науката.
И така, без да правим наука, ще сравняваме нещата с научните твърдения и ще получаваме автентичен отговор. Известно е, че нито философите, нито учените могат да ни дадат автентичен отговор. Днес казват едно, а утре друго. Науката постоянно прави преоценки.
Затова именно говорим за теории.
Когато учените открият нещо по-добро, те изоставят старата теория и формулират нова. Но и тя отново е само теория.
Научните истини са много малко. В по-голямата си част науката се основава на теории.
Тоест, науката също има свое „вярвам“ – научното вярване. Това е теорията.
Науката не се състои изцяло от доказани научни истини.
Затова говорим за теорията на еволюцията.
За теорията за произхода на Вселената.
Коя теория? Първа, втора, трета, четвърта...
Безброй теории! И всички те се опитват да дадат отговор, защото все още не е даден автентичен отговор. Преди да продължа с темата, бих искал да кажа, че книгата Битие е много древна, тя е на 3 500 години.
Може би някой ще каже:
„Но нима ще черпим информация от толкова стара книга? Удивителното е, че в тази книга са записани толкова много неща, които едва сега откриваме.
Това повишава оценката за боговдъхновеността на Свещеното Писание, и по-специално на книгата Битие.
Също така трябва да ви кажа, че може да чуете или прочетете, че авторът на книгата Битие вероятно е използвал извънбиблейски източници, че е взел елементи от вавилонците или египтяните, за да състави книгата „Битие“. Разликата между вавилонските и египетските източници и Свещеното Писание е толкова голяма, че би било смешно да кажем, че Моисей е взел елементи от вавилонската или египетската литература, космология или антропология.
Това ще стане ясно още при първия прочит, ако човек сравни вавилонски или египетски текст със Свещеното Писание. Ще се види веднага. В нашето време сме обожествили науката. Затова, до известна степен, ще я използваме и ще се позоваваме на нея.
Докато анализираме Свещеното Писание и разглеждаме тези теми, където е необходимо, ще правим препратки и към науката.
Мнения на специализирани учени
Преди да продължа, бих искал на този етап да ви споделя мнението на двама велики учени.
Великият физик Ампер (Андре-Мари Ампер, 1775–1836, френски физик и математик), в чест на когото е наречена мерната единица за електрически ток, казва следното:
„Моисей, това, което написа преди 3 500 години, или е имал геоложките и космографските познания на нашето време, или е бил боговдъхновен.“
Но е напълно невъзможно Моисей да е имал познанията на нашето време. Как би могъл да ги има?
По онова време хората дори не са знаели дали Земята се върти около Слънцето или Слънцето около Земята – нещо, което е било напълно неизвестно, особено през XV век пр. Хр. Следователно, след като Моисей не е притежавал тези знания, и особено геоложките открития, които са направени едва през последните 100 години, остава само едно: това, което е записал в книгата Битие, е боговдъхновено.
Другото мнение е на Ла Паран
Този велик геолог от Френската академия казва следното:
„Ако трябваше да обобщя в 40 реда най-автентичните заключения на геологията, щях да препиша текста на Битие. Тоест историята на Сътворението, така както я е записал Моисей.“
Това мнение придава огромен авторитет и велика достоверност на книгата Битие.
Това е малък увод към темите, които ще разгледаме тази година. Лично аз ги смятам за величествени теми, много важни. Когато навлезем в християнската антропология, ще обсъдим какво означава „човек“ и какво представлява човекът.
Веднъж един гръцки философ – Диоген взел един петел, оскубал го и казал: „Ето го човекът!“
Както знаете, краката на петела изглеждат нормално, а крилете напомнят на ръце. И така, казал той, това е човекът.
Но човекът е загадка! Ние не знаем какво е човекът.
До този момент никой не е дал отговор какво представлява човекът – нито науката, нито философията.
Още по-малко каква е целта на неговото съществуване.
Жената и феминизмът
Великият физик Ампер (Андре-Мари Ампер, 1775–1836, френски физик и математик), в чест на когото е наречена мерната единица за електрически ток, казва следното:
„Моисей, това, което написа преди 3 500 години, или е имал геоложките и космографските познания на нашето време, или е бил боговдъхновен.“
Но е напълно невъзможно Моисей да е имал познанията на нашето време. Как би могъл да ги има?
По онова време хората дори не са знаели дали Земята се върти около Слънцето или Слънцето около Земята – нещо, което е било напълно неизвестно, особено през XV век пр. Хр. Следователно, след като Моисей не е притежавал тези знания, и особено геоложките открития, които са направени едва през последните 100 години, остава само едно: това, което е записал в книгата Битие, е боговдъхновено.
Другото мнение е на Ла Паран
Този велик геолог от Френската академия казва следното:
„Ако трябваше да обобщя в 40 реда най-автентичните заключения на геологията, щях да препиша текста на Битие. Тоест историята на Сътворението, така както я е записал Моисей.“
Това мнение придава огромен авторитет и велика достоверност на книгата Битие.
Това е малък увод към темите, които ще разгледаме тази година. Лично аз ги смятам за величествени теми, много важни. Когато навлезем в християнската антропология, ще обсъдим какво означава „човек“ и какво представлява човекът.
Веднъж един гръцки философ – Диоген взел един петел, оскубал го и казал: „Ето го човекът!“
Както знаете, краката на петела изглеждат нормално, а крилете напомнят на ръце. И така, казал той, това е човекът.
Но човекът е загадка! Ние не знаем какво е човекът.
До този момент никой не е дал отговор какво представлява човекът – нито науката, нито философията.
Още по-малко каква е целта на неговото съществуване.
Жената и феминизмът
Искате ли да продължа?
Питаме се: Жената човек ли е?
Разбира се, под светлината на Светото Писание и Църквата, този въпрос звучи абсурдно.
Очевидно е, че жената е човек.
Но някога това не е било толкова очевидно.
И това имаше практически последици – затова се зароди феминизмът. Днес казваме, че жената е равна на мъжа.
Но някога по този въпрос се водеха сериозни спорове.
Ако обаче разберем как е създадена жената, откъде произхожда и как застава до мъжа, ще получим всички елементи на истинския християнски феминизъм.
Затова тези текстове са безценни!
Те изпълват душата ни с възторг и могат да ни служат като пробен камък, за да различаваме винаги истинското от фалшивото.
Защото знаете ли колко опасни неща има в светския феминизъм? Той съдържа толкова много негативни елементи, че принизява жената. Светският феминизъм на пръв поглед се стреми да изравни жената с мъжа, но в действителност я прави мъжеобразна и я обезценява.
Ние ще запазим равновесието .
А мярката ни я дава Светото Писание – Божественото откровение!
А сега преминавам към свещения текст:
„1) В началото Бог сътвори небето и земята. 2) А земята беше безвидна и пуста, и тъмнина се носеше над бездната, и Дух Божий се носеше над водите. 3) И каза Бог: „Да бъде светлина!“ – и стана светлина.“
(Битие, гл. 1, ст. 1-3)
Спирам дотук.
„В началото Бог сътвори небето и земята.“
Какво означава това?
Св. Акакий Кесарийски казва:
„Това е същото като да кажем: „Бог създаде началото на времето и началото на света.“
Така че още в самото начало се поставят два елемента:
✅ елементът на времето
✅ елементът на пространството
Разбира се, ако човек има дори малко познания по математика и физика от училище, ще се наслади на тези въпроси.
Този стих – „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Битие, 1:1)
според стила на свещения автор, е въведението към цялата книга.
Какво ни казва тук?
Ще ни покаже, че Бог е създал небето и земята.
„В началото…“
Нека се спрем на първите две думи:
„В началото…“
Когато казваме „начало“, веднага подразбираме време.
Казваме:
„Кога ще започнат уроците?“
Какво означава това?
Време. „Кога ще започна да ям?“ Отново означава време. Но времето останало незабелязано за древните.
Древните философи се занимавали с въпроса за сътворението, без да вземат предвид времето.
Те не обърнали внимание на времето – виждали пред себе си само сътворението.
Но сътворение без време е нещо напълно неразбираемо.
То е напълно непонятно. И това е просто така, защото в самото творение има събития, има случки.
Тези събития имат начало и край, дори и частично.
Да кажем, че нашият урок ще започне и ще завърши.
След това ще започне следващата лекция, която също ще завърши. Това са събития, неща, които се случват.
Това са малки парчета от времето. Но цялото творение също се състои от тези малки парчета, които изграждат една проява. Дори нещо, което изглежда неподвижно, също се подчинява на времето.
Например една сграда – забележете, една сграда.
Какво има тя?
Изглежда, че няма никакви събития.
Кой ви каза това?
Как така няма?
Във времето тя претърпява промени.
Тя подлежи на разруха.
Има ли нещо, което да съществува, без да се руши?
Няма значение дали този храм ще издържи 200 години,
планината Олимп – 500 000 години,
или моят часовник – само 5 години.
Това няма никакво значение.
Важното е, че има промяна.
А промяната винаги се измерва чрез времето.
Следователно сътворението не е нещо статично – времето присъства.
И това е в чест на Светото Писание, защото ни въвежда едновременно в сътворението на пространството и времето.
С израза „В началото“ се говори за времето.
С думите „сътвори небето и земята“ се говори за пространството.
И ето го удивителното!
Бяха необходими хиляди години, за да го разбере човек.
И го разбра едва сега.
Разбира се, философите започнали да долавят нещо, но науката го формулира съвсем наскоро.
Пространството и времето са две неща, които са създадени едновременно и не могат да бъдат разделени.
Представете си, че имаме плат.
Платът е изтъкан от нишки.
Как са разположени нишките в плата?
Чрез вертикални и хоризонтални нишки.
Ако извадя вертикалните нишки, ще имам ли плат?
Не – ще имам просто редица нишки.
Но няма да имам плат.
Ако извадя хоризонталните нишки и останат само вертикалните – ще имам ли плат? Не.
За да има плат, трябва да има и хоризонтални, и вертикални нишки.
По същия начин, за да има сътворение, трябва да има и пространство, и време.
Пространството не може да съществува без времето.
Времето не може да съществува без пространството.
Те са две неща, които съществуват едновременно.
Създадено ли е времето преди пространството?
Не. Създадено ли е пространството преди времето?
Не. Те са създадени заедно.
Питаме се: Жената човек ли е?
Разбира се, под светлината на Светото Писание и Църквата, този въпрос звучи абсурдно.
Очевидно е, че жената е човек.
Но някога това не е било толкова очевидно.
И това имаше практически последици – затова се зароди феминизмът. Днес казваме, че жената е равна на мъжа.
Но някога по този въпрос се водеха сериозни спорове.
Ако обаче разберем как е създадена жената, откъде произхожда и как застава до мъжа, ще получим всички елементи на истинския християнски феминизъм.
Затова тези текстове са безценни!
Те изпълват душата ни с възторг и могат да ни служат като пробен камък, за да различаваме винаги истинското от фалшивото.
Защото знаете ли колко опасни неща има в светския феминизъм? Той съдържа толкова много негативни елементи, че принизява жената. Светският феминизъм на пръв поглед се стреми да изравни жената с мъжа, но в действителност я прави мъжеобразна и я обезценява.
Ние ще запазим равновесието .
А мярката ни я дава Светото Писание – Божественото откровение!
А сега преминавам към свещения текст:
„1) В началото Бог сътвори небето и земята. 2) А земята беше безвидна и пуста, и тъмнина се носеше над бездната, и Дух Божий се носеше над водите. 3) И каза Бог: „Да бъде светлина!“ – и стана светлина.“
(Битие, гл. 1, ст. 1-3)
Спирам дотук.
„В началото Бог сътвори небето и земята.“
Какво означава това?
Св. Акакий Кесарийски казва:
„Това е същото като да кажем: „Бог създаде началото на времето и началото на света.“
Така че още в самото начало се поставят два елемента:
✅ елементът на времето
✅ елементът на пространството
Разбира се, ако човек има дори малко познания по математика и физика от училище, ще се наслади на тези въпроси.
Този стих – „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Битие, 1:1)
според стила на свещения автор, е въведението към цялата книга.
Какво ни казва тук?
Ще ни покаже, че Бог е създал небето и земята.
„В началото…“
Нека се спрем на първите две думи:
„В началото…“
Когато казваме „начало“, веднага подразбираме време.
Казваме:
„Кога ще започнат уроците?“
Какво означава това?
Време. „Кога ще започна да ям?“ Отново означава време. Но времето останало незабелязано за древните.
Древните философи се занимавали с въпроса за сътворението, без да вземат предвид времето.
Те не обърнали внимание на времето – виждали пред себе си само сътворението.
Но сътворение без време е нещо напълно неразбираемо.
То е напълно непонятно. И това е просто така, защото в самото творение има събития, има случки.
Тези събития имат начало и край, дори и частично.
Да кажем, че нашият урок ще започне и ще завърши.
След това ще започне следващата лекция, която също ще завърши. Това са събития, неща, които се случват.
Това са малки парчета от времето. Но цялото творение също се състои от тези малки парчета, които изграждат една проява. Дори нещо, което изглежда неподвижно, също се подчинява на времето.
Например една сграда – забележете, една сграда.
Какво има тя?
Изглежда, че няма никакви събития.
Кой ви каза това?
Как така няма?
Във времето тя претърпява промени.
Тя подлежи на разруха.
Има ли нещо, което да съществува, без да се руши?
Няма значение дали този храм ще издържи 200 години,
планината Олимп – 500 000 години,
или моят часовник – само 5 години.
Това няма никакво значение.
Важното е, че има промяна.
А промяната винаги се измерва чрез времето.
Следователно сътворението не е нещо статично – времето присъства.
И това е в чест на Светото Писание, защото ни въвежда едновременно в сътворението на пространството и времето.
С израза „В началото“ се говори за времето.
С думите „сътвори небето и земята“ се говори за пространството.
И ето го удивителното!
Бяха необходими хиляди години, за да го разбере човек.
И го разбра едва сега.
Разбира се, философите започнали да долавят нещо, но науката го формулира съвсем наскоро.
Пространството и времето са две неща, които са създадени едновременно и не могат да бъдат разделени.
Представете си, че имаме плат.
Платът е изтъкан от нишки.
Как са разположени нишките в плата?
Чрез вертикални и хоризонтални нишки.
Ако извадя вертикалните нишки, ще имам ли плат?
Не – ще имам просто редица нишки.
Но няма да имам плат.
Ако извадя хоризонталните нишки и останат само вертикалните – ще имам ли плат? Не.
За да има плат, трябва да има и хоризонтални, и вертикални нишки.
По същия начин, за да има сътворение, трябва да има и пространство, и време.
Пространството не може да съществува без времето.
Времето не може да съществува без пространството.
Те са две неща, които съществуват едновременно.
Създадено ли е времето преди пространството?
Не. Създадено ли е пространството преди времето?
Не. Те са създадени заедно.
Това го казва много красиво свети Августин.
Разбира се, той го казва, опирайки се на Светото Писание. Какво казва?
Тази прекрасна и достойна за запомняне фраза:
„Non in tempore sed cum tempore finxit Deus mundum“.
„Не във времето, а заедно с времето Бог създаде света.“
Това показва, че времето не е съществувало, преди да започне сътворението. Пространството и времето са едно цяло. Това е величествено!
Това е наистина величествено!
Платон беше казал следното:
„Бог създаде света заедно с времето, така че ако някога се разпаднат, да се разпаднат заедно.“
Това е велика истина, която ще разгледаме по-нататък.
Така стигаме от библейските думи:
„В начало Бог сътвори небето и земята“
до пространствено-времевия континуум на Айнщайн.
Знаете ли, че преди Айнщайн изследвахме явленията без да вземаме предвид времето?
Днес казваме, че скоростта е равна на изминатото разстояние, разделено на времето.
Времето вече влиза във всички формули.
Но обърнете внимание!
Не бяхме разбрали, че времето играе толкова съществена роля,
докато не стигнахме до пределни скорости.
Когато скоростта на движението на материята достигне граничната стойност – скоростта на светлината,
тогава имаме енергия.
Знаете ли с какво е равна енергията?
Енергията е равна на масата, умножена по квадрата на скоростта на светлината.
Това е фундаментален закон!
Виждате ли как от „В начало Бог сътвори небето и земята“ ние стигаме до Айнщайновото пространство-време?
Това, което изглежда елементарно, всъщност не е .
Просто означава мъдро, но изразено по ясен и достъпен начин. Тази простота днес ни води до пространствено-времевия континуум на Айнщайн.
Невероятно! Величествено! Но има и още нещо. Когато в Библията се казва „В начало“, това означава, че има начало и край. Защото всичко, което започва – завършва. Това е и философска истина.
Всичко, което започва, приключва.
Знаете ли колко голяма стойност има това за добродетелта на търпението? Например:
Може някой човек да ме тормози, да ми говори, да ми натяква, да ме измъчва ужасно. Как издържам? Казвам си: „Това със сигурност ще свърши!“ Някога ще свърши. Да! И това е много важно – защото щом ще свърши, защо да се ядосвам? Просто проявявам търпение.
Животът ни има страдания. Но казваме: „И това ще мине.“ Каквото и да е. И ако дадем стойност на живота дори отвъд смъртта, тогава се ражда една от най-важните добродетели – добродетелта на търпението.
Всичко свършва. Дори и най-неукият човек в нашия народ знае тази истина: „Всичко, което започва, приключва.“
Когато, следователно, се казва „В началото Бог сътвори небето и земята“, това предполага и край. И сега питаме: има ли край сътворението? Разбира се. Съществува ли край? След като е имало начало, значи има и край. И какъв е този край? Какво означава краят на сътворението? Тоест, ще свърши ли един ден тази вселена? Можете ли да си представите, че самите учени говорят за края на вселената?
Физическият аспект на сътворението
Имаме два аспекта. Единият е физическият, а другият – откровенческият. Нека първо разгледаме физическия. Самата наука ни казва, че вселената умира. Дори за нашето Слънце – а има милиарди милиарди слънца – се казва, че умира. Ако искате, мога да ви дам някои данни. Изчислено е, че целият живот на Слънцето е 107 × 10⁹ години. Тоест 10⁹ означава милиард. Следователно, 107 милиарда години е общата продължителност на живота на Слънцето. Досега то се намира едва в детската си възраст – на 6 × 10⁹ години. Казано по друг начин, ако човек живееше 107 години, той сега щеше да е само на 6 години. Остава му да живее още 101 години. Така че нашето Слънце е на 6 × 10⁹ години, тоест шест милиарда години. Но чуйте сега! Слънцето губи материя. Губи я чрез енергията си, чрез светлината си. Дори нашата Земя, ако искате, става все по-тежка и по-тежка, тъй като получава материя под формата на светлина. В рамките на една секунда Слънцето губи четири милиона тона материя. В рамките на една минута губи 250 милиарда тона. За 24 часа губи 360 милиарда тона материя. Разбирате ли какво ще стане? След като губи и не получава нищо в замяна, и когато минат още 101 милиарда години, Слънцето ще загуби цялата си материя. Следователно, Слънцето умира. И както умира Слънцето, така умира и вселената. Цялата вселена умира. Какво означава, че вселената умира? Умира чрез така наречената „топлинна смърт“. Теорията за топлинната смърт ни казва следното: Според втория закон на термодинамиката енергията не се губи, а само намалява качеството си. Това показва, че няма загуба на енергия. Както знаете, съществува законът за запазване на материята, въведен от Антоан Лоран Лавоазие (1743 – 1794), както и законът за запазване на енергията – нищо не се губи. Но тогава ще попитате: как тогава нещата умират? Умират, защото Земята се движи около Слънцето. Температурата на Слънцето е такава, че я кара да се движи. Същото се случва и с другите планети. Ако Слънцето няма температура, ако няма светлина, ще се движи ли Земята? Не, няма. Какво ще стане тогава? Това означава, че енергията на вселената, която е под формата на светлина, ще се превърне в топлина. А топлината е най-ниската форма на енергия. Всички точки на тази енергия ще бъдат на едно и също ниво. И след като няма разлика в потенциала, настъпва смърт.
Пример: Океанът има ли енергия? Огромна! Ако океанът беше разположен над Олимп и падаше през голям канал, представете си какви машини щеше да задвижва, какво електричество щеше да произвежда! Но за да качим океана на Олимп, ни трябва енергия. Не можем да го направим. Океанът си остава на едно и също ниво. За да го повдигнем, се изисква енергия. А за да му дадем енергия, трябва да вземем повече, отколкото ще му дадем. Не си струва усилието. Защо? Защото океанът притежава енергия, но тя е на същото ниво. Вижте, на едно и също ниво. Не можем да използваме този енергиен потенциал. И следователно океанът ще остане неподвижен. Може ли океанът да се изкачи на сушата? Не, остава там. Така и енергията на вселената ще достигне едно и също ниво. Всички енергийни точки ще бъдат на едно и също ниво. Няма да има разлика, в резултат на което няма да има движение. Тоест – смърт! Но смъртта не означава изчезване а липса на движение , неподвижност . Така че смъртта не означава изчезване.
Означава застой. Един мъртъв човек – защо е мъртъв? Защо е починал? Защото няма движение. Няма живот. А неговата материя? Опитайте се да го запечатате херметически в стъклен съд, за да не се загуби нищо от разпадането му, и претегляйте всяка година това, което е вътре. Нищо няма да изчезне. И все пак имаме смърт.
Така че науката ни казва, че Вселената ще преживее т.нар. "топлинна смърт", и това се случва въз основа на закона за ентропията. Така се нарича във физиката. Това е от гледна точка на физическата страна.
Следователно, Моисей правилно е казал, вдъхновен от Бога, че Вселената е имала начало. Дори ако не се обръщате към философите, а се насочите към материалистичните системи и теории на нашето време, например като отворите някой малък философски речник и потърсите термина "материя", знаете ли какво ще намерите? Че материята е вечна! Каква наивност! И все пак с това напояват умовете на хората днес материалистичните системи.
Откровенската страна на творението
Но ние имаме и откровенската страна. Както ни казва науката, краят не е изчезването . Това е застоя . Да, но Бог ни разкрива и ни казва: Краят наистина не е изчезването . Защото това, което Бог създава, не се връща в небитие , както ще видим по-късно. Бог е сътворил света от нищото. И след това какво става? Настъпва промяна. Преобразяване в един особен пространствено-времеви порядък. И този особен пространствено-времеви порядък настъпва след смъртта на Вселената, която обаче не съвпада с физическата смърт – отбележете това – а с Второто пришествие на Христос. Този особен пространствено-времеви порядък не е нищо друго освен Божието Царство.
Чуйте как го казва един Псалом. Псалом 101, ст. 26-27:
"26. В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27. те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, - и ще се изменят;."
Знаете ли, че преди, когато дрехите бяха скъпи, ги обръщахме отвътре навън и те изглеждаха като нови? Това ще направи Бог. Ще обърне цялото творение отвътре навън. Какво означава това „отвътре навън“? Това е въпрос, свързан с Божията воля. Творението ще стане ново.
И Евангелист Йоан казва в Откровение 21:1-5:
"И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха, и море вече нямаше. А седящият на престола рече: Ето, всичко ново творя!"
Следователно виждаме, че Бог установява времето и пространството, но самият Той остава извън пространството и времето. Той не се отъждествява с пространството и времето, а е Творец на пространствено-времевия континуум, Създател на Вселената.
24 октомври 1982 г.
Разбира се, той го казва, опирайки се на Светото Писание. Какво казва?
Тази прекрасна и достойна за запомняне фраза:
„Non in tempore sed cum tempore finxit Deus mundum“.
„Не във времето, а заедно с времето Бог създаде света.“
Това показва, че времето не е съществувало, преди да започне сътворението. Пространството и времето са едно цяло. Това е величествено!
Това е наистина величествено!
Платон беше казал следното:
„Бог създаде света заедно с времето, така че ако някога се разпаднат, да се разпаднат заедно.“
Това е велика истина, която ще разгледаме по-нататък.
Така стигаме от библейските думи:
„В начало Бог сътвори небето и земята“
до пространствено-времевия континуум на Айнщайн.
Знаете ли, че преди Айнщайн изследвахме явленията без да вземаме предвид времето?
Днес казваме, че скоростта е равна на изминатото разстояние, разделено на времето.
Времето вече влиза във всички формули.
Но обърнете внимание!
Не бяхме разбрали, че времето играе толкова съществена роля,
докато не стигнахме до пределни скорости.
Когато скоростта на движението на материята достигне граничната стойност – скоростта на светлината,
тогава имаме енергия.
Знаете ли с какво е равна енергията?
Енергията е равна на масата, умножена по квадрата на скоростта на светлината.
Това е фундаментален закон!
Виждате ли как от „В начало Бог сътвори небето и земята“ ние стигаме до Айнщайновото пространство-време?
Това, което изглежда елементарно, всъщност не е .
Просто означава мъдро, но изразено по ясен и достъпен начин. Тази простота днес ни води до пространствено-времевия континуум на Айнщайн.
Невероятно! Величествено! Но има и още нещо. Когато в Библията се казва „В начало“, това означава, че има начало и край. Защото всичко, което започва – завършва. Това е и философска истина.
Всичко, което започва, приключва.
Знаете ли колко голяма стойност има това за добродетелта на търпението? Например:
Може някой човек да ме тормози, да ми говори, да ми натяква, да ме измъчва ужасно. Как издържам? Казвам си: „Това със сигурност ще свърши!“ Някога ще свърши. Да! И това е много важно – защото щом ще свърши, защо да се ядосвам? Просто проявявам търпение.
Животът ни има страдания. Но казваме: „И това ще мине.“ Каквото и да е. И ако дадем стойност на живота дори отвъд смъртта, тогава се ражда една от най-важните добродетели – добродетелта на търпението.
Всичко свършва. Дори и най-неукият човек в нашия народ знае тази истина: „Всичко, което започва, приключва.“
Когато, следователно, се казва „В началото Бог сътвори небето и земята“, това предполага и край. И сега питаме: има ли край сътворението? Разбира се. Съществува ли край? След като е имало начало, значи има и край. И какъв е този край? Какво означава краят на сътворението? Тоест, ще свърши ли един ден тази вселена? Можете ли да си представите, че самите учени говорят за края на вселената?
Физическият аспект на сътворението
Имаме два аспекта. Единият е физическият, а другият – откровенческият. Нека първо разгледаме физическия. Самата наука ни казва, че вселената умира. Дори за нашето Слънце – а има милиарди милиарди слънца – се казва, че умира. Ако искате, мога да ви дам някои данни. Изчислено е, че целият живот на Слънцето е 107 × 10⁹ години. Тоест 10⁹ означава милиард. Следователно, 107 милиарда години е общата продължителност на живота на Слънцето. Досега то се намира едва в детската си възраст – на 6 × 10⁹ години. Казано по друг начин, ако човек живееше 107 години, той сега щеше да е само на 6 години. Остава му да живее още 101 години. Така че нашето Слънце е на 6 × 10⁹ години, тоест шест милиарда години. Но чуйте сега! Слънцето губи материя. Губи я чрез енергията си, чрез светлината си. Дори нашата Земя, ако искате, става все по-тежка и по-тежка, тъй като получава материя под формата на светлина. В рамките на една секунда Слънцето губи четири милиона тона материя. В рамките на една минута губи 250 милиарда тона. За 24 часа губи 360 милиарда тона материя. Разбирате ли какво ще стане? След като губи и не получава нищо в замяна, и когато минат още 101 милиарда години, Слънцето ще загуби цялата си материя. Следователно, Слънцето умира. И както умира Слънцето, така умира и вселената. Цялата вселена умира. Какво означава, че вселената умира? Умира чрез така наречената „топлинна смърт“. Теорията за топлинната смърт ни казва следното: Според втория закон на термодинамиката енергията не се губи, а само намалява качеството си. Това показва, че няма загуба на енергия. Както знаете, съществува законът за запазване на материята, въведен от Антоан Лоран Лавоазие (1743 – 1794), както и законът за запазване на енергията – нищо не се губи. Но тогава ще попитате: как тогава нещата умират? Умират, защото Земята се движи около Слънцето. Температурата на Слънцето е такава, че я кара да се движи. Същото се случва и с другите планети. Ако Слънцето няма температура, ако няма светлина, ще се движи ли Земята? Не, няма. Какво ще стане тогава? Това означава, че енергията на вселената, която е под формата на светлина, ще се превърне в топлина. А топлината е най-ниската форма на енергия. Всички точки на тази енергия ще бъдат на едно и също ниво. И след като няма разлика в потенциала, настъпва смърт.
Пример: Океанът има ли енергия? Огромна! Ако океанът беше разположен над Олимп и падаше през голям канал, представете си какви машини щеше да задвижва, какво електричество щеше да произвежда! Но за да качим океана на Олимп, ни трябва енергия. Не можем да го направим. Океанът си остава на едно и също ниво. За да го повдигнем, се изисква енергия. А за да му дадем енергия, трябва да вземем повече, отколкото ще му дадем. Не си струва усилието. Защо? Защото океанът притежава енергия, но тя е на същото ниво. Вижте, на едно и също ниво. Не можем да използваме този енергиен потенциал. И следователно океанът ще остане неподвижен. Може ли океанът да се изкачи на сушата? Не, остава там. Така и енергията на вселената ще достигне едно и също ниво. Всички енергийни точки ще бъдат на едно и също ниво. Няма да има разлика, в резултат на което няма да има движение. Тоест – смърт! Но смъртта не означава изчезване а липса на движение , неподвижност . Така че смъртта не означава изчезване.
Означава застой. Един мъртъв човек – защо е мъртъв? Защо е починал? Защото няма движение. Няма живот. А неговата материя? Опитайте се да го запечатате херметически в стъклен съд, за да не се загуби нищо от разпадането му, и претегляйте всяка година това, което е вътре. Нищо няма да изчезне. И все пак имаме смърт.
Така че науката ни казва, че Вселената ще преживее т.нар. "топлинна смърт", и това се случва въз основа на закона за ентропията. Така се нарича във физиката. Това е от гледна точка на физическата страна.
Следователно, Моисей правилно е казал, вдъхновен от Бога, че Вселената е имала начало. Дори ако не се обръщате към философите, а се насочите към материалистичните системи и теории на нашето време, например като отворите някой малък философски речник и потърсите термина "материя", знаете ли какво ще намерите? Че материята е вечна! Каква наивност! И все пак с това напояват умовете на хората днес материалистичните системи.
Откровенската страна на творението
Но ние имаме и откровенската страна. Както ни казва науката, краят не е изчезването . Това е застоя . Да, но Бог ни разкрива и ни казва: Краят наистина не е изчезването . Защото това, което Бог създава, не се връща в небитие , както ще видим по-късно. Бог е сътворил света от нищото. И след това какво става? Настъпва промяна. Преобразяване в един особен пространствено-времеви порядък. И този особен пространствено-времеви порядък настъпва след смъртта на Вселената, която обаче не съвпада с физическата смърт – отбележете това – а с Второто пришествие на Христос. Този особен пространствено-времеви порядък не е нищо друго освен Божието Царство.
Чуйте как го казва един Псалом. Псалом 101, ст. 26-27:
"26. В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27. те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, - и ще се изменят;."
Знаете ли, че преди, когато дрехите бяха скъпи, ги обръщахме отвътре навън и те изглеждаха като нови? Това ще направи Бог. Ще обърне цялото творение отвътре навън. Какво означава това „отвътре навън“? Това е въпрос, свързан с Божията воля. Творението ще стане ново.
И Евангелист Йоан казва в Откровение 21:1-5:
"И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха, и море вече нямаше. А седящият на престола рече: Ето, всичко ново творя!"
Следователно виждаме, че Бог установява времето и пространството, но самият Той остава извън пространството и времето. Той не се отъждествява с пространството и времето, а е Творец на пространствено-времевия континуум, Създател на Вселената.
24 октомври 1982 г.
Първа лекция в категорията "Християнска космология - Антропология".
1η ομιλία στην κατηγορία
« Χριστιανική Κοσμολογία - Ἀνθρωπολογία ».
►Όλες οι ομιλίες της Κατηγορίας :
" Χριστιανική Κοσμολογία - Ἀνθρωπολογία " εδώ ⬇️
https://arnion.gr/index.php/palaia-diauhkh/xristianikh-kosmologia-anurvpologia
↕️
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/blog-post_32.html?m=1
🇧🇬 Текст на 🔸Ivanka Georgieva.
🇬🇷 Απομαγνητοφώνηση στην ελληνική γλώσσα :
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_22.html?m=1
🇪🇦 Απομαγνητοφώνηση στην ισπανική γλώσσα :
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2023/01/1.html?m=1
🔸Λίστα ομιλιών της σειράς «Χριστιανική Κοσμολογία - Ἀνθρωπολογία.».🔻
https://drive.google.com/file/d/1PKTpnYb1nptUbWKH5jo6DJwk7IVel9BA/view?usp=drivesdk
🔸📜 Απομαγνητοφωνημενες ομιλίες της σειράς «Χριστιανική Κοσμολογία - Ἀνθρωπολογία.».🔻
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%94%B9%CE%A7%CF%81%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%B9%CE%B1%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CE%AE%20%CE%9A%CE%BF%CF%83%CE%BC%CE%BF%CE%BB%CE%BF%CE%B3%CE%AF%CE%B1%20~%20%CE%91%CE%BD%CE%B8%CF%81%CF%89%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%BF%CE%B3%CE%AF%CE%B1.?m=1
💠Πλήρης απομαγνητοφωνημένες σειρές ομιλιών (Βιβλία).
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%92%A0%CE%A0%CE%BB%CE%AE%CF%81%CE%B7%CF%82%20%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BC%CE%B1%CE%B3%CE%BD%CE%B7%CF%84%CE%BF%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%B7%CE%BC%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CF%82%20%CF%83%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%AD%CF%82%20%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%B9%CF%8E%CE%BD%20%28%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%AF%CE%B1%29.?m=1
🔸Επεξηγηματικό βίντεο Ασπάλαθου.
https://youtu.be/8tNfAHRkTCk
__⬇️Playlist "Ασπάλαθου".⬇️__
https://aspalathos21.blogspot.com/2021/07/blog-post_83.html?m=0
Όλες οι ομιλίες ~4.487~ του μακαριστού πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/4487.html?m=0
📃Απομαγνητοφωνημένες ομιλίες του πατρός Αθανασίου. ⬇️
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_15.html?m=0
📜 Αποσπάσματα ομιλιών πατρός Αθανασίου ⬇️
https://athanasioslogos.blogspot.com/?m=0
__⬇️ Facebook ⬇️__
https://www.facebook.com/groups/1637818926362004/?ref=share
Κατάλογος ομιλιών πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://drive.google.com/file/d/1JmrxaObMVyTA4_pS5yuMaQdoBf8-LwBP/view?usp=drivesdk
†.Πρός Δόξαν τοῦ Ἁγίου Τριαδικοῦ Θεοῦ.