Това е един прекрасен псалом заради пророческата висота, която притежава. Той е изцяло месиански. Няма нито една дума, която да не се отнася до Месията. Няма намеса на автора. От началото до края този псалом е месиански.
Той е толкова удивителен, че присъствието му е едно истинско тежко оръжие в подкрепа на Богочовешката природа на Иисус Христос; т.е. Иисус Христос е личност, която не може да се счита за обикновена личност, както всяка друга личност в историята.
Стойността на пророчеството, разбира се, е многократна. В конкретния случай, когато казваме христологичен псалом, имаме предвид, че той пророчески описва Месията. Ако имахме само разпятието и възкресението на Христос, т.е. личността на Христос и събитията, които го характеризират и които са описани в Новия Завет, без да имаме пророческия елемент на Стария Завет, бихме могли да поставим под съмнение всичко, написано в Новия Завет. Внимавайте с това; това е много важно.
Ще кажем: Как можем да бъдем сигурни, че възкресението на Христос се е случило? Можем ли да го потвърдим? Как можем да знаем кой е бил прав – съдиите или обвиняемият, Иисус Христос, дали е бил праведно разпнат или не? Как можем да знаем това нещо? Тоест, с други думи, бихме могли да поставим под съмнение личността на Христос и събитията, които са свързани с Него, ако нямаше пророчествата, ако нямаше Стария Завет. Старият Завет е голям прожектор, който утвърджава и осветява Новия Завет. Това трябва да го знаете.
Казвам това, защото много хора имат възприятие – страшно грешно! – че Старият Завет няма стойност, защото е... каквото казва името му, т.е. стар. Това е като да премълчаваме на човек неговата праистория. И как ще знае този човек кой е, ако не знае нищо за своята праистория? Това е неразбираемо. Праисторията е от основно значение.
Така че тук имаме пророческия елемент. Ще видите в псалома подробности, които са от основно значение за потвърждаване на събитията. И така, когато имаме пророчеството и имаме събитията, казваме, че тези събития, които се случват като изпълнение на пророчеството, са валидни, сигурни, и така вярваме в личността на Иисус Христос.
Т.е.: Много елементи са тези, които свидетелстват за личността на Христос, които казват кой е Христос; това са чудесата, това е святостта, това е учението, и други. Всички тези неща са много важни елементи, но това, което остава неуспорно, е пророчеството.
Святостта на Христос, за миг, може да бъде поставена под съмнение. Например , обиждат святостта на Иисус Христос в филми или романи и т.н. Може също да бъдат поставени под съмнение чудесата му, да се постави под въпрос дали са се случили, как са се случили и т.н. Може също да се постави под съмнение учението му. Още , има теория, която твърди, че всичкото това учение не е на Христос, а на учениците му. Но тогава учениците трябва да бъдат по-висши от своя учител, ако са успели да създадат такава личност, с такова морално височина, каквато е личността на Иисус Христос. Това, което казвам, вече се е случило в историята. Всичко може да бъде поставено под съмнение; това искам да ви кажа. Но това, което не може да бъде поставено под съмнение, е пророчеството. То е рибената кост, която стои в гърлото! Пророчеството е всичко!
Затова апостолът Петър казва, за тези, които все още нямат много стабилна вяра, "добре правите, че внимавате, като на светилник, който свети в тъмно място, докато денят не се разсвиди и светилото не изгрее в сърцата ви" (2 Петр. 1:19). Добре правите, като изучавате пророците, които са като светилник, който свети в тъмно място, докато денят на Второто пришествие освети тъмнините и звездата на този ден, т.е. Исус Христос, не изгрее в сърцата ви и ги изпълни с радост и възторг, и вече няма да имате нужда от пророчеството.
Но за неверниците пророчеството е невероятен елемент. Когато има потвърждение, че пророчеството наистина е написано преди Христа, и потвърждението идва от археологическите разкопки, както и от самата синагога, тогава няма място за съмнение и неверие.
Трябва да знаете, че синагогата на евреите запазва пророчествата, например псалмите, пророците, като част от традицията си. И като се има предвид, че Израел е враждебно настроен към Христос, стойността на христологичното пророчество е огромна. Така че, врагът държи доказателството в ръцете си. Чухте ли какво казах? Противникът, врагът, обвинителят, държи доказателството в ръцете си срещу обвиняемия! Чухте ли това?... Много важно е това.
Например, в момента тези пророчества, псалмите, всичко това, което ще прочетем тази вечер , не се поставя под съмнение от синагогата, не се поставя под съмнение от евреите. Те казват, че е валидно, че е написано от Давид, те го имат в традицията си. Те го признават; свършено е! И все пак, тези, които не са повярвали в Христос, те имат свидетелство в полза на автентичността на пророчеството!
Когато имаме валидността на пророчеството и след това на базата на елементите на пророчеството стигнем до събитията, и видим, че тези две неща съвпадат по един невероятен начин, както ще видим днес, оставаме буквално поразени, оставащи безмълвни! И ако някой има поне малка добра воля и не е човекът, който казва "не ме убеждаваш, дори и ако ме убедиш ", тогава не остава нищо друго освен да признае, че наистина Иисус Христос е въплътилият се Бог. Край.
Никой не знае бъдещето и особено да го опише толкова назад в миналото, както този псалом, който е написан през 11-10 век пр. Хр. в неподозирано време. Кой може да каже какво ще се случи след малко, дали ще се изправя, дали аз ще стана от този стол? Може да умра точно тук, докато ви говоря. Аз знам ли дали ще се изправя? Не знам. И ако не знам какво ще се случи след малко, как да знам какво ще стане след хиляда години и дори с невероятни детайли?
Но дори детайлите имат голяма стойност, защото те идват да потвърдят истината. Да говориш с общи думи може и с малка вероятност да попаднеш в целта, да се потвърди. Но да говориш с детайли е изключително малко вероятно.
И всъщност, знаете ли, шансът да улучим един детайл, на базата на вероятностите, е много малък. Шансът да се случат две съвпадащи детайли значително намалява. Шансът три детайли да съвпаднат е изключително малък. Сега шансът да съвпаднат много детайли, е очевидно невъзможно. Разбира се, един псалом няма много детайли, но всички пророчества заедно имат. Псаломът има, да кажем, десет-двадесет детайли, както ще видим по-късно. Ето, 21-ят псалм е един удивителен псалм, невероятен псалм, мощен псалм, чисто месиански псалм! От стихове 2 до 22 се явява едно лице. Общо взето, този псалм представя едно лице. Това лице говори към Бога. Още от първия стих човек веднага разбира, че това лице няма никаква връзка с автора, нито с някое друго лице в историята – нито с цар, нито с генерал, нито с гражданин, нито със сапиенс, нито с безумец... Лицето, което се описва, няма никакво сходство и никаква връзка с някое друго. Може на едно място нещо да съвпадне, но не съвпада на друго. Накрая характеристиките, които се дават, съвпадат само с едно лице, и това е Месията.
В целия псалм Месията се явява в две части. От стих 2 до 22 се представя като страдащ, а от стих 23 до 32 – като спасен. Така тези две части, като страдащ и като спасен, ни дават един план за Месията в Неговите страдания и възкресение.
Освен това, този псалм не съвпада с никое лице в Стария Завет, а и никой евреин никога не би могъл да възприеме идеята на този псалм. Основната идея на псалма е, че Месията страда – внимавайте! – и че чрез страданията на Месията се спасяват народите. Това е основната идея на псалма.
Тази идея би била напълно неразбираема за евреин, неосъществима. За да разберете колко невъзможна е тази идея, ще ви кажа, че и posteriori и apriori, тоест както по-късно, така и преди, тя е невъобразима . Дори и по-късно – когато вече е осъществена тази идея, защото чрез страданията на Месията са спасени народите – дори и тогава, тази идея не е усвоена от еврейския ум!
Минаха две хиляди години и тази идея още не е асимилирана, че Месията страда и че чрез страданията Му народите ще бъдат спасени. Ако сега евреите, след толкова години, още не са разбрали тази идея, как тогава би било възможно един еврейски автор да я е възприел преди Христос? Единственото, което остава, е, че този, който изразява тази идея – тя е основната идея на псалма – е вдъхновен от Бога, с пълно откровение. Той е вдъхновен от Бога, нищо друго.
И сега пристъпвам към детайла на темата.
Месията никога не е бил възприеман от евреите като страдащ. Това е големият проблем на евреите, голямото им скандализиране; затова Кръстът е скандал за тях, както знаете. «За юдеите скандал, за гърците глупост» (1 Кор. 1:23). Това е големият скандал: възможно ли е Месията да страда? И ще видим, че евреите се подиграват с Христос под кръста, наричайки го лъжесмесия! Това подробно е описано в 21-ия псалом. Така се доказва на тях, че това, което те казват сега под кръста, Давид вече е предсказал, че ще го направят. Невероятно!
Първо, те не можеха да разберат, че Месията ще бъде страдащ. Колко пъти съм ви говорил за това? Видяхте? Постоянно го подчертавам; това е основата на вярата.
Второ, те никога не биха могли да приемат и да разберат, че е възможно народите да имат общ Бог с евреите, защото Яхве, Господ, е техният Бог! За да видите колко неразбираемо било това и как евреите възприемат Бога с такъв шовинизъм, ще ви напомня само за един инцидент, който съм ви казвал много пъти.
Когато апостол Павел беше линчуван от сънародниците си в Йерусалим, римляните се намесиха, хванаха го и той помоли хилядаря да говори на евреите. Той им говореше на еврейски, на техния език, не на гръцки, и те го слушаха много внимателно. Той говореше, говореше, говореше... Когато стигна до момента, в който каза, че Христос, Месията, го е изпратил «при народи далечни», това не им хареса. Как така Месията се интересува от народите? Месията се интересува само от израилтяните. Месията трябва да дойде от Израил и за Израил да бъде; нищо друго! Какво се случи тогава, не може да се опише! Чули ли сте израза "хафра на евреите"? Е, това се случи! Хафра значи синагога. Евреите започнаха да крещят, да хвърлят прах във въздуха, да разкъсват дрехите си, да свалят хитоните си, да ги хвърлят във въздуха и да казват на римския хилядар: «Махни го от земята, убий го, изведи го оттук!» (Деян. 22:22).
Защо реагираха така? Те никога не можеха да разберат това, че Месията е страдащ – това, което ви казах първо – и че Месията може да принадлежи и на народите – това е второто. Фактът, че Бог е Господ на цялата земя, на всички народи и племена, беше за тях непосилно да разберат!
Вярвам, че разбирате всичко това, което ви казвам, и с това потвърдих авторитета на 21-ия псалом, и като потвърдяваме авторитета на псалма, ще потвърдим и авторитета на лицето на Иисус Христос. Третата точка е, че не само евреите, но и философите не биха могли да разберат, че спасение може да се постигне чрез страдания, или по-скоро, да го кажа по друг начин, че сила може да се постигне чрез слабост. Никой! Чуйте противоречието: сила чрез слабост!... Да постигнеш голямо богатство, да кажем, чрез метода на бедността, или да постигнеш голяма сила чрез метода на болестта! И все пак апостол Павел казва: «Тогава съм силен, когато съм слаб!» (2 Кор. 12:9). Така спасението ще бъде постигнато чрез страданията на Христос. Как ще стане това? Чрез страданията? Да! Това е неразбираемо! Виждате ли каква е мъдростта на Бога? Следва се път, който не може да бъде разбран от човешкия разум, от човешката мъдрост.
Това, което казахме, са неоспорими твърдения, неоспорими аргументи; вярвам, че ги разбирате. Вземете днес един евреин; той ще ви говори по същия начин, по който ви говорих и аз сега. И до днес един евреин вярва така. И всичко това е след време, posteriore; какво би било, ако беше било и преди...
След като казахме това, сега можем допълнително да добавим още нещо.
Писателите на Новия Завет, учениците, когато видяха това, което видяха в лицето на Христос – не по това време, но по-късно – казаха: «Изчакайте; това, което видяхме в лицето на Христос, това е написано в Стария Завет!»; те си спомниха, «възпомниха си». Това «възпомниха си» колко пъти се споменава... Те си спомниха по-късно (вижте Лука 24:8, Йоан 2:17-22, 12:16 и други).
Йоан, например, чу Иисус под кръста: «Боже мой, Боже мой, защо ме остави?» (Матей 27:46, виж Марк 15:34). Той го чу. Само го чу; нищо друго. Учениците, знаете, бяха в душевна буря; събитията бяха насилствени. Когато се съвзеха, когато бурята премина, когато дойде Петдесятница, тогава казаха: «Това "Боже мой, Боже мой, защо ме остави?" е написано! Това е написано там!» Също така, когато Христос седна на осле и влезе триумфално в Йерусалим, те казаха: «А това е написано! Не се страхувай, дъщеря Сионова – това е Йерусалим – ето, царят ти идва кротък, мирен, седнал на осле, на оселче. А това събитие тук е написано в Пророковете!... Какво става?» (Йоан 12:15, виж Псалм 117:26, Захария 9:9).
Освен това, всички свети евангелисти, и четиримата, специално се позовават на 21-ия псалом. Още едно потвърждение, т.е.
И последно, четвърто, църковната традиция, както и традицията на синагогата, ни информират, че целият този псалом се отнася за лицето на Иисус Христос. Сега, с помощта на Бога, преминаваме към основната тема. Няма да чета целия псалм, нито ще го предавам, а ще премина направо към анализа на текста, за да спестим време.
Стих 2: „Боже мой, Боже мой, погледни към мен ( чуй ме); защо си ме оставил ? Далеч са от спасението ми думите на моя вик .“/ ( от гръцки превод се чете : " Далеч от спасението ми са думите на моите престъпления“) Боже мой, Боже мой, погледни към мен; защо ме остави?
В еврейския текст няма записано израза „погледни към мен“, той е пропуснат, или по-скоро е добавен в превода на Седемдесетте.
„Погледни към мен“ означава „чуй ме “, тоест както бих казал на вас: „Имам нещо да ви кажа, мои обични, обърнете внимание на мен.“ Така че това „обърнете внимание на мен“ се премахва. Освен това, всички четирима евангелисти, които използват този пасаж, не цитираат „погледни към мен“, защото имат предвид еврейския текст.
Използвайки случая, ще ви кажа, че тъй като свещените евангелисти са писали на гръцки — както и апостол Павел, апостол Петър и братът на Господ, Яков — понякога те имат предвид превод на Седемдесетте, а понякога еврейския текст. Понякога свободно предават превода на Седемдесетте, а понякога свободно еврейския текст, тоест по значение, може би от памет, не дума по дума. Тук те имат предвид еврейския текст и пропускат „погледни към мен“.
Следователно стихът е точно такъв: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил ?"
Мои обични, този стих е казан дословно от устата на Христос! Дословно! "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил ?" (Мат. 27:46, Марк 15:34)
Тук виждаме, че от първия стих се представя Страданието на Месията. Възниква разумен въпрос: Кого Бог е оставил? Своя Син?
Синът Му е второто лице на Светата Троица, и очевидно, като единосъщен с Отца, Той не е нито оставен, нито изоставен; Той е Бог. Но Неговата човешка природа, бихме казали, без да се разделя от божествената, изглежда е била изложена за момент и не е получила помощ от божествената природа. Това, разбира се, е по много мистериозен начин, който ние не можем да разберем.Тоест, докато божествената природа на Христос не се е разделила от човешката природа (защото имаме една ипостас, едно лице, хипостатична връзка на двете природи), как сега тези две природи се разделят, или едната е оставена от другата, без да се разделят? Това е мистерия, естествено, и нашият разум не може да я възприеме. Важното е, че човешката природа на Месията страда.
Дори имаме нещо по-тежко и по-дълбоко. По-нататък се казва: „Далеч от спасението ми са думите на моите престъпления“( това е от гр. превод и отец Атанасий тълкува спрямо гръцкия текст.); за нещата, които съм извършил, тоест както ако съм извършил грях, те са далеч от моето спасение. Знаем, че Христос е безгрешен (Йоан 8:46, Евр. 7:26-27), но тогава как се оправдава този стих? Ако обърнем внимание, ще видим, че самият Месия понесе всички престъпления на човечеството (Исая 53:5). Вземам Стария Завет, който казва: „Проклет е всеки, който виси на дърво“ (Второзаконие 21:23, Гал. 3:13), т.е. този, който ще бъде разпънат на дърво, той ще бъде разпнат, той е проклет. Тази пророческа дума се отнася до Христос, следователно Христос бил проклет!
Но обърнете внимание. Апостол Павел казва, че Месията „стана проклет за нас“ (Гал. 3:13). Месията, Христос, стана проклятие за нас! Той стана проклятие, защото понесе цялото човешко престъпление. Бог, не прокле своето сътворение, Адам, в рая, но каза: „прокълната ще бъде земята заради твоите дела“ (Бит. 3:17-19), тоест земята ще бъде прокълната, когато човекът я обработва, като ще ражда тръни и бодли и с пот на лицето си ще яде хляба си, за да живее, докато умре и се върне в нея. Всичко това е проклятие. Това проклятие поема сега Христос, и става Той самият проклятие заради нас. Тъй като пое човешкото проклятие, Непогрешният, Безгрешният, в пророчеството ще се яви с това проклятие. Така се оправдава фразата „далеч от спасението ми са думите на моите престъпления“.
Стих 3: „Бог мой, викам към Тебе денем, и не чуваш, и нощем, и няма за мене мира .“ Боже мой, ще викам към Тебе през целия ден, и не ще ме чуеш; ще викам през цялата нощ, и никой няма да ми придаде значението на тази моя жалба като на безумие.
Стих 4: „Но Ти си Светий ,живееш посред славословията на Израила “ А Ти си близо до мен, защото живееш в своя свят храм, т.е. в Сион. Ти си славата на Твоя народ Израел.
Стих 5: „На Тебе се уповаваха отците ни –
уповаваха се и Ти ги избавяше.“
Стих 6: „към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха..“
Значението на тези стихове е следното: Викам към Теб, за да ме спасиш, и не ме чуваш. „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“ – това е първият стих. Христос, виждаме, на кръста изразява тази своя жалба към Бога, към Отца: „Защо ме остави?“ Получи ли отговор? Не; Той беше оставен и умря на кръста.
Когато долу под кръста го подиграваха разпъвачите , като Му казваха всичко, което му казваха, там можеше да се яви Отец и да докаже това, което искаха разпъвачите: „Слез от кръста, за да повярваме“ (Мат. 27:42, Марк 15:32). Но Бог Отец не прави нищо; Той оставя Сина си да умре на кръста в един срам и дълбок позор; затова Христос казва: „Викам денем, викам нощем, и не ме чуваш.“ Денонщно означава, че викам постоянно. Тоест: Което и време да викам, не ме чуваш. Но би ли било грях да извикам към Теб? Не. Аз обаче знам нещо. Викам към Теб, но не ме чуваш, но Ти живееш близо до Сион, т.е. храмът Ти е близо до нас. Ако викам, Ти ще ме чуеш. Аз знам също, че когато нашите отци Те призоваваха, Ти ги спаси и стана похвалата им, а не срама. Следователно, като знам, че помагаш на нашите отци, ще помогнеш и на мен. Да, сега не ми помагаш, но знам, че ще ми помогнеш. Заключение: Христос беше оставен на кръста без помощ, но след това Отец възкреси Сина си от мъртвите и го прослави чрез Възкресението, тоест Той му помогна. Това е човешки израз. Тоест, това се случи с нашите отци, които бяха грешни; с мен, Твой изключителен Син, няма ли да се случи? Много повече ще се случи с мен. И наистина, това се случи.
Разбрахте ли смисъла на тези стихове? Стих 7: „Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.“
Кого да слушаш? Кого да слушаш, мен да слушаш? Аз съм жалък, не съм човек, аз... съм червей!
Разбира се, излишно е да ви казвам, че по този стих са направени много тълкувания от отците. Но аз ги отбягвам и оставам на това, което казва буквата. Може би това е и най-доброто тълкувание, защото всички останали съдържат много алегория. Наистина, най-успешното тълкувание; мисля, че то е точно както е представено в текста.
Червеят, за който говори текстът, го казваме и на нашия език. Извинявайте, но така го казваме: „Аре, бе, червей... червей на земята!“, т.е. жалък човек. Казваме го като фраза: „Жалък човек... ти, който нямаш никаква стойност... ти, който се влачиш по земята!“ Освен това казва: „Аз съм подигравка на народа“, т.е. народът ме е отхвърлил. Тук ще кажа нещо, нарочно, което ви казах и друг път, което е много актуално за евреите по това време, старо е, но и изключително модерно. Знаете, че очаквайки Месията, евреите виждат, че той не идва, но те не искат да повярват, че Месията е страдал, така че изразяват свое собствено тълкувание – тълкувание на синагогата – че Месията е Израел, цял народ. Не е едно лице, а народ. И този Месия, народът, страда!
Някъде бях виждал – може би и вие сте го виждали, вероятно в някакво списание, не си спомням – човек разпнат, който обаче не е Христос, а Израел! Това е Израел, който страда в историята! И въпреки че страда, той ще бъде освободен от Бога и ще възкръсне. Така че за тях Месията не е едно лице, а народ.
Този стих – и много други подобни стихове се разбират, но поради случая ви го казвам – противопоставя лицето, което страда, на народа. Народът дори отхвърля това лице, което страда! Тоест народът няма нищо общо с лицето, което страда! Така че тълкуванието, което прави синагогата, пада на празно. Разбрахте ли? На празно пада! Тук Месията нарича себе си червей, защото е бил така пренебрегнат от народа, народа на Бога, толкова много, че е станал като червей! Това е най-високото унижение. Разбира се, може би само едно реалистично описание би могло някак си да приближи реалността. Представете си как Христос е бил оплют . Поставили му са червен хламид, и венец от тръни! Пародия на цар! Червеният хламид е царски облекло, а венецът, венецът от тръни, е царски символ, или символ на победа за някои прославени хора, ако е от лаврово дърво. Вместо скиптър му дават пръчка! Бият го по главата с пръчката! Така че тук имаме пародия на цар! Господ беше дори удрян...Ударът е с удрянето в шията – извинявайте, ако използвам някои думи ... но за да го разберете. Това не е плесница, това е удар в шията. Плесницата е да удариш с длан по бузата , а ударът в шията е когато удариш отзад по голата шия на някого и чуваш удара. И не става въпрос за болката от удара, а за срамът! Затова, когато казваме, че някой човек ни удря, без да ни бие, означава, че ни унижава.
Освен това, на кръста Христос е бил напълно гол – това е било така за всеки разпнат. Той бил напълно гол... напълно гол! Помислете, всички минаващи отдолу, мъже, жени... народът минавал от там и Го гледал .
Така че унижението беше най-високо... срамът беше пълен! Затова и фразата: „Не съм човек, аз съм червей, подигравка на народа “. И наистина Месията стана подигравка на народа. Стих 8: «Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:»(На гръцки вместо "ругаят ме " е използван глагола ексемиктирисан "ἐξεμυκτήρισάν με"за което отеца обяснява какво точно означава). Всички, които ме виждаха, ме подиграваха( ме ексемиктирисан), казваха думи против мен и иронично поклащаха главата си.
Нека разгледаме едно по едно, скъпи мои. Обърнете внимание, целият псалм се отнася за Страданието, за кръста. Целият псалм говори както за преди, така и за по време на самия кръст.
Всъщност, първо и най-важно, те му се подигравали. Всички, които го виждали, се подигравали с него, казва той. „Подигравали се с мен“. Ексемиктирисан ноздрите си , означава буквално да държа носа си, да се подигравам. Било е начин на подигравка, използван от евреите; както ние се плезим , когато искаме да се подиграем, или правим някаква друга гримаса. Освен това държим носа си, когато искаме да покажем, че нещо мирише лошо, и метафорично, че ситуацията е много мръсна. „Какво става там..!“ и държим носа си. Но тук обаче е в смисъл на подигравка и презрение. Ето защо „всички, които ме гледаха, се подиграваха с мен“. Чуйте какво казва пророчеството? Те говореха думи; поклащаха главите си: „Ммм... той... Ммм...!“
Това е пророчеството, което ви прочетох; то е от 1000 г. пр. Хр. Сега да разгледаме събитията. Ще направим сравнение между пророчеството и събитията.
Лука казва: «И се подиграваха и началниците заедно с тях» (Лука 23, 35), заедно с народа се подигравали и началниците. И Матей казва: «А тези, които минаваха покрай, хулеха го, поклащаха главите си и казваха...» (Мат. 27, 39. Марк. 15, 29).
Тези, които минаваха, са тези, които преминавали покрай кръста. Почти целият град преминал покрай кръста и гледали . Това са любопитните, които минават да видят някого, който е осъден на смърт. Те, казва, минаваха покрай кръста, хулеха го и поклащаха главите си.Какво казва пророчеството? «Говореха с устата си, поклащаха главата си». Виждате ли пророчеството и събитията? Невероятно!
Стих 9: «Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден»
Пророчеството казва съдържанието на това, което говорили с устата си, тоест, че този, който е на кръста, това мистериозно лице на псалома, поставяше надеждата си в Яхве, в Господа. Тъй като той се надяваше на Бога, нека го избави сега Яхве. Но, разбира се, той няма да го избави, защото е лъжец. Как може Яхве да го иска, когато той казва, че се е надявал на Него? Той няма да го избави. Нека го спаси сега Яхве, този, който е на кръста, защото той казваше, че Яхве го иска... Това казва пророчеството.
Евангелистът Матей има много по въпроса , но ще взема едно по-централно: Казваха първосвещениците и книжниците и фарисеите: « Надяваше се на Бога, нека го избави сега, ако му е угоден ...» (Мат. 27, 41-43). Той, казват, имал доверие в Бога; нека го избави сега Бог, ако го обича. Бедните евреи изпълнили пророчеството с абсолютна точност! Те самите са го изпълнили . Стих 10: « Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.».
Тук говори Месията. Той казва: «Ти си Този, който ме извади от утробата на майка ми; и оттогава, от началото на живота ми, Ти си моята надежда». Това означава, че няма момент, когато не си бил моята надежда, о Яхве, о Господи, о Отче, а от момента, в който се въплътих, Ти си моята надежда. С други думи, в стих 10 той иска да покаже следното: Аз не съм грешник. Никога не е имало момент, в който да се отклоня от Теб.
Докато в стих 2 говори за причините на Неговите прегрешения, защото Месията стана проклятие за нас, тук казва, че винаги – обърнете внимание – «от утробата», тоест още когато беше в утробата на майка Си, тоест от зародиш и от бебе, още от гърдите на майка Си, Неговата надежда е била Бог. Затова Месията е безгрешен. Но тук е важното: точно този, който е безгрешен, носи проклятието! Да носиш проклятието като грешник е оправдано; но да го носи безгрешният, какво означава това? И все пак безгрешният го поема , заради тези, които са съгрешили.
Стих 11: «Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.» И когато още бях зародиш в утробата на майка ми, на Тебе бях поставил всичките си надежди. От тогава, когато бях в корема на майка ми, Ти си моят Бог.
Прочетох ви превода. Той не съвпада напълно с вашия, но е малко по-различен. Тук първо имаме подчертаване на значението на предишния стих и след това, в тези два стиха, той говори само за майката; не споменава никъде за бащата. Така че тук имаме намек, че Месията е от Девица . Никъде няма баща, само майка.
Стих 12: «Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.»
Стих 12 се развива по-добре в стих 20, тоест: «Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ». Тук, скъпи, се показва изоставянето на Кръста. Синът моли да не бъде изоставен, както и не е изоставен. В началото каза «защо ме изостави», а в този стих казва «не ме изоставяй». Обърнете внимание, стих 2, «защо ме изостави?», а стихове 12 и 20: «не ме изоставяй, Ти си единственият, който може да ми помогне».
И наистина никой не би могъл да бъде помощник на Христос, освен Бог. Началниците на народа Го осъдиха, римската власт утвърди присъдата, народът крещеше «разпни Го », учениците Го изоставиха, приятелите Му изчезнаха! Иисус остава сам, напълно без помощ, като човек. Така че помощта идва само от Бога Отца, от никъде другаде. Не забравяйте, че всичко това се отнася за човешката природа на Христос. Не забравяйте това. Постоянно се отнася до Неговата човешка природа. Стих 13: «Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха.»
В еврейския текст пише, че тези бикове са от Васан, т.е. диви бикове. Тези, които били под кръста, се сравняват с диви бикове! Това са водачите на народа, книжниците, фарисеите и първосвещениците.
Какво направиха те сега?
Стих 14: « разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.» Както лъвът, рикащ, отваря устата си, за да сграбчи плячката си, така и те се нахвърлиха върху Него, за да го разкъсат! Казваха, казваха, казваха...
Това казва пророчеството. Сега слушайте какво казват събитията.
Евангелистът Марк: «Уа, разрушителят на храма...» викаха отдолу. «Уа»( в българския текст това възклицание е пропуснато) е знак за освиркване! Казваме: Освиркваха ме, т.е. издигаха гласове на неодобрение, освирквания. Така Господ беше освиркван на кръста! Викаха «уа»; не «уе !» което би означавало "горко", а "уа". Как е възможно евангелистът да предаде тези освирквания? Затова поставя думата «уа».
Какво точно беше това освиркване, това, което казваха на Господа? Евангелистът ще ни каже по-долу: «Ти, който разрушавал храма и за три дни го възстановяваш!» (Матей 27, 40. Марк 15, 29), ето, ти, който каза, че ще събориш храма на Соломон и за три дни ще го построиш, «спаси себе си и слез от кръста!», Но «Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и казваха...». Обект на подигравката бе Иисус, който бил на кръста. Какво казваха? «Другите спаси, себе си не може да спаси» (Матей 27, 42. Марк 15, 31). Какво означава това?... Скъпи, ако сега приложим всичко това върху нас , как бихме се чувствали? Това е ужасно... ужасно, да станеш обект на подигравки за цял град, за един народ, да те разпънат, да те освирква целият град... Ужасно е! И всичко това, което се казва, да бъде напълно несправедливо.
«Христос, царят на Израел, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме в Него.» Така не каза ли, че си цар на Израел? Освиркваме те; не си! Слез, за да повярваме! Изключително горчиви думи. Видяхте ли тук, моля, какво казва стих 14? Отвориха устата си като лъв, който се хвърля да разкъса плячката си. Казваха, казваха, казваха...! Но как се чувствах Аз на кръста?
Стих 15: «Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност» Стих 16: « Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.»
Стих 15 идва да ни каже следното: «Излях се като вода!» Ние използваме фрази като: «Ще те попия с хартия» или «Ще те събера с лъжичка», когато искаме да кажем, че някой се е разпаднал. Тази метафора е много точна – «излях се» означава, че се разпаднах като вода, точно както леденият предмет е твърд, но когато за момент се повиши температурата на околната среда, той се разтопява и разпада.
«Костите ми, казва, се разпилели.» Когато Христос е бил на кръста, тялото Му било опънато, разтегнато. Разпъвачите Му така опънали тялото Му, че костите Му можело да се преброят. Това се казва в 18-ти стих: «Всички мои кости се изброиха.»
Заради загубата на тегло, поради страшното страдание, което понесе, и поради разтягането на тялото Му върху кръста, костите Му, ребрата Му, видно можело да се преброят! И ние казваме така, когато някой много отслабне. Всичко това показва пълната изтощеност на Неговото тяло.
Още: «Сърцето ми стана като восък, който се топи в утробата ми.» При условия на агония, при условия на страшна болка, сърцето се чувства буквално разпаднало. Не знам дали някога сте били в такива състояния на вътрешен разпад. Ние мислим, че ще умрем, че ще се разпаднем, парализираме се. Било то от страх, било то от очакване, не знам какво може да бъде, но това буквално ни парализира.
И продължава: «Изсъхна като черупка силата ми.» Черупка, буквално е парче от глинен съд; нека ми се позволи да кажа нещо повече. Нека да вземем и морските черупки, мидите, стридите, когато ги извадим от водата, те изсъхват. Така изсъхнах, така се разпаднах, и езикът ми се залепи за гърлото ми от прекомерна жажда. Това казва пророчеството; сега слушайте събитията.
Евангелист Йоан казва: «След това Иисус, като знаеше, че всичко е свършило, за да се изпълни писанието, каза: Жаден съм» (Йоан 19:28-30). Обърнете внимание на това «всичко е свършено, за да се изпълни писанието». Знаейки, че всичко е завършено... Какво е завършено? Може ли да ми кажете? Мъките? Не. Пророчествата са изпълнени. Оставаше още едно, за да се изпълни писанието, да се изпълнят пророчествата относно Страданията на Месията. Вижте: «Вече всичко е свършено», «за да се изпълни писанието, каза: Жаден съм.» За да се изпълни пророчеството, той каза «жаден съм». Още нещо трябваше да каже и каза «жаден съм». Това пише евангелистът Йоан. Невероятно!
Продължава евангелистът: «Имаше съд, пълен с оцет.» Оцетът тук е подробност. Друго пророчество, от друг псалом, казва: «И в жаждата ми ме напоиха с оцет» (Псалм 69:21). Виждате ли ? « в жаждата ми ме напоиха с оцет!» Забележителна подробност. «И като напоиха гъба с оцет и я сложиха на исоп, поднесоха я към устата Му, когато Иисус взе оцета, каза: Свършено е.» Вижте: Кога каза «свършено е»? Когато Иисус опита оцета. Вижте сега пророчеството. След като Месията каза: „езикът ми се залепи за гърлото ми“, веднага след това каза: „Ти ме сведе до смъртна пръст“, което означава „умрях“, защото смъртната пръст е гроба . Виждате ли, моля, детайлите?... Виждате ли точност?
Но обърнете внимание на нещо особено забележително: не казва, че моите разпъвачи ме убиха, нито че те ме доведоха „до смъртна пръст“, а казва: „Ти, Отец, доведе ме до смъртна пръст“. Отец, Ти ме доведе до смърт! Внимание: Ти, Отец! Разбира се.
Искате ли да видите това чрез събитията? Слушайте добре. Никога разпъвачите не биха могли да доведат до смърт Онзи, който има живот, ако сам Той не предаде живота Си в ръцете на небесния Отец. Когато Той пожела, Христос каза: „Отче, в ръцете Ти предавам духа Си“ (Лука 23:46). Отче мой, на Теб предавам духа си. Така Отец определя тук смъртта на Христос. Но за да не се мисли, че Христос е по-нисък от Отца, Синът сега предава в ръцете на Отца своя дух, своята душа, когато Синът реши.
Искате ли да го видите чрез събитията? Слушайте:
Отново Йоан пише: „Пилат каза на Иисус: Не ми отговаряш ли? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна или да Те пусна?“ Иисус отговори и каза: „Нямаш никаква власт над Мен, ако не беше дадено свише “ (Йоан 19:11), ако не беше дадено на теб от Отца Ми.
Видяхте ли точността на Писанията? Ти, Отец, „доведеш ме до смъртна пръст“; нито Каяфа, нито Анна, нито Пилат, нито никой! Видяхте ли подробности ?...
Още три стиха, за да завършим с Месията , който страда, и да видим, първо с Божията помощ, в следващия понеделник, спасения и оправдан Месия, т.е. Неговото възкресение. Те са в същия псалм, както ви казах в началото.
Стих 17: „Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе“.
Той казва „много кучета“; бихме го превели и така: кучешка глутница!... не добри хора; събрание на злодеи, т.е. група зли хора, ужасяващи. Всички тези, които го обкръжиха, всички те са зли и грешни хора.
Христос каза на учениците Си: „Станете , да вървим ; ето, приближи се ония който Ме предава “. Ще бъда предаден в ръцете на грешни хора (Матей 26:46; вижте Йоан 14:31). Това са ръцете на грешните, това са злите хора.
Но знаете ли какво е невероятното? „Пробиха ръцете ми и краката ми!“ И е добре известно, че когато Писанието казва: „проклет е всеки, който виси на дърво“ (Второзаконие 21:23; виж Галатяни 3:13) — по Моисеевото право — това означава, че никой еврей никога не е бил разпънат на дърво като смъртна присъда. Внимание на този момент! За евреите смъртното наказание било с камъни. За да го разберем, смъртта с камъни за израилтянин била почтена смърт, докато смъртта на кръста била проклета. Ще ви дам пример, който е паралелен. Както знаете , римляните имали два вида смъртно наказание за поданиците си. Едното смъртно наказание било обезглавяване с меч .
Другото било чрез разпятие. Римските граждани никога не били разпъвани. Всички останали които не са имали римско гражданство а били от завладените поданици , бивали разпъвани. Защото разпятието за римляните е била позорна смърт . Независимо , че римски гражданин осъден на смърт е бил престъпник , бил посичан в чест на римския си произход. Когато апостол Петър отишъл в Рим и бе осъден на смърт, го разпънали . И знаете ли защо? Защото бил евреин, а не римски гражданин. Когато апостол Павел обаче беше осъден на смърт от Нерон, знаете ли как беше изпълнена присъдата му? С меч. Знаете ли защо? Защото беше евреин, но също така беше римски гражданин. Разбрахте ли сега? За Римският гражданин било забранено бъде разпънат, смъртната му присъда била само с меч. Това било почтена смърт, докато разпъването на кръст е било позор. Еврей - сега се връщам към първоначалното - забранено е да бъде разпънат, дори и най-големият престъпник, забранено е да бъде екзекутиран на кръст; изпълнението на присъдата е било само чрез каменуване. Това е бил честен начин на смърт, защото в закона е записано, че прокълнат е този, който е разпнат на дърво.
И така, мои скъпи, кой евреин би могъл някога да си представи смъртта на Месия и второ, че тази смърт, вече пророкувана още от 10-ти век пр. Хр., ще бъде смърт на кръст? Защото евреите, всъщност, като искали да унижат Иисус до крайност, го предали на кръста! Могли са да направят същото, както с първомъченика Стефан. Стефан бил екзекутиран чрез каменуване. Апостол Петър, който бил в затвора, щял да бъде обезглавен или да бъде каменуван, не знаем как, но не би бил разпънат. Защо тогава за Иисус настоявали да бъде разпънат? (Вижте Марк. 15, 13-14. Лука 23, 21. Йоан 6, 6. 15).
Защото законът казва, че разпънатият е прокълнат, затова искали да бъде разпънат Иисус Христос!... за да бъде считан за прокълнат во веки веков !! Така те могат винаги да се позовават на закона, който е установен от Яхве, Господ, Бог, и да казват: Как е възможно Иисус да е изпратен от Яхве, след като ние успяхме да го убием на кръста, а не с каменуване? Значи, според нашия закон, той е прокълнат.
Но пророчеството ги изпреварва! Пророчеството казва: „Пробиха ръцете ми и краката ми!” Кажете ми, може ли това да е случайно ? Кажете ми, питам ви, може ли да е случайно? Ето, когато такива неща човек може да открива в Писанията , душата му се изпълва с ентусиазъм и казва: Христе мой, Ти си моят Господ и мой Бог, моят истински Спасител!... Нищо друго не може да каже човешката душа, нищо друго.
И правя така суров и реалистичен анализ, именно за да разберем дълбочината на реалността, да разберем кой е Иисус Христос. Този, когото хулим на пазара и по улиците. Този, когото хулим, да, и продължаваме делото на тези, които го разпънаха (Виж Евреите 6, 6. Филипяни 3, 18. и други).
Стих 18: „ Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене.“
За преброяването на костите говорихме, но обърнете внимание тук. Преводът казва следното: Всички можеха да разпознаят и да преброят костите на изсъхналото ми тяло. Моите врагове разбираха очевидната ми болка и с коварство ме гледаха как се раздирам.
Това е както ,когато виждаме мишката да страда от котката преди да умре. Гледаме и едва ли съжаляваме, може би защото изпитваме омраза и злорадство към мишките, които ни ядат сиренето и хляба . Мишката причинява щети в къщата и когато я хванем, или когато я хване котката, се радваме . Разбира се, котката се радва на своята плячка, на своята жертва, и си играе... както котката играе с мишката! Но и ние, гледайки котката как играе с мишката, и не я убива веднага, а я измъчва , също се радваме, защото и тя ни е мъчила в къщи - нагризала ни е дрехите , хартиите , храните ..Е, достатъчен ли е примера? Обърнете внимание, разпъващите Христос, виждайки го как се раздира на кръста, се радвали . Псалмът казва: „А те ме гледаха.." и разбраха. Те знаеха много добре какво правят и се задоволяваха с това, което правеха.
Сега казва Писанието – евангелист Йоан и пророк Захария : „Ще погледнат на този, когото прободоха“ (Йоан 19, 37. Зах. 12, 10. Даниил 7, 13), ще видят този, когото прободоха. Разпънаха ли го или го прободоха. Според буквата това е „прободоха“, но може да се разглежда и като разпъване поради пироните. Внимание, моля, на тази фраза. Първо, идва тук тази фраза, като факт сега, да потвърди стих 18, че разпъвачите са гледали Христос на кръста. Но знаете ли кое е страшното? Гледат този, когото разпънаха, "ще гледат на този, когото прободоха", но нещата по-късно ще се обърнат; Месията ще възкръсне и ще дойде, за да съди тези, които Го разпънаха. И тогава какво ще стане? Слушайте какво ще стане.
Чета от Откровението: „Ето, иде с облаците, и ще го види всяко око, и ония , които го прободоха, и ще се разплачат пред Него всички земни племена “ (Откр. 1:7). Ето, Месията идва на облаците, и ще го види всяко око, и тези, които го прободоха, и всички племена на земята ще плачат, удряйки гърдите си и ще дърпат косите си. Това ще бъде резултатът. Но знаете ли кое е невероятно? Ще ви дам пример, за да го разберете. Кажете, че в едно куфарче има 735 драхми, в друго 623, а в трето 135 драхми. Казвам ви сега да отворите куфарчетата. Отваряте първото куфарче и виждате, че вътре са парите, които ви казах; отваряте второто и виждате пак парите, които ви казах. Сега, ще ви бъде ли трудно да повярвате, че и в третото куфарче ще са също парите, които ви казах? Така че първото е пророчеството : „Ще гледат на този, когото прободоха“ (Зах. 12:10). Второто е фактът, който идва да потвърди пророчеството. Остава трето: „И ще плачат за него... за този, когото прободоха“, тоест наказанието. Първото беше доказано от второто; сега остава третото. Така че трябва да се изпълним с ужас! Да се изпълним с ужас, че ще видим идващия на облаците! Както се изпълниха другите, така ще се изпълни и това. Разбрахте ли?
Но вижте нещо, което казва евангелист Йоан: „Ще плачат за него всички племена на земята“. Как „ще плачат всички племена на земята“, когато тогава го разпънаха само някои хора?
Скъпи мои, апостол Павел, за тези, които направиха корема си бог, казва на Филипяните, че те са тези, които отново разпъват Сина Божий! (Филип. 3:19-19. Срв. Евр. 6:6). Отново разпъването става непрекъснато в историята. Знайте, всеки път когато хулим Иисус Христос или не вярваме в Него, ние Го разпъваме отново! Защото какво повече направили първосвещениците, книжниците и фарисеите? Те също не вярвали в Него и го хулели . И ние, когато хулим и не вярваме в Христос и казваме, че Той не е нищо особено, тогава разпъваме Христос отново.
Така всички неверници в историята са „отново разпъвачи Негов“. Всъщност, във всички племена на земята има такива „отново разпъвачи“, тъй като Евангелието бе проповядвано навсякъде, по цялата земя. Тогава обаче „всички племена на земята“, всички те, всички племена на земята, „ще плачат“, ще удрят главите и гърдите си, защото са били „отново разпъвачи“ на Христос.
Но, скъпи мои, тъй като на всяко място и във всяка епоха и в всяко племе има такива, и от нас може да има такива! Сега, гледайки нещата, казваме: „А, евреите разпънаха Христос!“. Да, скъпи мои, но не само те; и ние Го разпъваме. С всеки наш грях и с всяко наше неверие, ние разпъваме Христос, Сина Божий. Това означава, че нещата са много близо до нас, правим аналогия с нашето лице, с нашия живот.
Стих 19. " делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие."
Чудесна подробност ! Виждате ли колко много подробности видяхме ? Би ли било възможно всичко това просто да съвпадне ? Никога ! " Делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие"- и двете неща са се случили .Обикновено , разпъвачите са вземали като отплата, дрехите на този който са разпъвали и ги поделяли помежду си .Казва евангелистис Матей " А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий." (27:35) . Виждате ли пророчеството и факта ? Невероятно !
Стих 20. "Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ".
Стих 21. " избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа".
Стих 20-ти е сходен с 12-ти който вече разгледахме. 21-ви стих казва : избави от меч. Какво ще рече меч ?Меча са враговетена месията . Значи : Избави ме , избави живота ми . Самотната ми диша ще рече същото , живота ми.
Но, кажете ми , след като враговете Му прободоха ръцете и краката , след като, след като, след като... как е възможно сега да имаме спасение на живота Му? След като имаме смърт? Какво каза преди малко? „Ти ме сведе до смъртна пръст“. Така не каза ли ? Очевидно, Ти ме доведе до смърт. Как сега казва, спаси живота ми? Разбирате ли какво иска да каже това?
Скъпи мои, това е намек за Възкресението! Да, това е намек за Възкресението, за което ще говори малко по-долу по-ясно. Стих 22: „спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.“
Както може би знаете, еднорогът има само едно рог отпред, и цялата му сила е съсредоточена в този рог. Това показва яростта на враговете на Христос срещу Него.
Тук, мои скъпи, завършва първата част от псалма, която се отнася до страданията на Месията. Кажете ми, наистина, как ви се сториха тези паралели, пророчества и събития? Наистина ли може да има някой, който ще каже, че все още не е убеден ? Разбира се, ние говорим към вярващите хора, и вярващите хора слушат, няма съмнение, всички вярваме в Иисус Христос. Но, когато дойдат моменти на изкушение, дали ще можем да си спомним това и да се противопоставим на изкушението, когато и ние бъдем оставени? Ще помним ли кой е Христос? Апостол Павел казва, че ако умрем заедно с Христос, заедно с Него ще се прославим (Рим. 6:8). Да, но когато ставаме съучастници в слабостта на Христос, това означава, че и ние ще преминем през трудни дни и страшни изкушения. Тогава, дали ще можем да си спомним този псалом, 21-ви, така че нашата вяра да остане стабилна и непоклатима в Иисус Христос, че Той е въплътеният Бог, нашият истински Спасител? Това е голямата стойност.
Моля се Бог да ни помогне, и нашата вяра да бъде укрепена и стабилизирана, така че нищо да не може да я разклати при евентуални изкушения.
Понеделник, 3 април 1978 г.
19-та беседа в категорията „Анализ на псалмите“.
