†."Ако някой е роб на греха ( никой тук от вас!) нека бъде готов чрез вяра да премине към свободата на осиновяването, с прераждането, което Христос ще му даде. И да се освободи от това зло робство на сатаната, от греха, и да влезе в робството на благословията Господна . "Темата е за робството. Кое робство ? Не, разбира се това робство, което хората имат помежду си, когато белите поробват черните или самите бели поробват белите, в старите времена тези, които са били военнопленници и са ги имали като роби и т.н. . Добре познатото на всички робство . Не това ! Тук сега се говори за друг вид робство . Това , което съществува между Бога или Дявола. Така ,че човек тук е представен или като роб на Бога, или като роб на Дявола. Наистина, няма ли трети начин ? Някой да не бъде нито роб на Бога, нито роб на дявола? И съвсем разбираемо да не съм слуга на Дявола. Но защо трябва да бъда слуга на Бога ? Това остава неразбираемо. И да няма друг, трети начин на живот? Дотолкова тази тема занимаваше , че преди 2-3 години стигна до парламента – и то от духовници – да се премахнат от църковните текстове пожеланията и изразите където има думата раб , като например "сгодява се / жени се божия раб.." или "кръщава се божия раб ..." Следователно, където и да имахме израза „Божи раб “, това трябваше да се премахне . Защото какво ще рече „божи раб “? Виждате тук , че човек гледа текста на Светата Библия през светлината на политическите или културните ситуации на своето време, и се опитва да тълкува по съответния начин. И така човек става смешен. Смешно, наистина. Защото когато виждаме един Павел да казва „Раб Иисус Христов “, подобно и другите апостоли, апостол Петър, Апостол Яков Брат Господен, се наричат „слуги на Иисус Христос“ ? Но бихме запитали наистина, човек трябва ли непременно да е роб или на Бога, или на Дявола ? Няма ли свобода? Какво е свободата ако просто сменя господара ? Скъпи мои, преди всичко Дяволът не е господар . Той е натрапчив господар . Натрапчив ! И трагичното е, че човекът стана роб на дявола, защото самият човек го пожела. Защото когато човекът беше подмамен от Дявола да наруши Божията заповед в Рая , той всъщност направи Дявола свой господар. Това, разбира се, с всички трагични последици за човешкия род. Замислете се, че Адам и Ева, подчинявайки се на волята на Дявола, са се подчинили на Дявола. И Бог оставя нещата така , за да може Дяволът, този натрапник, да стане господар на човека. И човек да стане роб на дявола. Тук няма абсолютно никаква автентичност. Тогава човекът трябва да бъде слуга на Бога. Обаче , какво е това робство на човека към Бога? Защото ако наистина човекът е роб на Бога, тогава той не е свободен. Първо бих искал да се освободим от понятието „свободен “, което имаме днес. Както знаете, във всяка епоха всички тези концепции придобиват различно измерение. В наше време понятието "свобода" е придобило измерението на анархизъм ! Възприятието за свобода е толкова нелепа , че стигаме границите на абсурдността. Когато, например, всеки, независимо от присъствието на другия и дали му пречи или не, дали му вреди или не, прави това, което собственото му желание диктува и иска , сами разбирате дали това означава свобода . И така , как хората разбират днес свободата? . Те я разбират много по-различно от това което е .
Но все пак дали в един тънък смисъл , някак си все пак съм слуга на Бога ?" Човекът, когато е бил създаден, не е бил роб на Бога. Създаден е по образ Божий . Едни от главните характеристики на човека спрямо образа на Бога са свободата и разумът. Има и други общи характеристики ,но свободата и разумът са основни, те са елементи на Божия образ в човека – това показва, че никога не е било възможно човекът да бъде наречен роб на Бога. Невъзможно! Разгледайте набързо първата книга Битие в първите глави. Вижте къде в историята за Адам и Ева Бог говори, че хората са негови роби! Никъде! Думата "роб" не съществува! Никъде! Напротив, Бог е създал човека и човекът стои с упорство спрямо Него . Едно творение , което носещо образа на Бога, т.е. разума и свободата и имайки възможност и за подобието („да направим човек по Свой образ и подобие“), би достигнал човекът, с тази свобода и разум да се потруди за придобиването на подобието . И работейки върху "подобието ", да достигне до обожествяване и следователно да бъде по Благодат Бог! Нещо, което не се споменава за другите творения ! Това е издигане на човека от творението (не роб, само творение) да се издигне и да стане Бог! Чрез благодат! И така , както ви казах никъде не намираме понятието робство. Между другото , дори ако човекът не беше съгрешил Бог пак щял да приеме човешката природа .Това е било в Божия план, така наречената „първа воля на Бога “ , защото „втората воля на Бога “ е да спаси човека чрез Кръста. Това е което Бог е искал, да приеме човешката природа и да я доведе в общение с Божествената природа чрез боговъплъщението на Второто Лице на Светата Троица. Тоест, ако Адам и Ева не бяха съгрешили, щеше ли Бог да стане човек? Отговорът, разбира се е : да!! Въплъщението не представлява Божието желание да ни изкупи , но Божието желание ние да станем Негови съучастници ! Но понеже не искахме това, отказахме се в Рая и направихме Дявола наш началник, затова дойде нуждата от Кръста, за да ни спаси, защото Бог на всяка цена не искаше да загинем! И така, по необходимост кръста влезе. Тоест това е втората Божия воля. Първата е това , което ви казах: Бог би се въплатил , дори ако човека не беше съгрешил !! И щяхме да се възнесем чрез обожествяването в Прегръдката на Божието блаженство. Искате ли да видите това което казах "в прегръдката на Божието блаженство"? Христос, тоест Синът Божий, Който стана човек – прие нашата природа – седи отдясно на Бог Отец. Не като Слово, защото, като Слово, Той е вездесъщ и е единосъщен с Отца. Но като Човек е от дясната страна на Бог – Отец. Какво показва това? Че е в Прегръдката на Светата Троица. Човешката природа! Където е Иисус Христос, там щеше да бъде и човекът! И тъй като човекът не е постигнал това чрез образа и да работи върху "по подобие" за да се намери в живота на Светата Троица, сега Бог му помага чрез Кръста да стигне отново до същата точка! Това, което било първата Воля Божия! Да бъде човека от дясната страна на Бог Отец, т. е. в прегръдките на Света Троица. Това е невероятно ! Така че кажете ми, питам ви кажете ми: имаме ли тук някакво робство, имаме ли феномен на робството? Робство никъде не се вижда. Вие виждате ли нещо което да пропускам ? Никъде не виждам понятие за робство! Но сега в Новия завет Христос казва: „Не ви нарекох слуги, а приятели“ . Това е много хубав момент: " Не ви наричам вече слуги .. а ви нарекох приятели." И така, той не ни нарече "слуги ", а ни нарече "приятели"! Когато Христос възкръсна, той каза на Мария Магдалина: „Иди и кажи на братята ми, че още не съм се възнесъл при Отца Си“. Ааа... така значи !! Раб , приятел, брат!! Вижте възвишението ! Концепцията за робството е създадена от свободата на човека, който се е подчинил на Дявола! Изгонвайки Дявола, Божият Син прави хората приятели, преди Кръста. С Кръста Си Той постига осиновение от Бог Отец и ги нарича „братя”! И апостол Павел ще напише по-късно (след Възкресението) : "наследници на Бога, сънаследници на Христа ". Виждате ли някъде понятието робство? Не съществува никъде. Нека ви кажа още нещо, което Господ каза. Робът, казва , не знае какво прави господарят му в къщата. Това което възнамерява господаря не се открива робите. Но Синът знае какво възнамерява Неговият Отец. "Затова Аз ви казвам какво ще направя, защото вие не сте роби, а сте синове!" Още нещо. Робът не пребивава „във века“ казва „не остава“ в къщата. Защото е роб. Днес може да е тук, а утре да го няма. Синът пребивава вечно у дома. И следователно вие не сте роби а синове. И пребиваваш в къщата. Коя къща? „В дома на Отца Ми има много жилища ". В дома на моя баща. Знаете ли какво се нарича тук "дом"? Това е е Царството Божие. Царството Божие се нарича "дом". В дома на Отца Ми има много жилища, много стаи. Тоест ние ще сме в дома на Отца. Къде е робуването ? Не съществува. Никъде! Така че , когато казваме "ние сме раби божии ", ние не сме слуги на Бога! Ние сме синове! Свободни! Но тогава, защо апостолите казват (казва Павел) "Павел, раб Иисус Христов "? Защо тук св. Кирил казва, че сега си в блаженното слугуване на Бога ? И защо в практиката на Църквата имаме израза „Кръщава се Божият раб” и т.н.? Е, скъпи , обърнете внимание ! На първо място, това е една форма на смирение на самия човек пред Бога . Тоест от момента, в който разбира Божия Дар, не че отрича осиновяването - той не го отрича, всъщност това е централна точка на неговата духовност .Ние казваме "Отче наш, който си на небесата", ние не казваме "Господи ", защото Господаря има слуги . Отца има синове . Значи Христос ни е научил да казваме "Отче". Ние обаче, чувствайки се недостойни за голямата чест, която Бог ни е дал, се наричаме "раби"! Искате ли да ви го докажа? Чуйте : В притчата за блудния син по-малкият е дете на баща си. "Татко", казва ," дай ми дела който ми се пада от имота " . А, как каза , как каза? "Татко"? Следователно признаваш за баща този от когото искаш дела от имота. Много добре ! Когато се разкаял, след като пропилял имуществото на баща си, казва : Ще кажа на баща си : „Не съм достоен да се наричам твой син , но ме вземи като един от твоите наемници (от твоите слуги, от твоите роби) . Кой унижава сега себе си ? Бащата ли го унижава ? Не ! Самият той осъзнавайки че е разпилял бащиното имущество се смирява . А както знаете мили мои, бащиното имущество е "по образ". Това е бащинското наследство , „по образ “! Когато пропилявам ума си, за да измислям злото , когато пропилявам свободата си за дяволски неща, когато пропилявам изобретателността която Бог ми е дал ... Знаете ли, човекът е съ-творец с Бога. Знаете ли в какво? По отношение на създаването на потомство , да ражда . И капризничи човек по въпроса за потомството..и убива това , което ражда . Тогава къде пилееш богатството на баща си? В каприза си, в егоизма си. В това, което ти си искал ! Човекът, като се опомни и каже "къде прахосах богатството на баща си?" Къде използвах този "образ "? Той идва на себе си, ужасен и се обръща към Бога и казва: „Аз не съм Твое дете. Ти ме наричаш Твое дете, аз го искам, но Отче мой, позволи ми да се нарека Твой слуга.” . Ето защо това робство, казва свети Кирил, е „благословено“. Но имаме и една другата страна : въпреки че Бог ни нарича синове, нека не забравяме, че сме минали през робство, робството на дявола, от което Христос ни изкупи чрез Кръста Си. Той даде откуп, Неговата Кръв. Затова казваме „изкупление“! Ние наричаме Христос "Изкупител "! Какво означава „изкупление“ и „Изкупител“? Иисус Христос плати откуп на Кръста, за да ни изкупи! Той ни изкупи с Кръвта Си. Как е казано в красивият химн "ти ни изкупи от проклятието на закона, ти се прикова на Кръста и прободи с копието, извор на безсмъртието " и т.н.. И така, какво виждаме? Че наистина Бог би имал пълното право да ни нарече „роби“. Друг пасаж, който си спомних сега в края на шеста глава на 1 Коринтяни се казва: „прославете Бога в тялото си“ – не, малко по-горе, „защото вие сте скъпо купени !" Защото сте изкупени с цена! И това е кръстната жертва на Христос!
Тоест, скъпи мои, и раби Божии да сме , къде е унижението ? Да предположим, че се намираме роби в много богат дворец, приказно богат ! Бихте ли се смятали за щастливи спрямо другите обикновени люде , които не са на тази служба? Да бъда в Царството Божие и сто пъти роб да съм!!! Да бъда обаче в Царството Божие! И така, стигнахме до пароксизъм, бих казал, истерия по темата за свободата. — Не ми докосвай свободата! Имаме, повтарям, истерия за свободата. И когато чуем темата за робството, че сме Божии раби, изпадаме в истерия и се страхуваме, че Бог ни отрязва свободата! Горко, горкият човек! Кой ти даде свободата? Господ не ти ли е дал? И сега се страхуваш, че Бог ще ти я отнеме ? Тук бих казал (и съм го казвал много пъти, като млад съм го казвал, като малко дете съм казвал това) „Боже, Ти ме направи свободен да съгреша, ако искам“. Дума по дума в молитва си казвам : „Ти ме направи свободен да съгреша, ако искам. Връщам ти свободата си и ме пази от грях! Казвам ти това, свободно, доброволно ! Ти не ми ли даде свобода? Добре, попречи ми (тоест, какво ще рече "попречи ми"? Ще рече ,пресечи , за да не мога да действам, както искам. )Защото аз Ти го искам . Пази ме от грях!“ .Хиляда пъти да бъдем раби на Бога, мили мои, хиляди пъти! Това обаче е заслужава внимание , защото трябва да излезем от тези истерични и шизофренични концепции, както сме започнали да ги възприемаме днес. Концепцията за свобода и много други неща. И това беше може би отговор на тези неща , които се казват днес.
►Откъс от 9-я катехизис на Архимандрит Атанасиос Митилинеос от книгата "Катехизис на св. Кирил Йерусалимски архиеп".
►Απόσπασμα από την 9η ομιλία στο βιβλίο των "Κατηχησεων του Αγίου Κυρίλλου" Αρχιεπισκόπου ιεροσολύμων.