Пророк Илия в своето време и в последните времена на историята.

†. Пророк Илия, скъпи мои, е една велика личност, една много велика личност от Стария Завет. Той е най-великият от пророците, по-велик дори и от самия пророк Исая, който беше силногласен. И макар че пророк Илия не е написал нито една дума, самият той бе една велика пророческа фигура. Делото му, начинът по който живя, начинът по който напусна този свят, както и явяването му при Преображението на Христос, показват, че тази личност е изключително велика, една колосална фигура. За него са написани много страници в Стария Завет, изпълнени с дълбока и богата теология.
Планината Кармил, където пророкът по чуден начин принесе жертвата си, когато огън слезе от небето и изгори жертвите. Планината Синай, където великият пророк имаше Богоявление, и планината Тавор, където се яви заедно с Господа — това са трите велики планини, свързани с неговата слава.
Пророк Илия присъства както в пространството на Стария, така и на Новия Завет. Разбира се, каквото и да се каже и анализира, винаги ще остане на повърхността на нещата, защото, както ви обясних, той е една неизчерпаема за анализ личност — Божият свят пророк. Ще се спрем само на един малък, но много характерен епизод от живота му. Този епизод ни дава едновременно и друг образ — един образ на последните времена.
Както знаете — било от събитията, било от начина, по който живее светът днес, било защото се приближаваме към края — казвайте каквото искате — в наши дни пренебрегнатата, отхвърлена и забравена Книга на Откровението отново излиза на преден план, и всички ние днес се занимаваме с нея. Тъжното е, че православният народ не е подготвен да се доближи до тази книга, именно защото тя не му е позната. И не му е позната, защото в продължение на векове, особено на Изток, се е наложило едно погрешно схващане, че тази книга е запечатана с "седем печата" — тоест неразбираема, че тя е пълна с пророчества, които не бива да се докосват, и че ако някой се захване с тях, неизбежно ще изпадне в ерес и грешки.
Всичко това, разбира се, не е вярно — или по-точно вярно е само до една степен. Но всички тези мнения станаха причина православният народ да не пристъпва към тази книга на Бога — последната книга на Новия Завет, боговдъхновената книга, тази чудесна книга, изпълнена не само с пророчества, но и с дух на утеха. Книга, която съществува, за да укрепва Божия народ през целия му земен път, и особено в последните времена.
Така че, любими, връщам се към темата си, за да ви кажа, че несъмнено това, което ще чуете, ще видите, че е свързано с последните времена. Последните времена се наричат тези, които се отнасят до края на историята — тоест, когато Христос ще дойде за последен път. Ще видите, че животът на пророк Илия е живот на предобраз , който показва един първообраз в последните дни.
Един народ, действително, в историческия си път несъмнено среща много трудни дни, за да оцелее. Но Бог е Този, Който е определил границите на обитание на народите — тоест, пределите на всяка нация, както и колко време ще живее един народ. Това съответства на онова, което апостол Павел казва на атиняните: „Бог… определил предопределени времена и границите на обитанието им“ (Деян. 17:26). Бог е поставил границите, но също е определил и времето, колко ще живее един народ. Така Той решава колко ще живее един народ и какви ще бъдат неговите граници.
Израил бе един обичан народ, бе избраният народ — впрочем Израил означава възлюбен (срв. Втор. 32:15, Ис. 5:7; 44:2). И Бог много пъти в историческия му път го бе закрилял. Дори по чуден и съблазнителен за другите народи начин Бог бе защитавал Израил!

Сега обаче, намирайки се някъде през VIII век пр. Хр., северното царство отстъпва от Бога.
Трябва да ви кажа, че след смъртта на Соломон народът се раздели на две царства: северното царство – с десетте племена, и южното царство – с двете племена, на Юда и Вениамин. Южното царство имаше за столица Йерусалим, а северното – Самария. Така че северното царство бе отстъпило от Бога. За съжаление, царете му бяха хора, които много лесно се отдаваха на идолопоклонство.

Цар по онова време в северното царство, през VIII век, беше Ахав. Той имаше мек, слаб характер и беше склонен към идолопоклонство, а също така се влияеше от съпругата си Йезавел. А тази негова жена, която не беше еврейка, а сирофиникиянка и фанатична идолопоклонничка, беше най-голямото зло! Скоро, поради тази страшна жена, богопочитанието на истинския Бог бе прогонено, и на негово място бе въведено почитането на Ваал и на най-похотливата Астарта – която е нещо подобно на нашата Афродита.
В този критичен момент от историята на Израил, който по времето на този цар преживяваше безпрецедентна отстъпничество, се появява огненият и ревностен Пророк от Тесвия – Илия. И той се появява внезапно – обърнете внимание на това „внезапно“. Появява се внезапно! Като мълния и гръм застава пред царя от името на Бога, за да му предаде онова страшно послание за безсрочна суша, като наказание от Бога за отстъпничеството на народа и на управниците му.
„Жив е Господ, Бог Саваот, казва на царя, Бог Израилев, пред Когото стоя, няма да има през тези години нито роса, нито дъжд, освен чрез словото на устата ми.“ (3 Цар. 17:1). Кълна се в живия Бог, Бога на Израил, пред Когото стоя и служа, че през тези години, които идват, няма да има дъжд, нито дори роса. И всичко това ще зависи от моите уста. Каквото кажа – това ще става. Така говори Пророкът – и изчезна от погледа на Ахав. Но тези негови думи, мои възлюбени, са Божият съд над отстъпничеството на народа.
Къде са сега онези, които твърдят, че могат свободно да управляват историческия си път и живота си, и че Бог няма никакво отношение към историята на даден народ или личност? Къде са онези, които така говорят? Виждате ли тук? И за да не си мисли някой, че това се отнася само за Израил, ще ви кажа, че Бог мислеше и за всички други народи, и Той определяше хода на всички народи. (Вж. Бит. 15:14; 23:18; Изх. 23:18-33; 34:24; Лев. 26:42-46; Втор. 2:10-25; 4:27; Иис. Нав. 23:9 и др.)
Набързо ще ви кажа следното: в Ханаанската земя живееха много народи. И Бог каза на Авраам: „Още не е напълнена чашата на беззаконията им, затова няма да се заселиш сега в тази земя. Потомците ти – казва на Авраам – ще се размножат първо в Египет, ще станат голям народ, и едва след това ще дойдат тук, в Ханаанската земя.“ (Бит. 15:13–16) А знаете ли колко години бяха това? Четиристотин и тридесет години! (Изх. 12:40). „Тогава ще се заселят тук – когато чашата на беззаконията на тези народи прелее.“ Страшно е. Бог чака докато се изпълни мярката на греха – докато чашата прелее. Тогава казва: ще бъдат унищожени тези народи. И когато настъпва моментът Иисус Навин да влезе в земята Ханаан, Бог му казва отново: „Внимавай. Тези народи, със своите магии, с гаданията си, със своята поквара и начин на живот – дойде времето да бъдат унищожени. Затова вие ще завладеете тази земя с голяма лекота. Но внимавайте: не вършете същото и вие, защото и на вас ще дойде времето да претърпите същото.“ (Втор. 31:1–23)
Виждаме, следователно, че Бог не идва да изкорени някои народи, за да установи Своя възлюбен народ, освен ако тези народи не са съгрешили. Искате още нещо? Отворете книгата на Исаия и ще видите нещо удивително. Исаия пророкува – както и Йеремия, и Йезекиил, и Даниил – за народите, възлюбени, за народите, не само за Израил. „О, Вавилон – казват – дойде краят ти! О, Сирия...! О, Египет...! О, Моав...! О...! О...!“ (Ис. 9:11–12; 13:1–22; 14:22–23; Йез. 32:1–16; Йер. 31:1–44 и др.)
А Даниил, кажете ми – не пророкува ли за гърците и персите? Не пророкува ли за вавилонците? Не казва ли, че гърците ще победят персите в онази удивителна пророческа сцена, при която идва козел – това е великият Александър Македонски, знаете, изобразяван е с рога на монетите – един козел, който се втурва с бързина от запад и се сблъсква с овен, който представлява персите, и буквално го съкрушава? (Дан. 8:3–8) Виждате, следователно – и настоявам – Бог не говори само за Израил. Говори за всички народи и направлява съдбата на всички народи. Ще ви повторя онова, което прочетох по-рано, което апостол Павел казва на атиняните — че Бог е „Този, Който е определил предначертаните времена и границите на тяхното обитание“, на всички народи. Следователно, скъпи мои, можем да кажем, че гърците не са извън Божия план — още повече след като приехме Евангелието от самото начало, когато се провъзгласи в света благовестието на Господа.
А сега нека попитаме: Дали и нашата родина не живее и не се държи по същия начин, както древният Израил? И ако ни сполетят беди — на какво ще се дължат? Какво мислите? Възможно ли е — възможно ли е! — да претърпим свиване на нашите граници? Знаете ли, че отново можем да станем по-малки? Скъпи мои, знаете ли, че отново можем да изгубим от територията си? Нищо не е непроменимо и сигурно. Откъде ще произхожда причината за това? И ако преживеем като народ икономическа трудност или дори социално разстройство — откъде ще произлиза цялото това състояние? Без съмнение — от отстъплението на нашия народ от Бога и от обръщането му към идолопоклонството.
Скъпи мои, нашият народ отстъпва от Бога всеки ден. Явлението на атеизма беше непознато в нашата родина. А сега атеизмът започва да се превръща в реалност тук, в Гърция — тук, където се разви Православието и имаме толкова много светци! Това е нещо, което учудва. И отново се връщаме към идолопоклонството.
Но защо пророкът каза това на Ахав? За да се покае народът. Покая се ли Ахав? Нито той, нито народът. А ние ще се покаем ли? Когато днес се проповядва проповедта — проповедта за покаяние — и се казва това, което се казва, какво мислите, че е това? Това, което ви казвам сега, какво мислите, че е? Мислите ли, че е едно литературно слово, което може да се пренебрегне като просто думи? Не. Това е проповед за покаяние, пробуждаща проповед! Друго е, ако понякога спим — дори и с физически сън, затваряме очите си и не обръщаме внимание на говорещия. Това е друга тема — но тук става дума за проповед за покаяние. И сме призвани да се покаем за онова състояние, което вече владее сред нашия народ. Състоянието е ужасяващо — осъзнаваме ли това? Живеем в дни, паралелни с епохата на северното Израилево царство, когато пророкът строго изобличава положението и вика. Вика — и използва онзи извънреден елемент, който с присъствието си поразява народа. Ще разберем ли ние, че нашите дни са критични — за нашия народ, но и за целия свят? Ще го разберем ли това?
И все пак, скъпи мои, пророкът изрече своето послание — както ви казах — посланието от Небето, и изчезна от пред Ахав. От този момент започва и приключението на северното царство. Ако искате, прочетете четирите книги на Царствата — особено края на втората, третата и четвъртата книга — за да видите какви премеждия и какви разрушения претърпя северното царство, с крайния резултат — пленяването му от асирийците, приблизително сто години преди унищожението на южното царство, чийто край също бе пленяването му — но от вавилонците.
Предупреждаваше и пророк Исаия: „Госпожи мои... носите вашите хубави рокли — казваше — със златните си пояси и вашите бродирани и копринени одежди... Въже ще се сложи на кръста ви и ще бъдете влачени боси в земята на пленничеството!...“ (Исая 3:16–26).
И ако не разбираме това — ще дойдат последиците, и тогава ще го разберем...Но Бог, възлюбени мои, пази Своя пророк. Пази го от гнева на Ахав. Защото когато Ахав чу тези думи, се изуми — и преди да успее да реагира, пророкът изчезна. Затова ви казах, че се яви като мълния и си отиде като гръм. И понеже Ахав не успя да реагира, започна да го преследва. Но Бог закриля Своя пророк — не само от гнева на Ахав, но и от глада, който настъпи.
„И биде слово Господне към Илия“, и бе дадена заповед от Господа към Илия: „Иди отсам и обърни се към изток и се скрий при потока Хорад, който е срещу Йордан. И от потока ще пиеш вода, а на гарваните съм заповядал да те хранят там“ (3 Царе 17:3–4). Бягай, скрий се. Бягай, скрий се при този поток Хорад, който е на изток и се влива в Йордан. Иди, скрий се там. Там ще намериш вода — защото нямаше вода поради сушата. Там ще намериш вода. А Аз ще изпращам гарваните — на които Аз съм заповядал — да те хранят.
Внимавайте, възлюбени мои. Тези думи на Бога са от изключителна важност. Те не се отнасят само до пророк Илия. Ще го видите по-нататък — отнасят се и за нас.
Какво каза Бог на Своя пророк? „И скрий се!“ — Скрий се! Това „скрий се“ е много важно указание за Божия народ в трудните времена.
То ни напомня думите, които Бог казва чрез пророк Исая: „Иди, народе Мой, влез в стаите си, затвори вратата си подир себе си, скрий се за малко време, докле премине гневът Господен“ (Исая 26:20). Народе Мой, тръгни, влез в вътрешните стаи на дома си, затвори вратата си, скрий се за малко, „само малко“, докато отмине гневът на Господа. Къде да се скрие Божият народ?
Преди всичко, искам да ви попитам, възлюбени мои: Имате ли съзнание, че сте Божий народ? Това е въпрос на осъзнаване — че сме Божий народ. Ние ли сме Божий народ? Имате ли съзнание, че се отличавате от това, което наричаме свят? — защото Божият народ се отличава от света. Ако нямате това съзнание, че сте Божий народ, затворете ушите си за всичко, което ще кажем по-нататък. То не ви засяга — вие сте от света и вървите към погибел. Но ако сте Божий народ и осъзнавате това, тогава слушайте внимателно. Отворете още повече ушите си, за да чуете какво ни казва Господ. Той казва: трябва да се скрием. Но къде да се скрием?
За да разберем тази Божия заповед — че трябва да се скрием — и за да разберем какъв е характерът на това скриване, трябва да разгледаме събитието с пророк Илия като исторически образ на последните времена. Когато казваме „исторически образ“, имаме предвид следното: едно историческо събитие, което се явява предобраз на друго събитие, което се намира в бъдещето. Пример: Израил излиза от Египет, минава през Червено море и стига до Ханаанската земя. Преминаването му през Червено море е историческо събитие, но и предобраз. На какво? Египет се счита за земя на сатаната. Земята Ханаан — за Царството Божие. Преминаването — това значи Пасха — е Червеното море. Там Бог удавя фараона и войниците му, а народът преминава безопасно. Това е въплъщението на Иисус Христос, чрез което Той ни изважда от земята на смъртта и греха и сатаната и ни води в Своето Царство — и ние преминаваме през това преминаване, което се нарича Кръщение. И така, какво представлява преминаването на Израил от Египет през Червено море до Ханаан? Един исторически предобраз. На какво? На Кръщението и на спасението.
Друг пример е разрушението на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. Това е историческо събитие, но също така е и предобраз. На какво? На края на света — когато светът ще бъде разрушен.
Същото е и тук. Събитието между пророка и цар Ахав е реално събитие, но и исторически образ на последните времена. Защото Ахав е образ на Антихриста. А знаете ли кое е най-удивителното от всичко? Най-удивителното — и единствено в цялата история — е, че пророк Илия, който е бил исторически предобраз на бъдещите събития, едновременно е и самото оригинално събитие! Същият пророк Илия ще бъде присъстващ и в дните на Антихриста! (Малахия 4:4–5).
Както знаете, пророк Илия не е умрял. Той бе възнесен някъде в небето (4 Царе 2:1). Ще се върне! И както изобличи Ахава, така ще изобличи и Антихриста — по същия начин. И удивителното: три и половина години суша причини пророк Илия на Ахава — три и половина години суша ще причини и на Антихриста! Следователно имаме уникалния феномен, при който едно лице — пророк Илия — представлява не само исторически образец за онова време, но и исторически първообраз за бъдещето, за последните времена. Така същият човек присъства и в едната, и в другата ситуация. Повтарям: уникално явление! И ако, скъпи мои, в дните на вашите деца дойде пророк Илия — защото ще е дошъл Антихристът — и ако дойде в нашите дни — не само в дните на децата ви — кажете ми: време ли е за сън? Или е време да се тревожим?… Питам.
Чуйте сега какво пише Книгата Откровение в глава 11 относно това изобличаване на Антихриста от Пророка и какво ще се случи след това:
„И ще дам на двамата Си свидетели, и те ще пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни... Те имат власт да заключат небето, за да не вали дъжд през дните на пророкуването им... и звярът, който излиза от бездната... ще ги убие.“ (Откр. 11:3–7)
Пропускам някои стихове за краткост. Ще дам, казва Бог, на двамата Си свидетели, казва Христос, и те ще пророкуват. Наричат се свидетели, защото ще дадат свидетелство. Наричат се и пророци, защото ще пророкуват. Колко време ще пророкуват? Хиляда двеста и шестдесет дни, т.е. три и половина години. Колко време задържа пророк Илия сушата тогава? Три и половина години. Същото явление — от същото лице! Чувате ли как го казва Новият Завет? „Те ще имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд през дните на пророкуването им.“ Така проповедта на покаянието ще продължи три и половина години, колкото и сушата тогава.
Но тогава, казва, Звярът, който излиза от бездната — Антихристът — като не понася присъствието и изобличаването от двамата Пророци, ще ги убие и ще остави телата им непогребани на площада в Йерусалим. (вж. Откр. 11:8)
Св. Йоан Дамаскин тълкува: „Ще бъдат изпратени Енох и Илия Тесвитянин… и от него ще бъдат убити.“ (Св. Йоан Дамаскин, „За Антихриста“, IV 99,44. Сравни: Св. Йоан Златоуст, Слово за видението на Даниил, 37.32–38.11: „...Бог ще изпрати скоро Своите служители, Енох и Илия, да изобличат противника пред всички народи... и когато врагът види, че е строго изобличаван от тях и презиран от всички, ще ги убие с гняв.“)
Св. Иполит Римски, Слово за края на света, 21.28–30: „…както казва и пророк Даниил, който е видял, че Звярът, излизащ от бездната, ще воюва с тях — т.е. с Енох и Илия — и ще ги победи и убие, защото не желаят да отдадат слава на дявола.“
За тези двама Пророци ни казва Книгата Откровение, че целият свят ще ги види, след като бъдат убити на площада в Йерусалим. Това, разбира се, показва, че там ще управлява Антихристът, когото Пророците ще изобличат и ще разкрият, че той е истинският Антихрист. Ще ги убие обаче, и тогава, казва, ще видят убийството им „езици, племена, народи, народности“. Това е обичайна фраза в Откровението от евангелист Йоан (Откр. 10:9; 11:17–15 и др.), но се използва и от пророк Даниил (Дан. 3:4, 8, 31; 5:19; 6:25 и др.)
Как тези „езици, племена, народи, народности“ ще видят смъртта на двамата Пророци? Разбира се, чрез телевизията! Можеха ли старите хора някога да си представят, че ще има телевизия?... Можехме ли да си представим, че всички народи ще могат да гледат така?... И все пак днес това е възможно. Дали — дали! — краят не е близо, само защото вече съществува телевизията, т.е. тя вече е изобретена?... И дали — дали! — тя няма да влезе в служба на Антихриста?... Че вече отдавна служи, е известно, защото всичко, което телевизията излъчва днес, е с цел да подготви хората за идването на Антихриста.
През тези три и половина години на тиранията на Антихриста Божият народ трябва да се скрие „за малко, за съвсем малко време“ (Ис. 26:20; Евр. 10:37). Три и половина години трябва да се укрие! Внимавайте! Но защо трябва да се скрие? За да се спаси. Да се спаси от смъртта? Не толкова от смъртта, но и от смъртта. Не толкова от смъртта, колкото най-вече от пагубните влияния на онези три и половина години.
Страшно е, скъпи мои, когато виждаме християни в наше време толкова силно повлияни от днешната култура — която служи на Антихриста, трябва да ви го кажа — и че не можем да ги задържим. Искате малък, но много показателен пример? Съберете децата си, ако можете, и ги заведете в Църквата… Какво ви казват? Казват ви, че умът ви е остарял, че те сега имат ново мислене, ново виждане за живота… Съберете децата си, ако можете, за да видите, че не само децата, но и възрастните вече са се повлияли и се обединили със света. А Антихристът още не е дошъл. И когато дойде и наложи глад и икономическа блокада... Какво ще стане тогава? Ето стойността на Книгата Откровение: тя идва, за да ни подготви. А подготовката е първо като послание, а после като подвиг. Трябва да го разберем. И тъй, къде трябва да се укрие Божият народ? – а Божият народ са онези, които няма да се поклонят на Антихриста. В пустинята, както и Пророкът. Там ще се укрие Божият народ – в пустинята, както някога и Пророкът! Така и Божият народ, както и синовете на Пророците по времето на пророк Илия – които били много и заобикаляли пророка Илия. Запишете си това (виж III Царства 21:35; IV Царства 2:3, 5, 7, 15; 4:1, 38; 5:22; 6:1) – всички те, както и Църквата в последните времена, ще се укрият в пустинята. Да видим как това го казва книгата Откровение, в 12-та глава, стих 14:
„И дадени бяха на жената две крила на големия орел, за да лети в пустинята на своето място.“
Дадени бяха на жената... Коя е жената? Жената е Църквата. Дадени ѝ бяха две крила на големия орел. В Стария Завет често срещаме този образ – като например във Второзаконие и на други места (виж Втор. 32:11; Изх. 19:4; Прем. Сол. 23:5; Иер. 29:22; Иез. 17:3, 7 и др.), който показва, че тези две големи орлови крила са великата Божия закрила.
Когато казва: „дадени две крила на големия орел“, това означава: Бог защитава Църквата. И продължава: „за да лети в пустинята, на своето място“ – за да отлети и се скрие в пустинята, в своето място.
Значи мястото на Църквата е пустинята? Да, пустинята!
Знаете ли, че едно малко предвестие, и същевременно едно вечно послание, че Църквата ще се укрие в пустинята, са Манастирите? Мнозина казват: „Защо стоите в манастирите, вие, монасите?“ – За да ви напомняме, че Църквата ще се върне в пустинята. Нали оттам е започнала Църквата? Спорите ли? Прочетете първа глава от Евангелието според Марк, за да го видите: „Глас на викащия в пустинята“ (Марк 1:3; ср. Мат. 3:3; Лука 3:4; Йоан 1:23). Йоан Предтеча вика и казва, че Месията идва. А къде, моля, показа Месията? В пустинята. Къде са основите на Църквата? В пустинята. Следователно и там ще се върне. По-нататък казва:
„И пусна змията от устата си след жената вода като река, за да я отнесе потопът.“ (Откр. 12:15)
Дяволът, Антихристът – зад когото стои дяволът – ще преследва Църквата, ще я гони – затова тя ще се укрие в пустинята – и ще пусне вода от устата си, за да я удави.
Какво е тази вода, която пуска дяволът и Антихристът от устата си? Ето, мои обични, какво е: разните социални и философски системи, които се опитват да удавят съвременния християнин. Когато някой ти дава чиния с храна и ти казва: „Ще ядеш добре, но ще трябва да приемеш тази социална или икономическа система.“
Не мислите ли, че приличаме малко на Исав, който продаде първородството си – тоест възможността да донесе Месията – защото искаше да яде?... Така и ние продаваме Христа, за да имаме икономическа изгода... Колко жалко! Колко жалко!...
Това е, което ще се опита да удави Църквата. Разбира се, Светото Писание казва, че много християни ще загинат (виж Мат. 24:24; Марк 13:22 и др.). Казва се и в книгата Откровение, когато Йоан е повикан да измери само храма и олтара, но не и двора. Това показва, че ще се спаси само „остатъкът“ (виж Ис. 10:22; Рим. 9:27; 11:5) – една малка част от християните. Конкретно, ангелът казва на Йоан:
„Не измервай останалото – дадено е да бъде тъпкано от народите четиридесет и два месеца.“ (Откр. 11:1–2)
Тоест Антихристът ще надделее над християните три и половина години. Над християните! Да – защото според Отците, храмът, неговият двор и град Йерусалим – градът Сион – винаги символизират Църквата.
Какво се измерва? Само храмът и олтарът, казва – тоест една малка част. Да разберем, че можем да загинем и че духът на Антихриста може да се наложи и над нас! Да го осъзнаем!...Това значи, че Змеят прави Църквата „носена от поток“ – стреми се да я удави с вода. А водата е, както ви обясних, системите и идеологиите на света. „И помогна земята на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която изхвърли драконът от устата си.“ (Откр. 12:16). Природните сили идват да помогнат. Казва, че земята погълнала водата. Случаят тук е подобен на преминаването на Червено море. Някъде след полунощ започна да духа южен вятър, толкова силен, че разцепи морето на две. Евреите преминаха. И когато се зазори, египтяните се опитаха да навлязат. Вятърът спря, водата се затвори и ги удави всички. (Изх. 14:21–29). Тук виждаме природните елементи. Разбира се, Бог управлява природата. Но тук не се акцентира на това кой ги управлява, а какво вършат – на първо ниво, в първи план: че природните елементи идват или да унищожат нечестивия, или да помогнат на благочестивия.
Виждате, пророк Йона се изпича от жегата, докато чака унищожението на Ниневия. „Уф, жега, лято!“ (Йона 4:1–6). За няколко минути изниква тиква  с големи листа и му прави сянка! Така и природата идва да помогне на благочестивия и на Църквата.
„И се разгневи змията (драконът) на жената, и отиде да воюва с останалите от семето ѝ – онези, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисус.“ (Откр. 12:17). Ще се запитате: колко могат да се укрият? Да кажем, в Тесалия колко ли са истинските християни? Петдесет? Сто? Петстотин? Хиляда? Могат ли всички те да отидат в планините, в земните пукнатини и пещери, да се укрият? Не. А останалите? Останалите остават в градовете. Значи ли това, че само онези, които са избягали в планините, са благочестиви? Не. Има и други, в градовете. Тогава какво става с тях? „Дяволът идва – казва – и воюва с останалите.“ Но горко им. Те ще се изправят срещу истинската тирания на Антихриста!
Но там, в пустинята, какво ядеше пророк Илия? „И гарваните му донасяха хляб сутрин и месо вечер, и от потока пиеше вода.“ (3 Цар. 17:6). Гарвани му носеха хляб сутрин, а вечер месо, и той пиеше вода от потока. Защо гарвани? Знаете ли, че гарваните са месоядни? Това го пише в Писанието (Бит. 8:6–7 и др.), но го знаем и от природата им. Гарваните ядат месо – дори развалено, ядат мърша. Бог праща гарвани, за да покаже – какво? – че става въпрос за чудо, и то да се подчертае по този начин. Гарвани, които могат да изядат месото – и то в гладно време – не го изяждат, а го носят на Пророка. За да се изтъкне чудото на Божията закрила над Пророка. По подобен начин ще бъде хранена и Църквата в пустинята.
Казва пак в Откровението: „за да се храни там една времева единица (καιρός), и времена (καιρούς), и половин време – далеч от лицето на змията.“ (Откр. 12:14). Тоест Църквата ще се храни там, казва, „един καιρός“ – това е една година, „καιρούς“ – две години, две плюс една = три, „и половин καιρός“ – значи половин година, тоест три и половина години – „далеч от лицето на змията“, т.е. толкова време, колкото дяволът и Антихристът ще властват в света. Значи Бог ще храни. Но как ще храни Бог там? Знаем, че старият Израил беше хранен в пустинята по чудесен начин цели четиридесет години. (Изх. 16:35). Знаем още, че и християните, когато бягаха от гоненията в пустинята, се хранеха по начин, който Бог промисляше. Но как ще се хранят в последните времена християните, които ще бягат в пустинята? Това го знае само Бог, и Той ще го открие тогава. Бог никога не каза, например, на евреите в Египет: „Когато ви изведа в пустинята, ще ви храня с манна.“ Бог не каза такова нещо. Но когато народът се озова в пустинята и каза: „Какво ще ядем?“, тогава Бог даде манната. (Изх. 16:2–14). Така и когато християните се окажат в пустошта и кажат: „Какво ще ядем?“, тогава Бог ще знае какво да даде. Засега това не го знаем. Скъпи мои, великият между пророците, славният Илия, преживя историческия образ на последните времена, както ви обясних с много примери, за да ни покаже как ще живее до него и Църквата. Нашата Църква, сред многото събития от бурния живот на пророк Илия, описва и изобразява само една характеристика – как седи в една пещера и как гарван му носи хляб или месо. Православната ни Църква не показва нищо друго от живота на пророк Илия – нито онова чудесно жертвоприношение на планината Кармил, нито богоявлението на планината Хорив, т.е. Синай, нито нещо друго от чудните му дела. Изобразява само това. Знаете ли защо? Защото Църквата иска да подчертае историчността на пророка като предобраз на последните времена, но и да ни каже – и аз вземам само този образ от Пророка – какво ще се случи с нашите вярващи, когато дойде краят на света.
Скъпи мои, пророк Илия, както вече ви казах, ще посочи Антихриста, но и ще го изобличи строго, така както изобличи Ахав. Знаете ли какво му каза? Каза му: „Кучетата и свинете ще ближат кръвта ти!“ И така стана, скъпи мои. Ахав бе ранен във война и го занесоха ранен до един извор, където, казва се, се къпели блудниците. Там го измиха, измиха раните му. Но толкова много течеше кръвта – неудържимо – че накрая почина там. И след това дойдоха кучетата и свинете и ближеха кръвта му! (3 Царства 20:19; 22:30-38)
„А теб – казва на Йезавел – теб… теб… ще те стъпчат конете, ще те смажат и ще те изядат кучетата!“ И така стана, скъпи мои. Хвърлиха я от прозореца на двореца долу в двора. Наистина, онези, които унищожиха дома на Ахав – смени се властта, за да не бъда многословен – я хвърлиха от прозореца, конете я стъпкаха, и след малко дойдоха кучетата и я изядоха! И в един момент казват онези, които влезли в двореца: „Хайде да видим какво е станало с нея“. И слизат долу и виждат само оглозгани кости... Бяха я изяли кучетата! (3 Царства 20:23; 4 Царства 9:1-37)
Пророкът строго изобличава. Така ще изобличи и Антихриста. Ако за неверниците ще бъде страшен, за праведните ще бъде истинско благословение. Но и за невярващите ще бъде страшен пророкът. В книгата „Откровение“ се казва, че когато Антихристът го залови заедно с другия пророк – Енох – и ги обеси, и ги убие, тогава хората толкова ще се зарадват – чуйте – ще се зарадват, че ще си разменят подаръци помежду си, понеже най-накрая се отървали от един проповедник, който ги измъчвал с думите си. (Откр. 11:10). Грешните хора ще се зарадват. Но той ще бъде страшен, защото след три и половина дни ще видят пророк Илия да възкръсва от мъртвите и да се възнася на небето – и тогава ще ги обхване страх и ужас! (Откр. 11:11-13)
Но ако за невярващите Илия ще е страшен, за праведните той ще бъде истинско благословение. Затова и химнът на Отците в книгата „Премъдрост на Сирах“, в 48-а глава от Стария Завет, който се отнася до пророк Илия, завършва така: „Блажени са онези, които те видяха и които са украсени с любов, защото и ние ще живеем.“ (Сирах 48:11) – Щастливи са онези, които те видяха, или те виждат, онези, които живеят украсени с добродетели. И ние ще живеем и ще те видим. Сирах живее около шестстотин години след Пророка. И казва: „ще те видим!“
Скъпи мои, пророк Илия бе видян с радост и надежда първо от онези седем хиляди мъже в неговото време, които се бяха скрили и не изразяваха вярата си в истинския Бог. Когато Пророкът с оплакване стигна да каже на Бога: „Господи, само аз останах да Те почитам. Всички други се поклониха на идолите!“ – „Не, Илия. Седем хиляди мъже не се поклониха на Ваал.“ (3 Царства 19:14-18; срв. Рим. 11:3-4) Тези седем хиляди мъже, когато виждаха Пророка да изобличава Ахав, се радваха. Радваха се. Пророкът беше тяхната надежда. Но ще го видят с радост и надежда и праведните на последните времена. Когато ще проповядва в Йерусалим, всички благочестиви, всички праведни ще кажат:
„Дойде Илия! Дойде Илия! Изобличава Антихриста! Дойде Илия!... Нашите страдания свършват! Идва Христос!...“
Затова той ще бъде и надеждата на праведните в последните времена. Ще го видят дори и всички праведници, които при Второто Пришествие ще възкръснат: „защото и ние ще живеем“, както го видяха и тримата ученици на Тавор – Петър, Яков и Йоан. (Мат. 17:1-6; Марк. 8:2-9)
Скъпи мои, това накратко е чудната личност на св. пророк Илия. И ние, завършвайки, какво друго бихме могли да кажем? О, свети пророче Божи, славни Илия, моли се за нас!

20 юли 1986 г.

🇬🇷👇 Ελληνική μετάφραση : 

https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/07/blog-post_12.html?m=1
🇷🇺👇 Ρωσική μετάφραση.
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2023/01/blog-post_95.html?m=1

?η ομιλία στην κατηγορία : ομιλία στην κατηγορία : " Μνήμη Ἁγίων ".

► Όλες οι ομιλίες της Κατηγορίας :
" Μνήμη Ἁγίων " εδώ ⬇️
https://arnion.gr/index.php/diafora-uemata/mnhmh-agivn
↕️
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/blog-post_19.html?m=1

🔸Λίστα ομιλιών της σειράς
«Μνήμη Ἁγίων».🔻
https://drive.google.com/file/d/1X7GIQVC2zCc3Lr7tGV-Aoyp5XbofXJU3/view?usp=drivesdk

🎥 Βιντεοσκοπημένες ομιλίες της σειράς «Μνήμη Ἁγίων».🔻
https://youtube.com/playlist?list=PLxBsMI6pr40o9I2jFsY8IjMSH_yrMTqC1

🔸📜 Απομαγνητοφωνημένες ομιλίες της σειράς
«Μνήμη Ἁγίων».🔻
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%94%B9%CE%9C%CE%BD%CE%AE%CE%BC%CE%B7%20%CE%91%CE%B3%CE%AF%CF%89%CE%BD.?m=1

🔸🇧🇬 Текст на 🔸Ivanka Georgieva.

💠Πλήρης απομαγνητοφωνημένες σειρές ομιλιών (Βιβλία).
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%92%A0%CE%A0%CE%BB%CE%AE%CF%81%CE%B7%CF%82%20%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BC%CE%B1%CE%B3%CE%BD%CE%B7%CF%84%CE%BF%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%B7%CE%BC%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CF%82%20%CF%83%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%AD%CF%82%20%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%B9%CF%8E%CE%BD%20%28%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%AF%CE%B1%29.?m=1

🔸Επεξηγηματικό βίντεο Ασπάλαθου.
https://youtu.be/8tNfAHRkTCk

__⬇️Playlist "Ασπάλαθου".⬇️__
https://aspalathos21.blogspot.com/2021/07/blog-post_83.html?m=0

Όλες οι ομιλίες ~4.487~ του μακαριστού πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/4487.html?m=0

📃Απομαγνητοφωνημένες ομιλίες του πατρός Αθανασίου. ⬇️
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_15.html?m=0

📜 Αποσπάσματα ομιλιών πατρός Αθανασίου ⬇️
https://athanasioslogos.blogspot.com/?m=0

__⬇️ Facebook ⬇️__
https://www.facebook.com/groups/1637818926362004/?ref=share

Κατάλογος ομιλιών πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://drive.google.com/file/d/1JmrxaObMVyTA4_pS5yuMaQdoBf8-LwBP/view?usp=drivesdk

†. Πρός Δόξαν τοῦ Ἁγίου Τριαδικοῦ Θεοῦ.

Псалм 21. (Част Β, стихове: 23 ~ 32)

†.Помнете, скъпи мои, че казахме, че 21-ят псалм е изцяло христологичен. Няма нито един стих, нито един полустих, който да се отнася до автора, псалмопевеца. От първия стих до последния той е изцяло христологичен. Всъщност това е най-важният христологичен псалм.

До стих 22 се представя страдащият Месия. Но от стих 23 до стих 32, тоест до края, се появява благодарността на спасения Месия, тоест Месия, който благодари на Отца за спасението, за намесата Му. С други думи, ако трябваше да го обобщим, ще кажем следното: това е отговорът на Отца на призива на разпнатия Син; защото докато Синът издъхва на кръста, Τой е страдащият Месия.
Там той се обръща към Своя Отец и казва: „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?” Отговорът на Отца на този въпрос на Господа, на тази жалба към Отца, е втората част на този псалм, т.е. че Той не Го е изоставил.
Това е отговорът. „Попита ме защо Те оставих, аз отговарям. Не Те оставих; вече започвам да Ти покажа, че Ти ще бъдеш истинският Месия, чието името ще се проповядва по краищата на света и Ти ще бъдеш този, пред  който „ще склонят всяко коляно, небесни и земни и подземни” ( Филип. 2:10).
Затова разбирате, че втората част, която с помощта на Бога ще анализираме днес, е отговорът на Бога Отца на въпроса на Господа, на жалбата на Господа: „Защо ме остави?”
Описанието на 21-ия псалм е толкова удивително, че заради него Давид се нарича евангелист на Христос. Можем да кажем, че той е шести евангелист. Известно е, че петият евангелист е Исаия, с неговото удивително пророчество от 53-та глава , което говори за страдащия Месия с такава яснота, точност и прецизност, сякаш да е бил очевидец под кръста, като апостол Йоан евангелист, и описва това, което вижда. И все пак това, което вижда Исаия, е осем века преди Христос. Но и Давид е сякаш под кръста. Помните ли какво казвахме за стиховете „разделиха дрехите ми помежду си и за дрехата ми хвърлиха жребий” и „пробиха ръцете ми и краката ми”? Той е евангелист под кръста. Но Давид е живял десет века преди Христос.
Възползвам се от всяка възможност, както апостол Йоан, когато иска да подчертае божествеността на Христос, така и аз използвам възможността да подчертая, че пророчеството е неоспоримото доказателство за божествено-човешката природа на Иисус Христос.
И сега навлизаме в 23-ти стих: „ Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.“(В гръцкия текст вместо " сред събранието" както е преведено на български , пише : " сред църквата ", така че анализа е върху гръцкия текст.)
Нека знаем, че Църквата е една, и само една, и само това, което е в Църквата, се спасява, докато това, което е извън нея, не се спасява. Затова Църквата е сравнявана с ковчега на Ной. Всеки, който е влязъл в ковчега, е спасен; всеки, който е останал извън него, се удавил , не е спасен. Въпреки това е удивително това, което казва тук: „в средата на църквата ще те хваля“. По-долу, в стих 26, се казва: „ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него“.

Както знаете, обет означава обещание. Тази фраза я срещаме много често в Стария Завет. Но какво обещание може да направи тук Месията? Какво е това обещание? Обещанието е жертвата на спасението .
В книгата Левит, в 7-ма глава, стихове 11 до 17, четем каква е била тази жертва на спасението . Ако някой е имал повод да прослави Бога за спасението си от нещо, да кажем, спасил се е от война, от смърт, от болест, излязъл е от безизходица, в крайна сметка е бил спасен, казваме „Бог ме спаси“, тогава ще направи обет; обещавам на Бога това и това. Този обет се нарича обет или жертва на спасението  и включвала  – както казва правилото – смесено брашно, масло... и други неща; не ни интересува в момента какво съдържа тази жертва.
Сега, когато Христос казва, че ще изпълни обетите си, Той има предвид предложението на самия Себе Си, т.е. предложението на Христос, което ще бъде дадено на вярващите.
Забележете – обърнете внимание на една  малка  подробност  – че от тази  жертва на спасението , част от нея се жертва на Бога и се изгаря, нещо подобно. След това свещениците взимали друга част и я ядели, а трета част я вземал и я ял този, който е предложил жертвата, и  каквото оставало , го яли  бедните или тези, които са присъствали .

Ако сте забелязали, в храма или на гробището, когато някой донесе жито да се прочете за помена, който прави, след това го раздава на хората и те го приемат, като участват в предложението. Разбира се, тук нямаме жертва; имаме символ на възкресението; това е нещо съвсем различно. Споменавам случая, за да покажа, че става разпределение и всички ядат от него. Дават и на свещениците, ядат и те, вземат и в домовете си.
Но и при обреда на благословение на хляба същото се случва. Дават на свещениците, хората, които са направили обреда, вземат и голямо парче за дома си. Не се съблазнявайте от това, когато предлагащите вземат голямо парче, то им принадлежи. Не се смущавайте  също ако свещениците вземат голямо парче от предложението; то им принадлежи по закон. Малки парченца ще получи останалия народ. Виждате ли, че всички получават?
Сега, за да разберете това, жертвата на спасението, е предложението на Христос, на Неговото Тяло и Кръв. Тоест обетът на Христос е следният: „Аз, Отче мой, ще предложа Тялото Си и Кръвта Си като жертва на благодарност към Теб; но тази жертва ще я приемат вярващите“. Затова Тялото и Кръвта на Христос се нарича Божествена Евхаристия. Така че това е от Левит(7:11-17), жертвата на спасението.
И ще разберем това по-добре, ако преминем към стих 27: „Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!“.
Както знаете, този стих се казва на трапезата, когато искаме да седнем да ядем; това е молитвата, която казваме там. Но дали подозираме , че отвъд тази видима трапеза, трапезата на нашия дом, когато казваме тази молитва от този стих, има скритото величие на предложението на Иисус Христос в Неговата благодарствена Жертва към Отца? Ще го видим сега. Кои са тези бедни, които ще ядат и ще се наситят? Бедните са езичниците, които седят около масата на Жертвата, на Светия Олтар; те са бедните. Искате ли да ви покажа, че те са езичниците, с наименованието „бедни”? Когато казваме „езичници”, имаме предвид тези, които не са евреи, т.е. ние, гърците, но и всички народи на земята, всички племена на земята. Искате ли да го видите това? Спомняте ли си притчата за голямото гостоприемство в Новия завет? (Лука 14:15-24). Стопанинът на дома, господарят на трапезата, поканил тези, които имал в списъка си. Той им казал: „Трапезата е готова; елате да ядете .” Те не се отзовали, а предлагали различни оправдания: първият казал, че е купил земя, вторият – че е купил двойки волове, а третият – че се е оженил и не може да дойде. Тогава господарят на дома се разгневил и казал: „Уверявам ви, че никой от тези, които бяха поканени, няма да вкуси от моята трапеза.” И тогава той казал на слугата си (слугата тук е Иисус Христос, това е  въплътения  Бог, Месията): „Бързо отиди в града, по улиците, по задните улички,” тоест да бърза не само по широките улици на града, но и по тесните улички. После, когато го изпратил отново, ще му каже да отиде и в околностите на града. Околностите на града са полетата; както е тук, където сме сега, те са полетата на града. „Иди и събери, когото намериш; куци, сакати, бедни, кални, слепи... и ги доведи тук, за да се напълни къщата ми.” Кои са тези куци, сакати, бедни? Те са езичниците. А кои са първоначално поканените? Те са израилтяните. Те не приели поканата. Другите са езичниците. Виждате ли как са наречени? Бедни. Това е точността на Свещеното писание, на пророчеството.
Тук, сега, в стих 27, той нарича тези бедни. Тези бедни „ще ядат и ще се наситят.” Те няма да ядат само, но и ще се наситят. Това е истинската насита на човешката душа с небесна храна, която е Тялото и Кръвта на Христос, който  е Бог, това е вечният живот.
Мили мои, колкото и да ядем, пак ще огладнеем; каквото и да придобием в този свят, нищо няма да запълни душата ни. Единственото, което ще я запълни – нека не ви учудва фразата, която ще кажа сега – когато ядем Бога ! И Бог стана храна и пиене, за да го изядем. Не се учудвайте. Аз говоря за Тайната на Светата Евхаристия. Бог стана истинска храна и пиене, за да го ядем! Тоест само когато човек има вътре в себе си Бог, само тогава се насища. Това е върхът на усилието, „върхът на добродетелите” (Малък канон на похвала към Богородица, трета песен), както казва нашата хвалебна песен. Върхът на усилието! Това е, което душата на човека търси, когато има търсения и намира Бог, който е върхът на върха на усилието, т.е. последната цел на душата, това е най-високото, това е върхът на пирамидата.
Така че „ще се наситят” означава, че само когато човек намери Бога, той се насища; всичко друго  накрая остава човека гладен. Затова един съвременен писател казва нещо много красиво: „Когато хората днес гладуват, всъщност гладуват за Теб; когато жадуват, жадуват за Теб!... и така нататък.” Джовани Папини, „История на Христос”, молитва към Христос, превод от О. Аргиропулу, изд. „Мелиса”, Атина 1960, с. 474. „Гладният си мисли, че иска хляб; но всъщност иска Теб. Жадуващият си мисли, че иска вода; но всъщност жадува за Теб. Болният мисли, че е болен; но всъщност неговата болест е липсата на Теб. Този, който търси красота в света, всъщност търси Теб, без да разбира, Теб, който си цялата или съвършената красота!”

И казва: „Ще живеят сърцата им за вечността.” Сърцата им ще живеят вечно. Кажете ми, възможно ли е това да се отнася за материалната храна? Защото кой някога е ял хляб и сирене и е останал за векове? Тук се казва „сърцата им ще живеят”, както ако храната не е отишла в стомаха, но е отишла в сърцето. Така разбираме, че не става дума за материална храна, а за духовна храна, а тази духовна храна е самият Бог, тя е Вечността.
Така че разбрахме стих 26, който беше обяснен, тълкуван по-широко чрез стих 27. Тук приключва и тази част. И сега преминаваме към друга част, от стих 28, която е завръщането на народите. „Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена.“ Какъв величествен стих... „ще си спомнят“! Моля, обърнете внимание на този момент. Можем да проведем лекция, продължаваща цял час, само за това „ще си спомнят“, без преувеличение. Какво ще си спомнят? Хората ще си спомнят, че някога са били в Рая. Моля, обърнете внимание: това е паметта на човечеството, тази, която остава като желание на човека да живее вечно близо до Бога. Но тази памет на човечеството води до Адам. Адам не е имал памет; той е имал знание, че Бог е един. Следователно, когато Адам паднал, той е запазил естествено знанието за единния Бог. Децата му по-малко, внуците му още по-малко, и колкото повече преминаваме през поколенията, толкова повече се забравяло името на Бога, че Бог е единственият истински Бог. Бог е бил забравен. И тогава  забравата  доведе до идолопоклонството.
Идолопоклонството е забрава. И сега, когато казва „ще си спомнят“, това означава, че ще се откажат от идолопоклонството. Следователно с глагола „ще си спомнят“ се предполага отхвърляне на идолопоклонството, защото когато забравиха истинския Бог, те попаднаха в идолопоклонство. Сега, след като ще си спомнят истинския Бог, те повече няма да се върнат към идолопоклонството. Но и нещо друго. Наистина, Бог и вечният живот остават неизтриваеми елементи в душата на всеки човек, като памет...Това „ще си спомнят“, скъпи мои, е величествено! И само това слово, ако съществуваше в псалма, щеше да оправдае голямата му стойност. Но само това ли е, което го прави ценен? Не. Всяка дума в него е безцененο  съкровище ! И след като „ще си спомнят“, тогава и „ще се обърнат“ –  тоест ще се върнат. Това означава, че са забравили, защото са се отдалечили; и сега, след като си спомнят, ще се върнат. Как обаче ще се случи това спомняне? Как ще си спомнят? Чрез евангелското проповядване! Когато апостолите бъдат изпратени на краищата на света, тогава хората, чрез евангелското проповядване, което ще чуят, ще кажат: „Намерихме истинския Бог, Този, Когото изгубихме!“ Това е чудесно, наистина чудесно! И какво ли не подсказва , наистина, този стих... И не подсказва тук само за юдеите, защото те не са единствените потомци на Адам – „всички племена “, тоест всички народи. Следователно „всички краища на земята“ ще се върнат към Господа, след като си спомнят. И какво ще правят тогава? „Ще се поклонят пред Него.“ Първо и най-важно, когато казва „краищата на земята“, се има предвид едната световна Църква. И тук отново имаме повторение на стиха, който говори и се отнася за великата Църква. Но вижте също и изпълнението на друго пророчество. Тук съдържа се препратка към по-старо пророчество, което се потвърдило чрез изпълнението му тук в това пророчество. Тоест, за да бъда ясен, този псалм е написан през 10-ти век, но съдържа пророчество, което е било казано през 20-ти век пр. Хр. и накрая се изпълнява това пророчество в лицето на Иисус Христос чрез Евангелието. Тоест? Бог беше казал на Авраам през 20-ти век пр. Хр.: „..в тебе ще се благославят всички земни племена.  “ (Битие 12:3) . Как би се случило това? Авраам е праотец на един народ, или, ако искате, на няколко народа, като Исмаилците и не знам още кои други; как тогава е възможно всички народи на земята да бъдат благословени? Това е ясно. „Авраам ще стане основател на вярата, и следователно всички, които ще вярват, ще бъдат духовни потомци на Авраам. Когато се казва, че ще бъдат благословени всички племена на земята, се има предвид това, което се споменава в стиха тук, че те ще се поклонят пред Него, пред Бога, „всички племена на народите“, всички племена на земята; това е същото.
Това обаче се случи, когато Евангелието беше проповядвано по целия свят, защото тогава се поклониха на Господа всички, които, от всички племена на земята до днешния ден, повярваха в Иисус Христос. Ето как се изпълни пророчеството, което Бог каза на Авраам през 20-ти век пр. Хр.!
Стих 29: „защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.“ С всички тези стихове, които анализираме тук, разбирате, че голям пазител на тези чудесни пророчества е самата Синагога на евреите, самият народ Израел. И си представете, че те са пазители на елементи, които са били противоположни на възприятията на евреите за Бога и Месията! Това е най-удивителното, така че — както съм ви казвал преди — враговете на Месията  стават Негови пазители!
Както стана и с гроба на Христос, който не беше охраняван от учениците Му, а от войниците… и който беше запечатан от враговете на Христос, фарисеите и архиереите! Те запечатаха гроба! Така както Бог позволи, враговете да запечатат гроба, за да няма съмнение за изменението на истината за Възкресението.
И така тук сега, скъпи ми, стих 29 — както и стих 28, но и много други точки в Светото Писание — говори за всички народи и казва, че Бог е Бог на всички народи и не е само Бог на Израел. Конкретно казва, че „Царството на Господа е и Той царува над народите“; Царството е на Господа; Той е Господарят, Господ на всички народи, не само на евреите. Когато евреинът слуша това, той се чувства много зле. Ще ви цитирам един стих от книгата на Йона, който направихме преди време, ще го помните. Когато Йона получи заповед от Бога да отиде в Ниневия, той казва: „Къде да отида сега? Да проповядвам покаяние на враговете на моята родина?... Не отивам!“ И тогава „бягал от Господното лице“ (Йона 1:3), както се казва, и отишъл в Тарсис, в Испания, тоест в напълно противоположна посока. Забележете: не казва, че е избягал от Бога, а „от Господното лице“. Какво означава това? Евреите знаели , че Бог е навсякъде присъстващ; но Неговото лице показва само на евреите. Затова, когато евреите били в плен, те не се чувствали добре; чувствали , че може би Бог не ги чува.
Например, във Вавилон тримата младенци  казват: „Господи, как да Ти принесем жертва тук? Ние не сме в храма в Йерусалим, където е Твоето лице“ (Дан. 3:14). Тоест: дали принесем жертва тук, или не, това е безсмислено. С други думи, Йона бяга от Господното лице, защото да, Бог ще е и в Испания, но няма да направи нищо, защото Неговото лице не се явява извън територията на Израел. Виждате ли какво вярвали евреите? И все пак те са пазители на знаците в Светото Писание, които се противопоставят на техните възприятия за Бога, че Бог царува над всички народи, че Той е Господар на народите, че Той е Този, който се грижи за народите и Той е Този, който ще бъде поклонен от народите. Това е удивително! Затова пророчествата имат много голяма стойност... много голяма! Всичко идва обратното, бих казал неблагоприятно(за Евреите), точно за да укрепи  стойността и престижа на пророчествата.  От стих 30 и нататък е резюме на предишните:"Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си."
Какъв съсредоточен стих! Казва се, че ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята. Тлъстите това са богатите . Спомняте ли си от поздравите на Божията Майка "Радвай се ,планино богата и изпълнена с дух"? (Виж Канона на Акафиста на Богородица, Ода 4) . "богата планина", и "изпълнена" ще рече "наситена ", тоест това са изрази, които означават богатство. Когато казва, че ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята, има предвид, че не само бедните и скромни хора ще повярват в Евангелието и Месията, но и важни хора и велики личности ще вярват и ще участват в духовната трапеза на Месията и ще се поклонят пред Него. Не само обикновени и смирени хора, но и велики личности и мъдреци и хора със социални позиции, които обаче ще имат висока умствена и духовна дарба.
И стих 30 продължава: "пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта ". Това означава, че не само тези, които са живи на земята, ще се възползват, но и тези, които са отишли в ада, като души.
И наистина, когато Христос умрял  на кръста, душата Му, съединена с Божието Слово , слязла в ада и благовестила  на мъртвите, на които преди това е проповядвал  покаяние свети Йоан Кръстител. И тогава, всички, които повярвали  в Христос през тези три дни, паднали  и се поклонили  пред Него (вижте 1 Петр. 3, 19). Разбира се, не са били пълни три дни а часове от първия ден, цялото 24-часово време на втория ден и част от третия ден. Не знаем точно колко е бил  този период обаче, тъй като включва част от трите дни, се нарича три дни. Когато Христос слязъл в ада, Той благовестил  на мъртвите, и са повярвали в Него колкото са повярвали .
И знаете ли кои са  повярвали ? Повярвали са тези, които, ако бяха чули проповедта на Христос по времето си, щели  да повярват. Те повярвали , а не другите. И  когато Христос напуснал  ада, ги взел със себе си и ги отвел  в рая, тоест мястото, където сега се намират всички, които напускат този свят и очакват възкресението на мъртвите. Те са в ада, но не в мрачния, а там, където е предвкусването на Божието Царство. Раят не е Божието Царство, той е предвкусване на Божието Царство. Раят и Божието Царство са различни неща...Така, те се поклонили и тези, които били влезли в земята, тоест в ада. Трябва да знаете, че в Стария Завет много често земята е символ на ада. Един псалом за Христос казва: "..и изваиван в дълбочините на земята " (Пс. 138, 15). Тоест, в ада. И ада също My се покланя. Но и апостол Павел казва: "та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно , земно и подземно " (Филип. 2, 10). И небесни, и земни, и подземни ще се поклонят пред въплътения Бог Слово . Вижте съвпадение на писанията!

И продължава: " и не могат да опазят живота си." ( от превод на Гръцки текста се превежда така :И душата ми за/в  Него живее, така , че коментара  е спрямо гръцкия текст ). - душата ми за Него живее, за Бога. Не "ще живее", не "е живяла" , а "живее". Тоест говори за душата на Месията. Но когато казваме душата на Месията, имаме предвид Неговия живот; душа в Светото Писание означава живот. Не казва дух, а душа, тоест живот. Но животът на Месията е човешкият живот. Можете ли да ми кажете тук какво намеква? Не намеква за Божията същност на Месията, а за човешката, защото казва душа, тоест живот, битие. За Божията същност би било немислимо да бъде без живот по някое време! Така че намеква за възкресението на човешката природа на Христос, Неговото възнесение, но и седенето му отдясно на Бога Отца.

И всъщност поставя "живее" в сегашно време, което показва продължителност. Знаете ли какво разкрива това? Това разкрива, че човешката природа, тоест Месията като човек, седи отдясно на Бога Отца, което означава, че човешката природа е възнесена в тази Божественост!  Кога станало  това? Това се случило  след като яли  и се поклонили  тлъстите  на земята. Поклонили са се и тези, които били  в ада, когато Христос слязъл  там. И сега „душата ми живее в Него“, което означава, че душата ми е „в Него“, в Него самия. Тук се намеква за телесното възнесение на Христос и за Неговото седене отдясно на Бог Отец. Това е учението, което многократно се споменава от свещените писатели в Новия Завет (виж. Деяния 2:33, 5:31, Римляни 8:34, Ефесяни 1:20, Евреи 1:4 и други). Виждате ли колко удивителни точки има? Той започва от Страданията, от Кръста, преминава през проповядването на мъртвите, после Възкресението, а след това и Възнесението. Така всички тези велики събития на Месията са включени, на спасения Месия вече ,не на страдащия.
Стих 31: „ Потомството Ми( в гръцкия текст е "семето Ми ") ще Му служи и ще се нарича Господне навеки“. Кое е семето на Месията, на Христос? Той казва: „моето семе“. Какво е това? Семето на Христос, обични мои, са всички тези, които са възродени чрез Кръщението и Свещената Евхаристия и станали деца на Бога по благодат; това е  осиновяването на хората (виж. Римляни 8:15, 23, Галатяни 4:5, Ефесяни 1:5). Семето на Месията са вярващите, които са възродени в Христос Иисус. „Ще служат на Него“. Това означава, че семето на Христос ще служи на Бога, защото вярващият наистина служи на Бога. И по-долу: „и ще се нарича Господне навеки“. Това означава, че това, което ще се случи, ще бъде възродено и в следващото поколение; следователно във всяко поколение. Поколението, което идва, е всяко поколение, което вярва и идва към Бога, т.е. цялата Църква; спасението е за всички поколения.
И накрая стих 32, с който завършваме : „ ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил“.  Това е великолепен завършек на целия псалом. И ще обявят Неговата праведност на народа, който ще се роди от страданието на вече тържествуващия светец, и неговото раждане ще бъде доведено до ново творческо намесване на Господа, който е сътворил тази нова сътвореност, както казва преводът на Псалтира, който имам в ръцете си. (Пан. Н. Трембелас, Псалтирът с кратко тълкуване, изд. на богословското братство " Спасител “, Атина 1976). Ще го разгледаме по-близо.
Това беше една песен, един псалом, но и нещо повече. Вярващите ще хвалят Бога. Но само вярващите? Преди да хвалят вярващите, Месията ще хвали. Следователно, тази песен на Бога започна с Месията. Той е в стих 23; това е, което започнахме в началото: „Ще разкажа името Ти на братята си, в средата на църквата ще те хваля“. Първо Месията хвали Бога Отца. Второ, в стих 27, ще продължи с Израел: „Бедните ще ядат и ще се наситят, и ще хвалят Господа, които търсят Него“. Вижте: бедните ще се наситят, след като ядат. Но кой ще хвали? Тези, които търсят Него, които са израилтяните. И трето и последно: всички народи по земята ще продължат тази песен през вековете. Това е стих 32, който ви прочетох тук, „и ще обявят“. Обявлението е постоянно и това е химн на всички народи към Бога за великото събитие, че Бог „ толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Това е вечният химн към Светата Троица за великото тайнство на божествената икономия, въплъщението на Сина Божи за спасението на целия свят. Кажете ми, обични мои, този псалом, 21-ви, не е ли най-великолепното , което някога може да бъде написано? Наистина , той е най-великолепен!
Желая ви Честито Великден и хубаво лято!

Понеделник, 10 април 1978

20-та беседа в категорията „Анализ на псалмите“.

19η ομιλία στην κατηγορία «Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».

►Όλες οι ομιλίες της Κατηγορίας :
" Ἀνάλυσις Ψαλμῶν.
(Ὁμιλίες εἰς τό βιβλίο τῶν Ψαλμῶν) " εδώ ⬇️
https://arnion.gr/index.php/palaia-diauhkh/analysis-calmvn
↕️
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/blog-post_76.html?m=1

🇧🇬 Текст на 🔸Ivanka Georgieva.

🇬🇷Απομαγνητοφώνηση :
Ιερά μονή Κομνηνείου.
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_15.html?m=1

📜🇬🇷 👇

https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2025/02/21-2-23.html?m=1

🔸Λίστα ομιλιών της σειράς
«Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».🔻
https://drive.google.com/file/d/1TYl6bvFofrohQvNazPRXiWU3vTikWUmi/view?usp=drivesdk

🔸📜 Απομαγνητοφωνημενες ομιλίες της σειράς «Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».🔻
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%94%B9%E1%BC%88%CE%BD%CE%AC%CE%BB%CF%85%CF%83%CE%B9%CF%82%20%CE%A8%CE%B1%CE%BB%CE%BC%E1%BF%B6%CE%BD.%0A%28%E1%BD%89%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%AF%CE%B5%CF%82%20%CE%B5%E1%BC%B0%CF%82%20%CF%84%CF%8C%20%CE%B2%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%AF%CE%BF%20%CF%84%E1%BF%B6%CE%BD%20%CE%A8%CE%B1%CE%BB%CE%BC%E1%BF%B6%CE%BD%29.?m=1

💠Πλήρης απομαγνητοφωνημένες σειρές ομιλιών (Βιβλία).
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%92%A0%CE%A0%CE%BB%CE%AE%CF%81%CE%B7%CF%82%20%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BC%CE%B1%CE%B3%CE%BD%CE%B7%CF%84%CE%BF%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%B7%CE%BC%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CF%82%20%CF%83%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%AD%CF%82%20%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%B9%CF%8E%CE%BD%20%28%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%AF%CE%B1%29.?m=1

🔸Επεξηγηματικό βίντεο Ασπάλαθου.
https://youtu.be/8tNfAHRkTCk

__⬇️Playlist "Ασπάλαθου".⬇️__
https://aspalathos21.blogspot.com/2021/07/blog-post_83.html?m=0

Όλες οι ομιλίες ~4.487~ του μακαριστού πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/4487.html?m=0

📃Απομαγνητοφωνημένες ομιλίες του πατρός Αθανασίου. ⬇️
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_15.html?m=0

📜 Αποσπάσματα ομιλιών πατρός Αθανασίου ⬇️
https://athanasioslogos.blogspot.com/?m=0

__⬇️ Facebook ⬇️__
https://www.facebook.com/groups/1637818926362004/?ref=share

Κατάλογος ομιλιών πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://drive.google.com/file/d/1JmrxaObMVyTA4_pS5yuMaQdoBf8-LwBP/view?usp=drivesdk

†.Πρός Δόξαν τοῦ Ἁγίου Τριαδικοῦ Θεοῦ.

Псалм 21. (Част А, стихове: 2 ~ 23)

†.Днес, първо, ако Бог пожелае, ще анализираме 21-ия псалом, който е най-важният псалом...

Това е един прекрасен псалом заради пророческата висота, която притежава. Той е изцяло месиански. Няма нито една дума, която да не се отнася до Месията. Няма намеса на автора. От началото до края този псалом е месиански.
Той е толкова удивителен, че присъствието му е едно истинско тежко оръжие в подкрепа на Богочовешката природа на Иисус Христос; т.е. Иисус Христос е личност, която не може да се счита за обикновена личност, както всяка друга личност в историята.
Стойността на пророчеството, разбира се, е многократна. В конкретния случай, когато казваме христологичен псалом, имаме предвид, че той пророчески описва Месията. Ако имахме само разпятието и възкресението на Христос, т.е. личността на Христос и събитията, които го характеризират и които са описани в Новия Завет, без да имаме пророческия елемент на Стария Завет, бихме могли да поставим под съмнение всичко, написано в Новия Завет. Внимавайте с това; това е много важно.
Ще кажем: Как можем да бъдем сигурни, че възкресението на Христос се е случило? Можем ли да го потвърдим? Как можем да знаем кой е бил прав – съдиите или обвиняемият, Иисус Христос, дали е бил праведно разпнат или не? Как можем да знаем това нещо? Тоест, с други думи, бихме могли да поставим под съмнение личността на Христос и събитията, които са свързани с Него, ако нямаше пророчествата, ако нямаше Стария Завет. Старият Завет е голям прожектор, който утвърджава и осветява Новия Завет. Това трябва да го знаете.
Казвам това, защото много хора имат възприятие – страшно грешно! – че Старият Завет няма стойност, защото е... каквото казва името му, т.е. стар. Това е като да премълчаваме на човек неговата праистория. И как ще знае този човек кой е, ако не знае нищо за своята праистория? Това е неразбираемо. Праисторията е от основно значение.
Така че тук имаме пророческия елемент. Ще видите в псалома подробности, които са от основно значение за потвърждаване на събитията. И така, когато имаме пророчеството и имаме събитията, казваме, че тези събития, които се случват като изпълнение на пророчеството, са валидни, сигурни, и така вярваме в личността на Иисус Христос.
Т.е.: Много елементи са тези, които свидетелстват за личността на Христос, които казват кой е Христос; това са чудесата, това е святостта, това е учението, и други. Всички тези неща са много важни елементи, но това, което остава неуспорно, е пророчеството.
Святостта на Христос, за миг, може да бъде поставена под съмнение. Например , обиждат святостта на Иисус Христос в филми или романи и т.н. Може също да бъдат поставени под съмнение чудесата му, да се постави под въпрос дали са се случили, как са се случили и т.н. Може също да се постави под съмнение учението му. Още , има теория, която твърди, че всичкото това учение не е на Христос, а на учениците му. Но тогава учениците трябва да бъдат по-висши от своя учител, ако са успели да създадат такава личност, с такова морално височина, каквато е личността на Иисус Христос. Това, което казвам, вече се е случило в историята. Всичко може да бъде поставено под съмнение; това искам да ви кажа. Но това, което не може да бъде поставено под съмнение, е пророчеството. То е рибената кост, която стои в гърлото! Пророчеството е всичко!
Затова апостолът Петър казва, за тези, които все още нямат много стабилна вяра, "добре правите, че внимавате, като на светилник, който свети в тъмно място, докато денят не се разсвиди и светилото не изгрее в сърцата ви" (2 Петр. 1:19). Добре правите, като изучавате пророците, които са като светилник, който свети в тъмно място, докато денят на Второто пришествие освети тъмнините и звездата на този ден, т.е. Исус Христос, не изгрее в сърцата ви и ги изпълни с радост и възторг, и вече няма да имате нужда от пророчеството.
Но за неверниците пророчеството е невероятен елемент. Когато има потвърждение, че пророчеството наистина е написано преди Христа, и потвърждението идва от археологическите разкопки, както и от самата синагога, тогава няма място за съмнение и неверие.
Трябва да знаете, че синагогата на евреите запазва пророчествата, например псалмите, пророците, като част от традицията си. И като се има предвид, че Израел е враждебно настроен към Христос, стойността на христологичното пророчество е огромна. Така че, врагът държи доказателството в ръцете си. Чухте ли какво казах? Противникът, врагът, обвинителят, държи доказателството в ръцете си срещу обвиняемия! Чухте ли това?... Много важно е това.
Например, в момента тези пророчества, псалмите, всичко това, което ще прочетем тази вечер , не се поставя под съмнение от синагогата, не се поставя под съмнение от евреите. Те казват, че е валидно, че е написано от Давид, те го имат в традицията си. Те го признават; свършено е! И все пак, тези, които не са повярвали в Христос, те имат свидетелство в полза на автентичността на пророчеството!
Когато имаме валидността на пророчеството и след това на базата на елементите на пророчеството стигнем до събитията, и видим, че тези две неща съвпадат по един невероятен начин, както ще видим днес, оставаме буквално поразени, оставащи безмълвни! И ако някой има поне малка добра воля и не е човекът, който казва "не ме убеждаваш, дори и ако ме убедиш ", тогава не остава нищо друго освен да признае, че наистина Иисус Христос е въплътилият се Бог. Край.
Никой не знае бъдещето и особено да го опише толкова назад в миналото, както този псалом, който е написан през 11-10 век пр. Хр. в неподозирано време. Кой може да каже какво ще се случи след малко, дали ще се изправя, дали аз ще стана от този стол? Може да умра точно тук, докато ви говоря. Аз знам ли дали ще се изправя? Не знам. И ако не знам какво ще се случи след малко, как да знам какво ще стане след хиляда години и дори с невероятни детайли?
Но дори детайлите имат голяма стойност, защото те идват да потвърдят истината. Да говориш с общи думи може и с малка вероятност да попаднеш в целта, да се потвърди. Но да говориш с детайли е изключително малко вероятно.
И всъщност, знаете ли, шансът да улучим един детайл, на базата на вероятностите, е много малък. Шансът да се случат две съвпадащи детайли значително намалява. Шансът три детайли да съвпаднат е изключително малък. Сега шансът да съвпаднат много детайли, е очевидно невъзможно. Разбира се, един псалом няма много детайли, но всички пророчества заедно имат. Псаломът има, да кажем, десет-двадесет детайли, както ще видим по-късно. Ето, 21-ят псалм е един удивителен псалм, невероятен псалм, мощен псалм, чисто месиански псалм! От стихове 2 до 22 се явява едно лице. Общо взето, този псалм представя едно лице. Това лице говори към Бога. Още от първия стих човек веднага разбира, че това лице няма никаква връзка с автора, нито с някое друго лице в историята – нито с цар, нито с генерал, нито с гражданин, нито със сапиенс, нито с безумец... Лицето, което се описва, няма никакво сходство и никаква връзка с някое друго. Може на едно място нещо да съвпадне, но не съвпада на друго. Накрая характеристиките, които се дават, съвпадат само с едно лице, и това е Месията.
В целия псалм Месията се явява в две части. От стих 2 до 22 се представя като страдащ, а от стих 23 до 32 – като спасен. Така тези две части, като страдащ и като спасен, ни дават един план за Месията в Неговите страдания и възкресение.
Освен това, този псалм не съвпада с никое лице в Стария Завет, а и никой евреин никога не би могъл да възприеме идеята на този псалм. Основната идея на псалма е, че Месията страда – внимавайте! – и че чрез страданията на Месията се спасяват народите. Това е основната идея на псалма.
Тази идея би била напълно неразбираема за евреин, неосъществима. За да разберете колко невъзможна е тази идея, ще ви кажа, че и posteriori и apriori, тоест както по-късно, така и преди, тя е невъобразима . Дори и по-късно – когато вече е осъществена тази идея, защото чрез страданията на Месията са спасени народите – дори и тогава, тази идея не е усвоена от еврейския ум!
Минаха две хиляди години и тази идея още не е асимилирана, че Месията страда и че чрез страданията Му народите ще бъдат спасени. Ако сега евреите, след толкова години, още не са разбрали тази идея, как тогава би било възможно един еврейски автор да я е възприел преди Христос? Единственото, което остава, е, че този, който изразява тази идея – тя е основната идея на псалма – е вдъхновен от Бога, с пълно откровение. Той е вдъхновен от Бога, нищо друго.
И сега пристъпвам към детайла на темата.
Месията никога не е бил възприеман от евреите като страдащ. Това е големият проблем на евреите, голямото им скандализиране; затова Кръстът е скандал за тях, както знаете. «За юдеите скандал, за гърците глупост» (1 Кор. 1:23). Това е големият скандал: възможно ли е Месията да страда? И ще видим, че евреите се подиграват с Христос под кръста, наричайки го лъжесмесия! Това подробно е описано в 21-ия псалом. Така се доказва на тях, че това, което те казват сега под кръста, Давид вече е предсказал, че ще го направят. Невероятно!
Първо, те не можеха да разберат, че Месията ще бъде страдащ. Колко пъти съм ви говорил за това? Видяхте? Постоянно го подчертавам; това е основата на вярата.
Второ, те никога не биха могли да приемат и да разберат, че е възможно народите да имат общ Бог с евреите, защото Яхве, Господ, е техният Бог! За да видите колко неразбираемо било това и как евреите възприемат Бога с такъв шовинизъм, ще ви напомня само за един инцидент, който съм ви казвал много пъти.
Когато апостол Павел беше линчуван от сънародниците си в Йерусалим, римляните се намесиха, хванаха го и той помоли хилядаря да говори на евреите. Той им говореше на еврейски, на техния език, не на гръцки, и те го слушаха много внимателно. Той говореше, говореше, говореше... Когато стигна до момента, в който каза, че Христос, Месията, го е изпратил «при народи далечни», това не им хареса. Как така Месията се интересува от народите? Месията се интересува само от израилтяните. Месията трябва да дойде от Израил и за Израил да бъде; нищо друго! Какво се случи тогава, не може да се опише! Чули ли сте израза "хафра на евреите"? Е, това се случи! Хафра значи синагога. Евреите започнаха да крещят, да хвърлят прах във въздуха, да разкъсват дрехите си, да свалят хитоните си, да ги хвърлят във въздуха и да казват на римския хилядар: «Махни го от земята, убий го, изведи го оттук!» (Деян. 22:22).

Защо реагираха така? Те никога не можеха да разберат това, че Месията е страдащ – това, което ви казах първо – и че Месията може да принадлежи и на народите – това е второто. Фактът, че Бог е Господ на цялата земя, на всички народи и племена, беше за тях непосилно да разберат!
Вярвам, че разбирате всичко това, което ви казвам, и с това потвърдих авторитета на 21-ия псалом, и като потвърдяваме авторитета на псалма, ще потвърдим и авторитета на лицето на Иисус Христос. Третата точка е, че не само евреите, но и философите не биха могли да разберат, че спасение може да се постигне чрез страдания, или по-скоро, да го кажа по друг начин, че сила може да се постигне чрез слабост. Никой! Чуйте противоречието: сила чрез слабост!... Да постигнеш голямо богатство, да кажем, чрез метода на бедността, или да постигнеш голяма сила чрез метода на болестта! И все пак апостол Павел казва: «Тогава съм силен, когато съм слаб!» (2 Кор. 12:9). Така спасението ще бъде постигнато чрез страданията на Христос. Как ще стане това? Чрез страданията? Да! Това е неразбираемо! Виждате ли каква е мъдростта на Бога? Следва се път, който не може да бъде разбран от човешкия разум, от човешката мъдрост.
Това, което казахме, са неоспорими твърдения, неоспорими аргументи; вярвам, че ги разбирате. Вземете днес един евреин; той ще ви говори по същия начин, по който ви говорих и аз сега. И до днес един евреин вярва така. И всичко това е след време, posteriore; какво би било, ако беше било и преди...
След като казахме това, сега можем допълнително да добавим още нещо.
Писателите на Новия Завет, учениците, когато видяха това, което видяха в лицето на Христос – не по това време, но по-късно – казаха: «Изчакайте; това, което видяхме в лицето на Христос, това е написано в Стария Завет!»; те си спомниха, «възпомниха си». Това «възпомниха си» колко пъти се споменава... Те си спомниха по-късно (вижте Лука 24:8, Йоан 2:17-22, 12:16 и други).
Йоан, например, чу Иисус под кръста: «Боже мой, Боже мой, защо ме остави?» (Матей 27:46, виж Марк 15:34). Той го чу. Само го чу; нищо друго. Учениците, знаете, бяха в душевна буря; събитията бяха насилствени. Когато се съвзеха, когато бурята премина, когато дойде Петдесятница, тогава казаха: «Това "Боже мой, Боже мой, защо ме остави?" е написано! Това е написано там!» Също така, когато Христос седна на осле и влезе триумфално в Йерусалим, те казаха: «А това е написано! Не се страхувай, дъщеря Сионова – това е Йерусалим – ето, царят ти идва кротък, мирен, седнал на осле, на оселче. А това събитие тук е написано в Пророковете!... Какво става?» (Йоан 12:15, виж Псалм 117:26, Захария 9:9).
Освен това, всички свети евангелисти, и четиримата, специално се позовават на 21-ия псалом. Още едно потвърждение, т.е.
И последно, четвърто, църковната традиция, както и традицията на синагогата, ни информират, че целият този псалом се отнася за лицето на Иисус Христос. Сега, с помощта на Бога, преминаваме към основната тема. Няма да чета целия псалм, нито ще го предавам, а ще премина направо към анализа на текста, за да спестим време.

Стих 2: „Боже мой, Боже мой, погледни към мен ( чуй ме); защо си ме оставил ?  Далеч са от спасението ми думите на моя вик .“/ ( от гръцки превод се чете : " Далеч от спасението ми са думите на моите престъпления“) Боже мой, Боже мой, погледни към мен; защо ме остави?
В еврейския текст няма записано израза „погледни към мен“, той е пропуснат, или по-скоро е добавен в превода на Седемдесетте.
„Погледни към мен“ означава „чуй ме “, тоест както бих казал на вас: „Имам нещо да ви кажа, мои обични, обърнете внимание на мен.“ Така че това „обърнете внимание на мен“ се премахва. Освен това, всички четирима евангелисти, които използват този пасаж, не цитираат „погледни към мен“, защото имат предвид еврейския текст.
Използвайки случая, ще ви кажа, че тъй като свещените евангелисти са писали на гръцки — както и апостол Павел, апостол Петър и братът на Господ, Яков — понякога те имат предвид превод на Седемдесетте, а понякога еврейския текст. Понякога свободно предават превода на Седемдесетте, а понякога свободно еврейския текст, тоест по значение, може би от памет, не дума по дума. Тук те имат предвид еврейския текст и пропускат „погледни към мен“.
Следователно стихът е точно такъв: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил ?"
Мои обични, този стих е казан дословно от устата на Христос! Дословно!  "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил ?" (Мат. 27:46, Марк 15:34)
Тук виждаме, че от първия стих се представя Страданието на Месията. Възниква разумен въпрос: Кого Бог е оставил? Своя Син?
Синът Му е второто лице на Светата Троица, и очевидно, като единосъщен с Отца, Той не е нито оставен, нито изоставен; Той е Бог. Но Неговата човешка природа, бихме казали, без да се разделя от божествената, изглежда е била изложена за момент и не е получила помощ от божествената природа. Това, разбира се, е по много мистериозен начин, който ние не можем да разберем.Тоест, докато божествената природа на Христос не се е разделила от човешката природа (защото имаме една ипостас, едно лице, хипостатична връзка на двете природи), как сега тези две природи се разделят, или едната е оставена от другата, без да се разделят? Това е мистерия, естествено, и нашият разум не може да я възприеме. Важното е, че човешката природа на Месията страда.
Дори имаме нещо по-тежко и по-дълбоко. По-нататък се казва: „Далеч от спасението ми са думите на моите престъпления“( това е от гр. превод и отец Атанасий тълкува спрямо гръцкия текст.); за нещата, които съм извършил, тоест както ако съм извършил грях, те са далеч от моето спасение. Знаем, че Христос е безгрешен (Йоан 8:46, Евр. 7:26-27), но тогава как се оправдава този стих? Ако обърнем внимание, ще видим, че самият Месия понесе всички престъпления на човечеството (Исая 53:5). Вземам Стария Завет, който казва: „Проклет е всеки, който виси на дърво“ (Второзаконие 21:23, Гал. 3:13), т.е. този, който ще бъде разпънат на дърво, той ще бъде разпнат, той е проклет. Тази пророческа дума се отнася до Христос, следователно Христос бил проклет!
Но обърнете внимание. Апостол Павел казва, че Месията „стана проклет за нас“ (Гал. 3:13). Месията, Христос, стана проклятие за нас! Той стана проклятие, защото понесе цялото човешко престъпление. Бог, не прокле своето сътворение, Адам, в рая, но каза: „прокълната ще бъде земята заради твоите дела“ (Бит. 3:17-19), тоест земята ще бъде прокълната, когато човекът я обработва, като ще ражда тръни и бодли и с пот на лицето си ще яде хляба си, за да живее, докато умре и се върне в нея. Всичко това е проклятие. Това проклятие поема сега Христос, и става Той самият проклятие заради нас. Тъй като пое човешкото проклятие, Непогрешният, Безгрешният, в пророчеството ще се яви с това проклятие. Така се оправдава фразата „далеч от спасението ми са думите на моите престъпления“.
Стих 3: „Бог мой, викам към Тебе денем, и не чуваш, и нощем, и няма за мене мира .“ Боже мой, ще викам към Тебе през целия ден, и не ще ме чуеш; ще викам през цялата нощ, и никой няма да ми придаде значението на тази моя жалба като на безумие.
Стих 4: „Но Ти си Светий ,живееш посред славословията на Израила “ А Ти си близо до мен, защото живееш в своя свят храм, т.е. в Сион. Ти си славата на Твоя народ Израел.
Стих 5: „На Тебе се  уповаваха отците ни  –
уповаваха се и Ти ги избавяше.“
Стих 6: „към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха..“
Значението на тези стихове е следното: Викам към Теб, за да ме спасиш, и не ме чуваш. „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“ – това е първият стих. Христос, виждаме, на кръста изразява тази своя жалба към Бога, към Отца: „Защо ме остави?“ Получи ли отговор? Не; Той беше оставен и умря на кръста.
Когато долу под кръста го подиграваха разпъвачите , като Му казваха всичко, което му казваха, там можеше да се яви Отец и да докаже това, което искаха разпъвачите: „Слез от кръста, за да повярваме“ (Мат. 27:42, Марк 15:32). Но Бог Отец не прави нищо; Той оставя Сина си да умре на кръста в един срам и дълбок позор; затова Христос казва: „Викам денем, викам нощем, и не ме чуваш.“ Денонщно означава, че викам постоянно. Тоест: Което  и време да викам, не ме чуваш. Но би ли било грях да извикам към Теб? Не. Аз обаче знам нещо. Викам към Теб, но не ме чуваш, но Ти живееш близо до Сион, т.е. храмът Ти е близо до нас. Ако викам, Ти ще ме чуеш. Аз знам също, че когато нашите отци Те призоваваха, Ти ги спаси и стана похвалата им, а не срама. Следователно, като знам, че помагаш на нашите отци, ще помогнеш и на мен. Да, сега не ми  помагаш, но знам, че ще ми  помогнеш. Заключение: Христос беше оставен на кръста без помощ, но след това Отец възкреси Сина си от мъртвите и го прослави чрез Възкресението, тоест Той му помогна. Това е човешки израз. Тоест, това се случи с нашите отци, които бяха грешни; с мен, Твой изключителен Син, няма ли да се случи? Много повече ще се случи с мен. И наистина, това се случи.
Разбрахте ли смисъла на тези стихове? Стих 7: „Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.“
Кого да слушаш? Кого да слушаш, мен да слушаш? Аз съм жалък, не съм човек, аз... съм червей!
Разбира се, излишно е да ви казвам, че по този стих са направени много тълкувания от отците. Но аз ги отбягвам и оставам на това, което казва буквата. Може би това е и най-доброто тълкувание, защото всички останали съдържат много алегория. Наистина, най-успешното тълкувание; мисля, че то е точно както е представено в текста.
Червеят, за който говори текстът, го казваме и на нашия език. Извинявайте, но така го казваме: „Аре, бе, червей... червей на земята!“, т.е. жалък човек. Казваме го като фраза: „Жалък човек... ти, който нямаш никаква стойност... ти, който се влачиш по земята!“ Освен това казва: „Аз съм подигравка на народа“, т.е. народът ме е отхвърлил. Тук ще кажа нещо, нарочно, което ви казах и друг път, което е много актуално за евреите по това време, старо е, но и изключително модерно. Знаете, че очаквайки Месията, евреите виждат, че той не идва, но те не искат да повярват, че Месията е страдал, така че изразяват свое собствено тълкувание – тълкувание на синагогата – че Месията е Израел, цял народ. Не е едно лице, а народ. И този Месия, народът, страда!
Някъде бях виждал – може би и вие сте го виждали, вероятно в някакво списание, не си спомням – човек разпнат, който обаче не е Христос, а Израел! Това е Израел, който страда в историята! И въпреки че страда, той ще бъде освободен от Бога и ще възкръсне. Така че за тях Месията не е едно лице, а народ.
Този стих – и много други подобни стихове се разбират, но поради случая ви го казвам – противопоставя лицето, което страда, на народа. Народът дори отхвърля това лице, което страда! Тоест народът няма нищо общо с лицето, което страда! Така че тълкуванието, което прави синагогата, пада на празно. Разбрахте ли? На празно пада! Тук Месията нарича себе си червей, защото е бил така пренебрегнат от народа, народа на Бога, толкова много, че е станал като червей! Това е най-високото унижение. Разбира се, може би само едно реалистично описание би могло някак си да приближи реалността. Представете си как Христос е бил оплют . Поставили му са червен хламид, и венец от тръни! Пародия на цар! Червеният хламид е царски облекло, а венецът, венецът от тръни, е царски символ, или символ на победа за някои прославени хора, ако е от лаврово дърво. Вместо скиптър му дават пръчка! Бият го по главата с пръчката! Така че тук имаме пародия на цар! Господ беше дори удрян...Ударът е с удрянето в шията – извинявайте, ако използвам някои думи ... но за да го разберете. Това не е плесница, това е удар в шията. Плесницата е да удариш с длан по бузата , а ударът в шията е когато удариш отзад по голата шия на някого и чуваш удара. И не става въпрос за болката от удара, а за срамът! Затова, когато казваме, че някой човек ни удря, без да ни бие, означава, че ни унижава.
Освен това, на кръста Христос е бил напълно гол – това е било  така за всеки разпнат. Той бил  напълно гол... напълно гол! Помислете, всички минаващи  отдолу, мъже, жени... народът минавал от там и Го гледал .
Така че унижението беше най-високо... срамът беше пълен! Затова и фразата: „Не съм човек, аз съм червей, подигравка на народа “. И наистина Месията стана подигравка на народа. Стих 8: «Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:»(На гръцки вместо "ругаят ме " е използван глагола  ексемиктирисан "ἐξεμυκτήρισάν με"за което отеца обяснява какво точно означава). Всички, които ме виждаха, ме подиграваха(  ме ексемиктирисан), казваха думи против мен и иронично поклащаха  главата си.
Нека разгледаме едно по едно, скъпи мои. Обърнете внимание, целият псалм се отнася за Страданието, за кръста. Целият псалм говори както за преди, така и за по време на самия кръст.
Всъщност, първо и най-важно, те му се подигравали. Всички, които го виждали, се подигравали с него, казва той. „Подигравали се с мен“. Ексемиктирисан ноздрите си , означава буквално да държа носа си,  да се подигравам. Било е начин на подигравка, използван от евреите; както ние се плезим , когато искаме да се подиграем, или правим някаква друга гримаса. Освен това държим носа си, когато искаме да покажем, че нещо мирише лошо, и метафорично, че ситуацията е много мръсна. „Какво става там..!“ и държим носа си. Но тук обаче е в смисъл на подигравка и презрение. Ето защо „всички, които ме гледаха, се подиграваха с мен“. Чуйте какво казва пророчеството? Те говореха думи; поклащаха  главите си: „Ммм... той... Ммм...!“
Това е пророчеството, което ви прочетох; то е от 1000 г. пр. Хр. Сега да разгледаме събитията. Ще направим сравнение между пророчеството и събитията.
Лука казва: «И се подиграваха и началниците заедно с  тях» (Лука 23, 35), заедно с народа се подигравали и началниците. И Матей казва: «А тези, които минаваха покрай, хулеха го, поклащаха главите си и казваха...» (Мат. 27, 39. Марк. 15, 29).
Тези, които минаваха, са  тези, които преминавали  покрай кръста. Почти целият град преминал  покрай кръста и гледали . Това са любопитните, които минават да видят някого, който е осъден на смърт. Те, казва, минаваха покрай кръста, хулеха го и поклащаха  главите си.Какво казва пророчеството? «Говореха с устата си, поклащаха  главата си». Виждате ли пророчеството и събитията? Невероятно!
Стих 9: «Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден»
Пророчеството казва съдържанието на това, което говорили  с устата си, тоест, че този, който е на кръста, това мистериозно лице на псалома, поставяше надеждата си в Яхве, в Господа. Тъй като той се надяваше на Бога, нека го избави сега Яхве. Но, разбира се, той няма да го избави, защото е лъжец. Как може Яхве да го иска, когато той казва, че се е надявал на Него? Той няма да го избави. Нека го спаси сега Яхве, този, който е на кръста, защото той казваше, че Яхве го иска... Това казва пророчеството.

Евангелистът Матей има много по въпроса , но ще взема едно по-централно: Казваха първосвещениците и книжниците и фарисеите: « Надяваше се на  Бога, нека го избави сега, ако му е угоден ...» (Мат. 27, 41-43). Той, казват, имал доверие в Бога; нека го избави сега Бог, ако го обича. Бедните евреи изпълнили  пророчеството с абсолютна точност! Те самите са го изпълнили . Стих 10: « Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.».
Тук говори Месията. Той казва: «Ти си Този, който ме извади от утробата на майка ми; и оттогава, от началото на живота ми, Ти си моята надежда». Това означава, че няма момент, когато не си бил моята надежда, о Яхве, о Господи, о Отче, а от момента, в който се въплътих, Ти си моята надежда. С други думи, в стих 10 той иска да покаже следното: Аз не съм грешник. Никога не е имало момент, в който да се отклоня от Теб.
Докато в стих 2 говори за причините на Неговите прегрешения, защото Месията стана проклятие за нас, тук казва, че винаги – обърнете внимание – «от утробата», тоест още когато беше в утробата на майка Си, тоест от зародиш и от бебе, още от гърдите на майка Си, Неговата надежда е била Бог. Затова Месията е безгрешен. Но тук е важното: точно този, който е безгрешен, носи проклятието! Да носиш проклятието като грешник е оправдано; но да го носи безгрешният, какво означава това? И все пак безгрешният го поема , заради тези, които са  съгрешили.
Стих 11: «Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.» И когато още бях зародиш в утробата на майка ми, на Тебе бях поставил всичките си надежди. От тогава, когато бях в корема на майка ми, Ти си моят Бог.
Прочетох ви превода. Той не съвпада напълно с вашия, но е малко по-различен. Тук първо имаме подчертаване на значението на предишния стих и след това, в тези два стиха, той говори само за майката; не споменава никъде за бащата. Така че тук имаме намек, че Месията е от Девица . Никъде няма баща, само майка.
Стих 12: «Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.»
Стих 12 се развива по-добре в стих 20, тоест: «Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ». Тук, скъпи, се показва изоставянето на Кръста. Синът моли да не бъде изоставен, както и не е изоставен. В началото каза «защо ме изостави», а в този стих казва «не ме изоставяй». Обърнете внимание, стих 2, «защо ме изостави?», а стихове 12 и 20: «не ме изоставяй, Ти си единственият, който може да ми помогне».
И наистина никой не би могъл да бъде помощник на Христос, освен Бог. Началниците на народа Го осъдиха, римската власт утвърди присъдата, народът крещеше «разпни  Го », учениците Го  изоставиха, приятелите Му изчезнаха! Иисус остава  сам, напълно без помощ, като човек. Така че помощта идва само от Бога Отца, от никъде другаде. Не забравяйте, че всичко това се отнася за човешката природа на Христос. Не забравяйте това. Постоянно се отнася до Неговата човешка природа. Стих 13: «Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха.»
В еврейския текст пише, че тези бикове са от Васан, т.е.  диви бикове. Тези, които били  под кръста, се сравняват с диви бикове! Това са водачите на народа, книжниците, фарисеите и първосвещениците.
Какво направиха те сега?
Стих 14: « разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.»  Както лъвът, рикащ, отваря устата си, за да сграбчи плячката си, така и те се нахвърлиха върху Него, за да го разкъсат! Казваха, казваха, казваха...
Това казва пророчеството. Сега слушайте какво казват събитията.
Евангелистът Марк: «Уа, разрушителят на храма...» викаха отдолу. «Уа»( в българския текст това възклицание е пропуснато) е знак за освиркване! Казваме: Освиркваха ме, т.е. издигаха  гласове на неодобрение, освирквания. Така Господ беше освиркван на кръста! Викаха «уа»; не «уе !» което би означавало "горко", а "уа". Как е възможно евангелистът да предаде тези освирквания? Затова поставя думата «уа».
Какво точно беше това освиркване, това, което казваха на Господа? Евангелистът ще ни каже по-долу: «Ти, който разрушавал храма и за три дни го възстановяваш!» (Матей 27, 40. Марк 15, 29), ето, ти, който каза, че ще събориш храма на Соломон и за три дни ще го построиш, «спаси себе си и слез от кръста!»,  Но «Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и  казваха...». Обект на подигравката бе Иисус, който бил  на кръста. Какво казваха? «Другите спаси, себе си не може да спаси» (Матей 27, 42. Марк 15, 31). Какво означава това?... Скъпи, ако сега приложим всичко това върху нас , как бихме се чувствали? Това е ужасно... ужасно, да станеш обект на подигравки за цял град, за един народ, да те разпънат, да те освирква целият град... Ужасно е! И всичко това, което се казва, да бъде напълно несправедливо.
«Христос, царят на Израел, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме в Него.» Така не каза ли, че си цар на Израел? Освиркваме те; не си! Слез, за да повярваме! Изключително горчиви думи. Видяхте ли тук, моля, какво казва стих 14? Отвориха устата си като лъв, който се хвърля да разкъса плячката си. Казваха, казваха, казваха...! Но как се чувствах Аз на кръста?
Стих 15: «Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност» Стих 16: « Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.»
Стих 15 идва да ни каже следното: «Излях се като вода!» Ние използваме фрази като: «Ще те попия с хартия» или «Ще те събера с лъжичка», когато искаме да кажем, че някой  се е разпаднал. Тази метафора е много точна – «излях се» означава, че се разпаднах като вода, точно както леденият предмет е твърд, но когато за момент се повиши температурата на околната среда, той се разтопява и разпада.
«Костите ми, казва, се разпилели.» Когато Христос е бил  на кръста, тялото Му било  опънато, разтегнато. Разпъвачите Му  така  опънали тялото Му, че костите Му можело  да се преброят. Това се казва в 18-ти стих: «Всички мои кости се изброиха.»
Заради загубата на тегло, поради страшното страдание, което понесе, и поради разтягането на тялото Му върху кръста, костите Му, ребрата Му,  видно можело  да се преброят! И ние казваме така, когато някой много отслабне. Всичко това показва пълната изтощеност на Неговото тяло.
Още: «Сърцето ми стана като восък, който се топи в утробата ми.» При условия на агония, при условия на страшна болка, сърцето се чувства буквално разпаднало. Не знам дали някога сте били в такива състояния на вътрешен разпад. Ние мислим, че ще умрем, че ще се разпаднем, парализираме се. Било то от страх, било то от очакване, не знам какво може да бъде, но това буквално ни парализира.
И продължава: «Изсъхна като черупка силата ми.» Черупка, буквално е парче от глинен съд; нека ми се позволи да кажа нещо повече. Нека да вземем и морските черупки, мидите, стридите,  когато ги извадим от водата, те изсъхват. Така изсъхнах, така се разпаднах, и езикът ми се залепи за гърлото ми от прекомерна жажда. Това казва пророчеството; сега слушайте събитията.
Евангелист Йоан казва: «След това Иисус, като знаеше, че всичко е свършило, за да се изпълни писанието, каза: Жаден съм» (Йоан 19:28-30). Обърнете внимание на това «всичко е свършено, за да се изпълни писанието». Знаейки, че всичко е завършено... Какво е завършено? Може ли да ми кажете? Мъките? Не. Пророчествата са изпълнени. Оставаше още едно, за да се изпълни писанието, да се изпълнят пророчествата относно Страданията на Месията. Вижте: «Вече всичко е свършено», «за да се изпълни писанието, каза: Жаден съм.» За да се изпълни пророчеството, той каза «жаден съм». Още нещо трябваше да каже и каза «жаден съм». Това пише евангелистът Йоан. Невероятно!
Продължава евангелистът: «Имаше съд, пълен с оцет.» Оцетът тук е подробност. Друго пророчество, от друг псалом, казва: «И в жаждата ми ме напоиха с оцет» (Псалм 69:21). Виждате ли ? « в  жаждата ми ме напоиха с оцет!» Забележителна подробност. «И като напоиха гъба с оцет и я сложиха на исоп, поднесоха я към устата Му, когато Иисус взе оцета, каза: Свършено е.» Вижте: Кога каза «свършено е»? Когато Иисус опита оцета. Вижте сега пророчеството. След като Месията каза: „езикът ми се залепи за гърлото ми“, веднага след това каза: „Ти ме сведе до смъртна пръст“, което означава „умрях“, защото смъртната пръст е гроба . Виждате ли, моля, детайлите?... Виждате ли точност?
Но обърнете внимание на нещо особено забележително: не казва, че моите разпъвачи ме убиха, нито че те ме доведоха „до смъртна пръст“, а казва: „Ти, Отец, доведе ме до смъртна пръст“.  Отец, Ти ме доведе до смърт! Внимание: Ти, Отец! Разбира се.
Искате ли да видите това чрез събитията? Слушайте добре. Никога разпъвачите не биха могли да доведат до  смърт Онзи, който има живот, ако сам Той не предаде живота Си в ръцете на небесния Отец. Когато Той пожела, Христос каза: „Отче, в ръцете Ти предавам духа Си“ (Лука 23:46). Отче мой, на Теб предавам духа си. Така Отец определя тук смъртта на Христос. Но за да не се мисли, че Христос е по-нисък от Отца, Синът сега предава в ръцете на Отца своя дух, своята душа, когато Синът реши.
Искате ли да го видите чрез събитията? Слушайте:
Отново Йоан пише: „Пилат каза на Иисус: Не ми отговаряш ли? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна или да Те пусна?“ Иисус отговори и каза: „Нямаш никаква власт над Мен, ако не беше дадено свише “ (Йоан 19:11), ако не беше дадено на теб от Отца Ми.
Видяхте ли точността на Писанията? Ти, Отец, „доведеш ме до смъртна пръст“; нито Каяфа, нито Анна, нито Пилат, нито никой! Видяхте ли подробности ?...
Още три стиха, за да завършим с Месията , който страда, и да видим, първо с Божията помощ, в следващия понеделник, спасения и оправдан Месия, т.е. Неговото възкресение. Те са в същия псалм, както ви казах в началото.
Стих 17: „Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе“.
Той казва „много кучета“; бихме го превели и така: кучешка глутница!... не добри хора; събрание на злодеи, т.е. група зли хора, ужасяващи. Всички тези, които го обкръжиха, всички те са зли и грешни хора.
Христос каза на учениците Си: „Станете , да вървим ; ето, приближи  се ония който Ме предава “. Ще бъда предаден в ръцете на грешни хора (Матей 26:46; вижте Йоан 14:31). Това са ръцете на грешните, това са злите хора.
Но знаете ли какво е невероятното? „Пробиха ръцете ми и краката ми!“  И е добре известно, че когато Писанието казва: „проклет е всеки, който виси на дърво“ (Второзаконие 21:23; виж Галатяни 3:13) — по Моисеевото право — това означава, че никой еврей никога не е бил разпънат на дърво като смъртна присъда. Внимание на този момент! За евреите смъртното наказание било с камъни. За да го разберем, смъртта с камъни за израилтянин била почтена смърт, докато смъртта на кръста била проклета. Ще ви дам пример, който е паралелен. Както знаете , римляните имали два вида смъртно наказание за поданиците си. Едното смъртно наказание било обезглавяване с меч .
Другото било чрез разпятие. Римските граждани никога не били разпъвани. Всички останали които не са имали римско гражданство а били от завладените поданици , бивали разпъвани. Защото разпятието  за римляните е била позорна смърт . Независимо , че римски гражданин  осъден на смърт е бил престъпник , бил посичан в чест на римския си произход. Когато апостол Петър отишъл  в Рим и бе осъден на смърт, го разпънали .  И знаете ли защо? Защото бил  евреин, а не  римски гражданин. Когато апостол Павел обаче беше осъден на смърт от Нерон, знаете ли как беше изпълнена присъдата му? С меч. Знаете ли защо? Защото беше евреин, но също така беше римски гражданин. Разбрахте ли сега? За Римският гражданин  било забранено  бъде разпънат, смъртната му присъда била  само с меч. Това било  почтена смърт, докато разпъването на кръст е било позор.  Еврей - сега се връщам към първоначалното - забранено е да бъде разпънат, дори и най-големият престъпник, забранено е да бъде екзекутиран на кръст; изпълнението на присъдата е било само чрез каменуване. Това е бил честен начин на смърт, защото в закона е записано, че прокълнат е този, който е разпнат на дърво.
И така, мои скъпи, кой евреин би могъл някога да си представи смъртта на Месия и второ, че тази смърт, вече пророкувана още от 10-ти век пр. Хр., ще бъде смърт на кръст? Защото евреите, всъщност, като искали да унижат Иисус до крайност, го предали на кръста! Могли са да направят същото, както с първомъченика  Стефан. Стефан бил екзекутиран чрез каменуване. Апостол Петър, който бил в затвора, щял да бъде обезглавен или да бъде каменуван, не знаем как, но не би бил разпънат. Защо тогава за Иисус настоявали  да бъде разпънат? (Вижте Марк. 15, 13-14. Лука 23, 21. Йоан 6, 6. 15).
Защото законът казва, че разпънатият е прокълнат, затова искали  да бъде разпънат Иисус Христос!... за да бъде считан за прокълнат во веки веков !! Така те могат винаги да се позовават на закона, който е установен от Яхве, Господ, Бог, и да казват: Как е възможно Иисус да е изпратен от Яхве, след като ние успяхме да го убием на кръста, а не с каменуване? Значи, според нашия закон, той е прокълнат.
Но пророчеството ги изпреварва! Пророчеството казва: „Пробиха ръцете ми и краката ми!” Кажете ми, може ли това да е случайно ?  Кажете ми, питам ви, може ли да е случайно? Ето, когато такива неща човек може да открива  в Писанията , душата му се изпълва с ентусиазъм и казва: Христе мой, Ти си моят Господ и мой Бог, моят истински Спасител!... Нищо друго не може да каже човешката душа, нищо друго.
И правя така суров и реалистичен анализ, именно за да разберем дълбочината на реалността, да разберем кой е Иисус Христос. Този, когото хулим на пазара и по улиците. Този, когото хулим, да, и продължаваме делото на тези, които го разпънаха (Виж Евреите 6, 6. Филипяни 3, 18. и други).
Стих 18: „ Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене.“
За преброяването на костите говорихме, но обърнете внимание тук. Преводът казва следното: Всички можеха да разпознаят и да преброят костите на изсъхналото ми тяло. Моите врагове разбираха очевидната ми болка и с коварство ме гледаха как се раздирам.
Това е както ,когато  виждаме мишката да страда от котката  преди да умре. Гледаме и едва ли съжаляваме, може би защото изпитваме омраза и злорадство към мишките, които ни ядат сиренето и хляба . Мишката  причинява щети в къщата и когато я хванем, или когато я хване котката, се радваме . Разбира се, котката се радва на своята плячка, на своята жертва, и си играе... както котката играе с мишката! Но и ние, гледайки котката как играе с мишката, и не я убива веднага, а я измъчва , също се радваме, защото и тя ни е мъчила в къщи - нагризала  ни е дрехите , хартиите , храните ..Е, достатъчен ли е примера? Обърнете внимание, разпъващите Христос, виждайки го как се раздира на кръста, се радвали . Псалмът казва: „А те ме гледаха.."  и разбраха. Те знаеха много добре какво правят и се задоволяваха с това, което правеха.
Сега казва Писанието – евангелист Йоан и пророк Захария : „Ще погледнат на този, когото прободоха“ (Йоан 19, 37. Зах. 12, 10. Даниил 7, 13), ще видят този, когото прободоха. Разпънаха ли го или го прободоха. Според буквата това е „прободоха“, но може да се разглежда и като разпъване поради пироните. Внимание, моля, на тази фраза. Първо, идва тук тази фраза, като факт сега, да потвърди стих 18, че разпъвачите са гледали Христос на кръста. Но знаете ли кое е страшното? Гледат този, когото разпънаха, "ще гледат на този, когото прободоха", но нещата по-късно ще се обърнат; Месията ще възкръсне и ще дойде, за да съди тези, които Го  разпънаха. И тогава какво ще стане? Слушайте какво ще стане.
Чета от Откровението: „Ето, иде  с облаците, и ще го види всяко око, и ония , които го прободоха, и ще се разплачат пред Него всички земни племена “ (Откр. 1:7). Ето, Месията идва на облаците, и ще го види всяко око, и тези, които го прободоха, и всички племена на земята ще плачат, удряйки гърдите си и ще дърпат косите си. Това ще бъде резултатът. Но знаете ли кое е невероятно? Ще ви дам пример, за да го разберете. Кажете, че в едно куфарче има 735 драхми, в друго 623, а в трето 135 драхми. Казвам ви сега да отворите куфарчетата. Отваряте първото куфарче и виждате, че вътре са парите, които ви казах; отваряте второто и виждате пак парите, които ви казах. Сега, ще ви бъде ли трудно да повярвате, че и в третото куфарче ще са също парите, които ви казах? Така че първото е пророчеството : „Ще гледат на този, когото прободоха“ (Зах. 12:10). Второто е фактът, който идва да потвърди пророчеството. Остава трето: „И ще плачат за него... за този, когото прободоха“, тоест наказанието. Първото беше доказано от второто; сега остава третото. Така че трябва да се изпълним с ужас! Да се изпълним с ужас, че ще видим идващия на облаците! Както се изпълниха другите, така ще се изпълни и това. Разбрахте ли?
Но вижте нещо, което казва евангелист Йоан: „Ще плачат за него всички племена на земята“. Как „ще плачат всички племена на земята“, когато тогава го разпънаха само някои хора?
Скъпи мои, апостол Павел, за тези, които направиха корема си бог, казва на Филипяните, че те са тези, които отново разпъват Сина Божий! (Филип. 3:19-19. Срв. Евр. 6:6).  Отново разпъването става непрекъснато в историята. Знайте, всеки път когато хулим Иисус Христос или не вярваме в Него, ние Го  разпъваме отново! Защото какво повече направили  първосвещениците, книжниците и фарисеите? Те също не вярвали  в Него и го хулели . И ние, когато хулим и не вярваме в Христос и казваме, че Той не е нищо особено, тогава разпъваме Христос отново.
Така всички неверници в историята са „отново разпъвачи Негов“. Всъщност, във всички племена на земята има такива „отново разпъвачи“, тъй като Евангелието бе проповядвано навсякъде, по цялата земя. Тогава обаче „всички племена на земята“, всички те, всички племена на земята, „ще плачат“, ще удрят главите и гърдите си, защото са били „отново разпъвачи“ на Христос.
Но, скъпи мои, тъй като на всяко място и във всяка епоха и в всяко племе има такива, и от нас може да има такива! Сега, гледайки нещата, казваме: „А, евреите разпънаха Христос!“. Да, скъпи мои, но не само те; и ние Го  разпъваме. С всеки наш грях  и с всяко наше неверие, ние разпъваме Христос, Сина Божий. Това означава, че  нещата са много близо до нас, правим аналогия с нашето лице, с нашия живот.
Стих 19. " делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие."
Чудесна подробност ! Виждате  ли колко много подробности видяхме ? Би ли било възможно всичко това просто да съвпадне ? Никога ! " Делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие"- и двете неща са се случили .Обикновено , разпъвачите са вземали като отплата, дрехите на този който  са разпъвали и ги поделяли помежду  си .Казва евангелистис Матей " А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий." (27:35) . Виждате ли пророчеството и факта ? Невероятно !
Стих 20. "Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ".
Стих 21. " избави от меч живота ми, и от псета - самотната ми душа".
Стих 20-ти  е сходен с 12-ти който  вече разгледахме. 21-ви стих казва : избави от меч. Какво ще рече меч ?Меча са враговетена месията . Значи : Избави ме , избави живота ми . Самотната ми диша ще рече същото , живота  ми.
Но, кажете ми , след като враговете Му прободоха ръцете и краката , след като, след като, след като... как е възможно сега да имаме спасение на живота Му? След като имаме смърт? Какво каза преди малко? „Ти ме сведе до смъртна пръст“. Така не каза ли ? Очевидно, Ти ме доведе до смърт. Как сега казва, спаси живота ми? Разбирате ли  какво иска да каже това?
Скъпи мои, това е намек за Възкресението! Да, това е намек за Възкресението, за което ще говори малко по-долу по-ясно. Стих 22: „спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.“
Както може би знаете, еднорогът има само едно рог отпред, и цялата му сила е съсредоточена в този  рог. Това показва яростта на враговете на Христос срещу Него.
Тук, мои скъпи, завършва първата част от псалма, която се отнася до страданията на Месията. Кажете ми, наистина, как ви се сториха тези паралели, пророчества и събития? Наистина ли може да има някой, който ще каже, че все още не е убеден ? Разбира се, ние говорим към вярващите хора, и вярващите хора слушат, няма съмнение, всички вярваме в Иисус Христос. Но, когато дойдат моменти на изкушение, дали ще можем да си спомним това и да се противопоставим на изкушението, когато и ние бъдем оставени? Ще помним ли кой е Христос? Апостол Павел казва, че ако умрем заедно с Христос, заедно с Него ще се прославим (Рим. 6:8). Да, но когато ставаме съучастници в слабостта на Христос, това означава, че и ние ще преминем през трудни дни и страшни изкушения. Тогава, дали ще можем да си спомним този псалом, 21-ви, така че нашата вяра да остане стабилна и непоклатима в Иисус Христос, че Той е въплътеният Бог, нашият истински Спасител? Това е голямата стойност.
Моля се Бог да ни помогне, и нашата вяра да бъде укрепена и стабилизирана, така че нищо да не може да я разклати при евентуални изкушения.

Понеделник, 3 април 1978 г.

19-та беседа в категорията „Анализ на псалмите“.

19η ομιλία στην κατηγορία «Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».

►Όλες οι ομιλίες της Κατηγορίας :
" Ἀνάλυσις Ψαλμῶν.
(Ὁμιλίες εἰς τό βιβλίο τῶν Ψαλμῶν) " εδώ ⬇️
https://arnion.gr/index.php/palaia-diauhkh/analysis-calmvn
↕️
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/blog-post_76.html?m=1

🇧🇬 Текст на 🔸Ivanka Georgieva.

🇬🇷Απομαγνητοφώνηση :
Ιερά μονή Κομνηνείου.
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_15.html?m=1

📜🇬🇷 👇

https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2025/02/21-2-23.html?m=1

🔸Λίστα ομιλιών της σειράς
«Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».🔻
https://drive.google.com/file/d/1TYl6bvFofrohQvNazPRXiWU3vTikWUmi/view?usp=drivesdk

🔸📜 Απομαγνητοφωνημενες ομιλίες της σειράς «Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».🔻
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%94%B9%E1%BC%88%CE%BD%CE%AC%CE%BB%CF%85%CF%83%CE%B9%CF%82%20%CE%A8%CE%B1%CE%BB%CE%BC%E1%BF%B6%CE%BD.%0A%28%E1%BD%89%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%AF%CE%B5%CF%82%20%CE%B5%E1%BC%B0%CF%82%20%CF%84%CF%8C%20%CE%B2%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%AF%CE%BF%20%CF%84%E1%BF%B6%CE%BD%20%CE%A8%CE%B1%CE%BB%CE%BC%E1%BF%B6%CE%BD%29.?m=1

💠Πλήρης απομαγνητοφωνημένες σειρές ομιλιών (Βιβλία).
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%92%A0%CE%A0%CE%BB%CE%AE%CF%81%CE%B7%CF%82%20%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BC%CE%B1%CE%B3%CE%BD%CE%B7%CF%84%CE%BF%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%B7%CE%BC%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CF%82%20%CF%83%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%AD%CF%82%20%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%B9%CF%8E%CE%BD%20%28%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%AF%CE%B1%29.?m=1

🔸Επεξηγηματικό βίντεο Ασπάλαθου.
https://youtu.be/8tNfAHRkTCk

__⬇️Playlist "Ασπάλαθου".⬇️__
https://aspalathos21.blogspot.com/2021/07/blog-post_83.html?m=0

Όλες οι ομιλίες ~4.487~ του μακαριστού πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/4487.html?m=0

📃Απομαγνητοφωνημένες ομιλίες του πατρός Αθανασίου. ⬇️
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_15.html?m=0

📜 Αποσπάσματα ομιλιών πατρός Αθανασίου ⬇️
https://athanasioslogos.blogspot.com/?m=0

__⬇️ Facebook ⬇️__
https://www.facebook.com/groups/1637818926362004/?ref=share

Κατάλογος ομιλιών πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://drive.google.com/file/d/1JmrxaObMVyTA4_pS5yuMaQdoBf8-LwBP/view?usp=drivesdk

†.Πρός Δόξαν τοῦ Ἁγίου Τριαδικοῦ Θεοῦ.