†.Помнете, скъпи мои, че казахме, че 21-ят псалм е изцяло христологичен. Няма нито един стих, нито един полустих, който да се отнася до автора, псалмопевеца. От първия стих до последния той е изцяло христологичен. Всъщност това е най-важният христологичен псалм.
До стих 22 се представя страдащият Месия. Но от стих 23 до стих 32, тоест до края, се появява благодарността на спасения Месия, тоест Месия, който благодари на Отца за спасението, за намесата Му. С други думи, ако трябваше да го обобщим, ще кажем следното: това е отговорът на Отца на призива на разпнатия Син; защото докато Синът издъхва на кръста, Τой е страдащият Месия.
Там той се обръща към Своя Отец и казва: „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?” Отговорът на Отца на този въпрос на Господа, на тази жалба към Отца, е втората част на този псалм, т.е. че Той не Го е изоставил.
Това е отговорът. „Попита ме защо Те оставих, аз отговарям. Не Те оставих; вече започвам да Ти покажа, че Ти ще бъдеш истинският Месия, чието името ще се проповядва по краищата на света и Ти ще бъдеш този, пред който „ще склонят всяко коляно, небесни и земни и подземни” ( Филип. 2:10).
Затова разбирате, че втората част, която с помощта на Бога ще анализираме днес, е отговорът на Бога Отца на въпроса на Господа, на жалбата на Господа: „Защо ме остави?”
Описанието на 21-ия псалм е толкова удивително, че заради него Давид се нарича евангелист на Христос. Можем да кажем, че той е шести евангелист. Известно е, че петият евангелист е Исаия, с неговото удивително пророчество от 53-та глава , което говори за страдащия Месия с такава яснота, точност и прецизност, сякаш да е бил очевидец под кръста, като апостол Йоан евангелист, и описва това, което вижда. И все пак това, което вижда Исаия, е осем века преди Христос. Но и Давид е сякаш под кръста. Помните ли какво казвахме за стиховете „разделиха дрехите ми помежду си и за дрехата ми хвърлиха жребий” и „пробиха ръцете ми и краката ми”? Той е евангелист под кръста. Но Давид е живял десет века преди Христос.
Възползвам се от всяка възможност, както апостол Йоан, когато иска да подчертае божествеността на Христос, така и аз използвам възможността да подчертая, че пророчеството е неоспоримото доказателство за божествено-човешката природа на Иисус Христос.
И сега навлизаме в 23-ти стих: „ Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.“(В гръцкия текст вместо " сред събранието" както е преведено на български , пише : " сред църквата ", така че анализа е върху гръцкия текст.)
Нека знаем, че Църквата е една, и само една, и само това, което е в Църквата, се спасява, докато това, което е извън нея, не се спасява. Затова Църквата е сравнявана с ковчега на Ной. Всеки, който е влязъл в ковчега, е спасен; всеки, който е останал извън него, се удавил , не е спасен. Въпреки това е удивително това, което казва тук: „в средата на църквата ще те хваля“. По-долу, в стих 26, се казва: „ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него“.
Както знаете, обет означава обещание. Тази фраза я срещаме много често в Стария Завет. Но какво обещание може да направи тук Месията? Какво е това обещание? Обещанието е жертвата на спасението .Там той се обръща към Своя Отец и казва: „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?” Отговорът на Отца на този въпрос на Господа, на тази жалба към Отца, е втората част на този псалм, т.е. че Той не Го е изоставил.
Това е отговорът. „Попита ме защо Те оставих, аз отговарям. Не Те оставих; вече започвам да Ти покажа, че Ти ще бъдеш истинският Месия, чието името ще се проповядва по краищата на света и Ти ще бъдеш този, пред който „ще склонят всяко коляно, небесни и земни и подземни” ( Филип. 2:10).
Затова разбирате, че втората част, която с помощта на Бога ще анализираме днес, е отговорът на Бога Отца на въпроса на Господа, на жалбата на Господа: „Защо ме остави?”
Описанието на 21-ия псалм е толкова удивително, че заради него Давид се нарича евангелист на Христос. Можем да кажем, че той е шести евангелист. Известно е, че петият евангелист е Исаия, с неговото удивително пророчество от 53-та глава , което говори за страдащия Месия с такава яснота, точност и прецизност, сякаш да е бил очевидец под кръста, като апостол Йоан евангелист, и описва това, което вижда. И все пак това, което вижда Исаия, е осем века преди Христос. Но и Давид е сякаш под кръста. Помните ли какво казвахме за стиховете „разделиха дрехите ми помежду си и за дрехата ми хвърлиха жребий” и „пробиха ръцете ми и краката ми”? Той е евангелист под кръста. Но Давид е живял десет века преди Христос.
Възползвам се от всяка възможност, както апостол Йоан, когато иска да подчертае божествеността на Христос, така и аз използвам възможността да подчертая, че пророчеството е неоспоримото доказателство за божествено-човешката природа на Иисус Христос.
И сега навлизаме в 23-ти стих: „ Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.“(В гръцкия текст вместо " сред събранието" както е преведено на български , пише : " сред църквата ", така че анализа е върху гръцкия текст.)
Нека знаем, че Църквата е една, и само една, и само това, което е в Църквата, се спасява, докато това, което е извън нея, не се спасява. Затова Църквата е сравнявана с ковчега на Ной. Всеки, който е влязъл в ковчега, е спасен; всеки, който е останал извън него, се удавил , не е спасен. Въпреки това е удивително това, което казва тук: „в средата на църквата ще те хваля“. По-долу, в стих 26, се казва: „ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него“.
В книгата Левит, в 7-ма глава, стихове 11 до 17, четем каква е била тази жертва на спасението . Ако някой е имал повод да прослави Бога за спасението си от нещо, да кажем, спасил се е от война, от смърт, от болест, излязъл е от безизходица, в крайна сметка е бил спасен, казваме „Бог ме спаси“, тогава ще направи обет; обещавам на Бога това и това. Този обет се нарича обет или жертва на спасението и включвала – както казва правилото – смесено брашно, масло... и други неща; не ни интересува в момента какво съдържа тази жертва.
Сега, когато Христос казва, че ще изпълни обетите си, Той има предвид предложението на самия Себе Си, т.е. предложението на Христос, което ще бъде дадено на вярващите.
Забележете – обърнете внимание на една малка подробност – че от тази жертва на спасението , част от нея се жертва на Бога и се изгаря, нещо подобно. След това свещениците взимали друга част и я ядели, а трета част я вземал и я ял този, който е предложил жертвата, и каквото оставало , го яли бедните или тези, които са присъствали .
Ако сте забелязали, в храма или на гробището, когато някой донесе жито да се прочете за помена, който прави, след това го раздава на хората и те го приемат, като участват в предложението. Разбира се, тук нямаме жертва; имаме символ на възкресението; това е нещо съвсем различно. Споменавам случая, за да покажа, че става разпределение и всички ядат от него. Дават и на свещениците, ядат и те, вземат и в домовете си.
Но и при обреда на благословение на хляба същото се случва. Дават на свещениците, хората, които са направили обреда, вземат и голямо парче за дома си. Не се съблазнявайте от това, когато предлагащите вземат голямо парче, то им принадлежи. Не се смущавайте също ако свещениците вземат голямо парче от предложението; то им принадлежи по закон. Малки парченца ще получи останалия народ. Виждате ли, че всички получават?
Сега, за да разберете това, жертвата на спасението, е предложението на Христос, на Неговото Тяло и Кръв. Тоест обетът на Христос е следният: „Аз, Отче мой, ще предложа Тялото Си и Кръвта Си като жертва на благодарност към Теб; но тази жертва ще я приемат вярващите“. Затова Тялото и Кръвта на Христос се нарича Божествена Евхаристия. Така че това е от Левит(7:11-17), жертвата на спасението.
И ще разберем това по-добре, ако преминем към стих 27: „Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!“.
Както знаете, този стих се казва на трапезата, когато искаме да седнем да ядем; това е молитвата, която казваме там. Но дали подозираме , че отвъд тази видима трапеза, трапезата на нашия дом, когато казваме тази молитва от този стих, има скритото величие на предложението на Иисус Христос в Неговата благодарствена Жертва към Отца? Ще го видим сега. Кои са тези бедни, които ще ядат и ще се наситят? Бедните са езичниците, които седят около масата на Жертвата, на Светия Олтар; те са бедните. Искате ли да ви покажа, че те са езичниците, с наименованието „бедни”? Когато казваме „езичници”, имаме предвид тези, които не са евреи, т.е. ние, гърците, но и всички народи на земята, всички племена на земята. Искате ли да го видите това? Спомняте ли си притчата за голямото гостоприемство в Новия завет? (Лука 14:15-24). Стопанинът на дома, господарят на трапезата, поканил тези, които имал в списъка си. Той им казал: „Трапезата е готова; елате да ядете .” Те не се отзовали, а предлагали различни оправдания: първият казал, че е купил земя, вторият – че е купил двойки волове, а третият – че се е оженил и не може да дойде. Тогава господарят на дома се разгневил и казал: „Уверявам ви, че никой от тези, които бяха поканени, няма да вкуси от моята трапеза.” И тогава той казал на слугата си (слугата тук е Иисус Христос, това е въплътения Бог, Месията): „Бързо отиди в града, по улиците, по задните улички,” тоест да бърза не само по широките улици на града, но и по тесните улички. После, когато го изпратил отново, ще му каже да отиде и в околностите на града. Околностите на града са полетата; както е тук, където сме сега, те са полетата на града. „Иди и събери, когото намериш; куци, сакати, бедни, кални, слепи... и ги доведи тук, за да се напълни къщата ми.” Кои са тези куци, сакати, бедни? Те са езичниците. А кои са първоначално поканените? Те са израилтяните. Те не приели поканата. Другите са езичниците. Виждате ли как са наречени? Бедни. Това е точността на Свещеното писание, на пророчеството.
Тук, сега, в стих 27, той нарича тези бедни. Тези бедни „ще ядат и ще се наситят.” Те няма да ядат само, но и ще се наситят. Това е истинската насита на човешката душа с небесна храна, която е Тялото и Кръвта на Христос, който е Бог, това е вечният живот.
Мили мои, колкото и да ядем, пак ще огладнеем; каквото и да придобием в този свят, нищо няма да запълни душата ни. Единственото, което ще я запълни – нека не ви учудва фразата, която ще кажа сега – когато ядем Бога ! И Бог стана храна и пиене, за да го изядем. Не се учудвайте. Аз говоря за Тайната на Светата Евхаристия. Бог стана истинска храна и пиене, за да го ядем! Тоест само когато човек има вътре в себе си Бог, само тогава се насища. Това е върхът на усилието, „върхът на добродетелите” (Малък канон на похвала към Богородица, трета песен), както казва нашата хвалебна песен. Върхът на усилието! Това е, което душата на човека търси, когато има търсения и намира Бог, който е върхът на върха на усилието, т.е. последната цел на душата, това е най-високото, това е върхът на пирамидата.
Така че „ще се наситят” означава, че само когато човек намери Бога, той се насища; всичко друго накрая остава човека гладен. Затова един съвременен писател казва нещо много красиво: „Когато хората днес гладуват, всъщност гладуват за Теб; когато жадуват, жадуват за Теб!... и така нататък.” Джовани Папини, „История на Христос”, молитва към Христос, превод от О. Аргиропулу, изд. „Мелиса”, Атина 1960, с. 474. „Гладният си мисли, че иска хляб; но всъщност иска Теб. Жадуващият си мисли, че иска вода; но всъщност жадува за Теб. Болният мисли, че е болен; но всъщност неговата болест е липсата на Теб. Този, който търси красота в света, всъщност търси Теб, без да разбира, Теб, който си цялата или съвършената красота!”
Но и при обреда на благословение на хляба същото се случва. Дават на свещениците, хората, които са направили обреда, вземат и голямо парче за дома си. Не се съблазнявайте от това, когато предлагащите вземат голямо парче, то им принадлежи. Не се смущавайте също ако свещениците вземат голямо парче от предложението; то им принадлежи по закон. Малки парченца ще получи останалия народ. Виждате ли, че всички получават?
Сега, за да разберете това, жертвата на спасението, е предложението на Христос, на Неговото Тяло и Кръв. Тоест обетът на Христос е следният: „Аз, Отче мой, ще предложа Тялото Си и Кръвта Си като жертва на благодарност към Теб; но тази жертва ще я приемат вярващите“. Затова Тялото и Кръвта на Христос се нарича Божествена Евхаристия. Така че това е от Левит(7:11-17), жертвата на спасението.
И ще разберем това по-добре, ако преминем към стих 27: „Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!“.
Както знаете, този стих се казва на трапезата, когато искаме да седнем да ядем; това е молитвата, която казваме там. Но дали подозираме , че отвъд тази видима трапеза, трапезата на нашия дом, когато казваме тази молитва от този стих, има скритото величие на предложението на Иисус Христос в Неговата благодарствена Жертва към Отца? Ще го видим сега. Кои са тези бедни, които ще ядат и ще се наситят? Бедните са езичниците, които седят около масата на Жертвата, на Светия Олтар; те са бедните. Искате ли да ви покажа, че те са езичниците, с наименованието „бедни”? Когато казваме „езичници”, имаме предвид тези, които не са евреи, т.е. ние, гърците, но и всички народи на земята, всички племена на земята. Искате ли да го видите това? Спомняте ли си притчата за голямото гостоприемство в Новия завет? (Лука 14:15-24). Стопанинът на дома, господарят на трапезата, поканил тези, които имал в списъка си. Той им казал: „Трапезата е готова; елате да ядете .” Те не се отзовали, а предлагали различни оправдания: първият казал, че е купил земя, вторият – че е купил двойки волове, а третият – че се е оженил и не може да дойде. Тогава господарят на дома се разгневил и казал: „Уверявам ви, че никой от тези, които бяха поканени, няма да вкуси от моята трапеза.” И тогава той казал на слугата си (слугата тук е Иисус Христос, това е въплътения Бог, Месията): „Бързо отиди в града, по улиците, по задните улички,” тоест да бърза не само по широките улици на града, но и по тесните улички. После, когато го изпратил отново, ще му каже да отиде и в околностите на града. Околностите на града са полетата; както е тук, където сме сега, те са полетата на града. „Иди и събери, когото намериш; куци, сакати, бедни, кални, слепи... и ги доведи тук, за да се напълни къщата ми.” Кои са тези куци, сакати, бедни? Те са езичниците. А кои са първоначално поканените? Те са израилтяните. Те не приели поканата. Другите са езичниците. Виждате ли как са наречени? Бедни. Това е точността на Свещеното писание, на пророчеството.
Тук, сега, в стих 27, той нарича тези бедни. Тези бедни „ще ядат и ще се наситят.” Те няма да ядат само, но и ще се наситят. Това е истинската насита на човешката душа с небесна храна, която е Тялото и Кръвта на Христос, който е Бог, това е вечният живот.
Мили мои, колкото и да ядем, пак ще огладнеем; каквото и да придобием в този свят, нищо няма да запълни душата ни. Единственото, което ще я запълни – нека не ви учудва фразата, която ще кажа сега – когато ядем Бога ! И Бог стана храна и пиене, за да го изядем. Не се учудвайте. Аз говоря за Тайната на Светата Евхаристия. Бог стана истинска храна и пиене, за да го ядем! Тоест само когато човек има вътре в себе си Бог, само тогава се насища. Това е върхът на усилието, „върхът на добродетелите” (Малък канон на похвала към Богородица, трета песен), както казва нашата хвалебна песен. Върхът на усилието! Това е, което душата на човека търси, когато има търсения и намира Бог, който е върхът на върха на усилието, т.е. последната цел на душата, това е най-високото, това е върхът на пирамидата.
Така че „ще се наситят” означава, че само когато човек намери Бога, той се насища; всичко друго накрая остава човека гладен. Затова един съвременен писател казва нещо много красиво: „Когато хората днес гладуват, всъщност гладуват за Теб; когато жадуват, жадуват за Теб!... и така нататък.” Джовани Папини, „История на Христос”, молитва към Христос, превод от О. Аргиропулу, изд. „Мелиса”, Атина 1960, с. 474. „Гладният си мисли, че иска хляб; но всъщност иска Теб. Жадуващият си мисли, че иска вода; но всъщност жадува за Теб. Болният мисли, че е болен; но всъщност неговата болест е липсата на Теб. Този, който търси красота в света, всъщност търси Теб, без да разбира, Теб, който си цялата или съвършената красота!”
И казва: „Ще живеят сърцата им за вечността.” Сърцата им ще живеят вечно. Кажете ми, възможно ли е това да се отнася за материалната храна? Защото кой някога е ял хляб и сирене и е останал за векове? Тук се казва „сърцата им ще живеят”, както ако храната не е отишла в стомаха, но е отишла в сърцето. Така разбираме, че не става дума за материална храна, а за духовна храна, а тази духовна храна е самият Бог, тя е Вечността.
Така че разбрахме стих 26, който беше обяснен, тълкуван по-широко чрез стих 27. Тук приключва и тази част. И сега преминаваме към друга част, от стих 28, която е завръщането на народите. „Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена.“ Какъв величествен стих... „ще си спомнят“! Моля, обърнете внимание на този момент. Можем да проведем лекция, продължаваща цял час, само за това „ще си спомнят“, без преувеличение. Какво ще си спомнят? Хората ще си спомнят, че някога са били в Рая. Моля, обърнете внимание: това е паметта на човечеството, тази, която остава като желание на човека да живее вечно близо до Бога. Но тази памет на човечеството води до Адам. Адам не е имал памет; той е имал знание, че Бог е един. Следователно, когато Адам паднал, той е запазил естествено знанието за единния Бог. Децата му по-малко, внуците му още по-малко, и колкото повече преминаваме през поколенията, толкова повече се забравяло името на Бога, че Бог е единственият истински Бог. Бог е бил забравен. И тогава забравата доведе до идолопоклонството.
Идолопоклонството е забрава. И сега, когато казва „ще си спомнят“, това означава, че ще се откажат от идолопоклонството. Следователно с глагола „ще си спомнят“ се предполага отхвърляне на идолопоклонството, защото когато забравиха истинския Бог, те попаднаха в идолопоклонство. Сега, след като ще си спомнят истинския Бог, те повече няма да се върнат към идолопоклонството. Но и нещо друго. Наистина, Бог и вечният живот остават неизтриваеми елементи в душата на всеки човек, като памет...Това „ще си спомнят“, скъпи мои, е величествено! И само това слово, ако съществуваше в псалма, щеше да оправдае голямата му стойност. Но само това ли е, което го прави ценен? Не. Всяка дума в него е безцененο съкровище ! И след като „ще си спомнят“, тогава и „ще се обърнат“ – тоест ще се върнат. Това означава, че са забравили, защото са се отдалечили; и сега, след като си спомнят, ще се върнат. Как обаче ще се случи това спомняне? Как ще си спомнят? Чрез евангелското проповядване! Когато апостолите бъдат изпратени на краищата на света, тогава хората, чрез евангелското проповядване, което ще чуят, ще кажат: „Намерихме истинския Бог, Този, Когото изгубихме!“ Това е чудесно, наистина чудесно! И какво ли не подсказва , наистина, този стих... И не подсказва тук само за юдеите, защото те не са единствените потомци на Адам – „всички племена “, тоест всички народи. Следователно „всички краища на земята“ ще се върнат към Господа, след като си спомнят. И какво ще правят тогава? „Ще се поклонят пред Него.“ Първо и най-важно, когато казва „краищата на земята“, се има предвид едната световна Църква. И тук отново имаме повторение на стиха, който говори и се отнася за великата Църква. Но вижте също и изпълнението на друго пророчество. Тук съдържа се препратка към по-старо пророчество, което се потвърдило чрез изпълнението му тук в това пророчество. Тоест, за да бъда ясен, този псалм е написан през 10-ти век, но съдържа пророчество, което е било казано през 20-ти век пр. Хр. и накрая се изпълнява това пророчество в лицето на Иисус Христос чрез Евангелието. Тоест? Бог беше казал на Авраам през 20-ти век пр. Хр.: „..в тебе ще се благославят всички земни племена. “ (Битие 12:3) . Как би се случило това? Авраам е праотец на един народ, или, ако искате, на няколко народа, като Исмаилците и не знам още кои други; как тогава е възможно всички народи на земята да бъдат благословени? Това е ясно. „Авраам ще стане основател на вярата, и следователно всички, които ще вярват, ще бъдат духовни потомци на Авраам. Когато се казва, че ще бъдат благословени всички племена на земята, се има предвид това, което се споменава в стиха тук, че те ще се поклонят пред Него, пред Бога, „всички племена на народите“, всички племена на земята; това е същото.
Това обаче се случи, когато Евангелието беше проповядвано по целия свят, защото тогава се поклониха на Господа всички, които, от всички племена на земята до днешния ден, повярваха в Иисус Христос. Ето как се изпълни пророчеството, което Бог каза на Авраам през 20-ти век пр. Хр.!
Стих 29: „защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.“ С всички тези стихове, които анализираме тук, разбирате, че голям пазител на тези чудесни пророчества е самата Синагога на евреите, самият народ Израел. И си представете, че те са пазители на елементи, които са били противоположни на възприятията на евреите за Бога и Месията! Това е най-удивителното, така че — както съм ви казвал преди — враговете на Месията стават Негови пазители!
Както стана и с гроба на Христос, който не беше охраняван от учениците Му, а от войниците… и който беше запечатан от враговете на Христос, фарисеите и архиереите! Те запечатаха гроба! Така както Бог позволи, враговете да запечатат гроба, за да няма съмнение за изменението на истината за Възкресението.
И така тук сега, скъпи ми, стих 29 — както и стих 28, но и много други точки в Светото Писание — говори за всички народи и казва, че Бог е Бог на всички народи и не е само Бог на Израел. Конкретно казва, че „Царството на Господа е и Той царува над народите“; Царството е на Господа; Той е Господарят, Господ на всички народи, не само на евреите. Когато евреинът слуша това, той се чувства много зле. Ще ви цитирам един стих от книгата на Йона, който направихме преди време, ще го помните. Когато Йона получи заповед от Бога да отиде в Ниневия, той казва: „Къде да отида сега? Да проповядвам покаяние на враговете на моята родина?... Не отивам!“ И тогава „бягал от Господното лице“ (Йона 1:3), както се казва, и отишъл в Тарсис, в Испания, тоест в напълно противоположна посока. Забележете: не казва, че е избягал от Бога, а „от Господното лице“. Какво означава това? Евреите знаели , че Бог е навсякъде присъстващ; но Неговото лице показва само на евреите. Затова, когато евреите били в плен, те не се чувствали добре; чувствали , че може би Бог не ги чува.
Например, във Вавилон тримата младенци казват: „Господи, как да Ти принесем жертва тук? Ние не сме в храма в Йерусалим, където е Твоето лице“ (Дан. 3:14). Тоест: дали принесем жертва тук, или не, това е безсмислено. С други думи, Йона бяга от Господното лице, защото да, Бог ще е и в Испания, но няма да направи нищо, защото Неговото лице не се явява извън територията на Израел. Виждате ли какво вярвали евреите? И все пак те са пазители на знаците в Светото Писание, които се противопоставят на техните възприятия за Бога, че Бог царува над всички народи, че Той е Господар на народите, че Той е Този, който се грижи за народите и Той е Този, който ще бъде поклонен от народите. Това е удивително! Затова пророчествата имат много голяма стойност... много голяма! Всичко идва обратното, бих казал неблагоприятно(за Евреите), точно за да укрепи стойността и престижа на пророчествата. От стих 30 и нататък е резюме на предишните:"Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си."
Какъв съсредоточен стих! Казва се, че ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята. Тлъстите това са богатите . Спомняте ли си от поздравите на Божията Майка "Радвай се ,планино богата и изпълнена с дух"? (Виж Канона на Акафиста на Богородица, Ода 4) . "богата планина", и "изпълнена" ще рече "наситена ", тоест това са изрази, които означават богатство. Когато казва, че ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята, има предвид, че не само бедните и скромни хора ще повярват в Евангелието и Месията, но и важни хора и велики личности ще вярват и ще участват в духовната трапеза на Месията и ще се поклонят пред Него. Не само обикновени и смирени хора, но и велики личности и мъдреци и хора със социални позиции, които обаче ще имат висока умствена и духовна дарба.
И стих 30 продължава: "пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта ". Това означава, че не само тези, които са живи на земята, ще се възползват, но и тези, които са отишли в ада, като души.
И наистина, когато Христос умрял на кръста, душата Му, съединена с Божието Слово , слязла в ада и благовестила на мъртвите, на които преди това е проповядвал покаяние свети Йоан Кръстител. И тогава, всички, които повярвали в Христос през тези три дни, паднали и се поклонили пред Него (вижте 1 Петр. 3, 19). Разбира се, не са били пълни три дни а часове от първия ден, цялото 24-часово време на втория ден и част от третия ден. Не знаем точно колко е бил този период обаче, тъй като включва част от трите дни, се нарича три дни. Когато Христос слязъл в ада, Той благовестил на мъртвите, и са повярвали в Него колкото са повярвали .
И знаете ли кои са повярвали ? Повярвали са тези, които, ако бяха чули проповедта на Христос по времето си, щели да повярват. Те повярвали , а не другите. И когато Христос напуснал ада, ги взел със себе си и ги отвел в рая, тоест мястото, където сега се намират всички, които напускат този свят и очакват възкресението на мъртвите. Те са в ада, но не в мрачния, а там, където е предвкусването на Божието Царство. Раят не е Божието Царство, той е предвкусване на Божието Царство. Раят и Божието Царство са различни неща...Така, те се поклонили и тези, които били влезли в земята, тоест в ада. Трябва да знаете, че в Стария Завет много често земята е символ на ада. Един псалом за Христос казва: "..и изваиван в дълбочините на земята " (Пс. 138, 15). Тоест, в ада. И ада също My се покланя. Но и апостол Павел казва: "та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно , земно и подземно " (Филип. 2, 10). И небесни, и земни, и подземни ще се поклонят пред въплътения Бог Слово . Вижте съвпадение на писанията!
Така че разбрахме стих 26, който беше обяснен, тълкуван по-широко чрез стих 27. Тук приключва и тази част. И сега преминаваме към друга част, от стих 28, която е завръщането на народите. „Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена.“ Какъв величествен стих... „ще си спомнят“! Моля, обърнете внимание на този момент. Можем да проведем лекция, продължаваща цял час, само за това „ще си спомнят“, без преувеличение. Какво ще си спомнят? Хората ще си спомнят, че някога са били в Рая. Моля, обърнете внимание: това е паметта на човечеството, тази, която остава като желание на човека да живее вечно близо до Бога. Но тази памет на човечеството води до Адам. Адам не е имал памет; той е имал знание, че Бог е един. Следователно, когато Адам паднал, той е запазил естествено знанието за единния Бог. Децата му по-малко, внуците му още по-малко, и колкото повече преминаваме през поколенията, толкова повече се забравяло името на Бога, че Бог е единственият истински Бог. Бог е бил забравен. И тогава забравата доведе до идолопоклонството.
Идолопоклонството е забрава. И сега, когато казва „ще си спомнят“, това означава, че ще се откажат от идолопоклонството. Следователно с глагола „ще си спомнят“ се предполага отхвърляне на идолопоклонството, защото когато забравиха истинския Бог, те попаднаха в идолопоклонство. Сега, след като ще си спомнят истинския Бог, те повече няма да се върнат към идолопоклонството. Но и нещо друго. Наистина, Бог и вечният живот остават неизтриваеми елементи в душата на всеки човек, като памет...Това „ще си спомнят“, скъпи мои, е величествено! И само това слово, ако съществуваше в псалма, щеше да оправдае голямата му стойност. Но само това ли е, което го прави ценен? Не. Всяка дума в него е безцененο съкровище ! И след като „ще си спомнят“, тогава и „ще се обърнат“ – тоест ще се върнат. Това означава, че са забравили, защото са се отдалечили; и сега, след като си спомнят, ще се върнат. Как обаче ще се случи това спомняне? Как ще си спомнят? Чрез евангелското проповядване! Когато апостолите бъдат изпратени на краищата на света, тогава хората, чрез евангелското проповядване, което ще чуят, ще кажат: „Намерихме истинския Бог, Този, Когото изгубихме!“ Това е чудесно, наистина чудесно! И какво ли не подсказва , наистина, този стих... И не подсказва тук само за юдеите, защото те не са единствените потомци на Адам – „всички племена “, тоест всички народи. Следователно „всички краища на земята“ ще се върнат към Господа, след като си спомнят. И какво ще правят тогава? „Ще се поклонят пред Него.“ Първо и най-важно, когато казва „краищата на земята“, се има предвид едната световна Църква. И тук отново имаме повторение на стиха, който говори и се отнася за великата Църква. Но вижте също и изпълнението на друго пророчество. Тук съдържа се препратка към по-старо пророчество, което се потвърдило чрез изпълнението му тук в това пророчество. Тоест, за да бъда ясен, този псалм е написан през 10-ти век, но съдържа пророчество, което е било казано през 20-ти век пр. Хр. и накрая се изпълнява това пророчество в лицето на Иисус Христос чрез Евангелието. Тоест? Бог беше казал на Авраам през 20-ти век пр. Хр.: „..в тебе ще се благославят всички земни племена. “ (Битие 12:3) . Как би се случило това? Авраам е праотец на един народ, или, ако искате, на няколко народа, като Исмаилците и не знам още кои други; как тогава е възможно всички народи на земята да бъдат благословени? Това е ясно. „Авраам ще стане основател на вярата, и следователно всички, които ще вярват, ще бъдат духовни потомци на Авраам. Когато се казва, че ще бъдат благословени всички племена на земята, се има предвид това, което се споменава в стиха тук, че те ще се поклонят пред Него, пред Бога, „всички племена на народите“, всички племена на земята; това е същото.
Това обаче се случи, когато Евангелието беше проповядвано по целия свят, защото тогава се поклониха на Господа всички, които, от всички племена на земята до днешния ден, повярваха в Иисус Христос. Ето как се изпълни пророчеството, което Бог каза на Авраам през 20-ти век пр. Хр.!
Стих 29: „защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.“ С всички тези стихове, които анализираме тук, разбирате, че голям пазител на тези чудесни пророчества е самата Синагога на евреите, самият народ Израел. И си представете, че те са пазители на елементи, които са били противоположни на възприятията на евреите за Бога и Месията! Това е най-удивителното, така че — както съм ви казвал преди — враговете на Месията стават Негови пазители!
Както стана и с гроба на Христос, който не беше охраняван от учениците Му, а от войниците… и който беше запечатан от враговете на Христос, фарисеите и архиереите! Те запечатаха гроба! Така както Бог позволи, враговете да запечатат гроба, за да няма съмнение за изменението на истината за Възкресението.
И така тук сега, скъпи ми, стих 29 — както и стих 28, но и много други точки в Светото Писание — говори за всички народи и казва, че Бог е Бог на всички народи и не е само Бог на Израел. Конкретно казва, че „Царството на Господа е и Той царува над народите“; Царството е на Господа; Той е Господарят, Господ на всички народи, не само на евреите. Когато евреинът слуша това, той се чувства много зле. Ще ви цитирам един стих от книгата на Йона, който направихме преди време, ще го помните. Когато Йона получи заповед от Бога да отиде в Ниневия, той казва: „Къде да отида сега? Да проповядвам покаяние на враговете на моята родина?... Не отивам!“ И тогава „бягал от Господното лице“ (Йона 1:3), както се казва, и отишъл в Тарсис, в Испания, тоест в напълно противоположна посока. Забележете: не казва, че е избягал от Бога, а „от Господното лице“. Какво означава това? Евреите знаели , че Бог е навсякъде присъстващ; но Неговото лице показва само на евреите. Затова, когато евреите били в плен, те не се чувствали добре; чувствали , че може би Бог не ги чува.
Например, във Вавилон тримата младенци казват: „Господи, как да Ти принесем жертва тук? Ние не сме в храма в Йерусалим, където е Твоето лице“ (Дан. 3:14). Тоест: дали принесем жертва тук, или не, това е безсмислено. С други думи, Йона бяга от Господното лице, защото да, Бог ще е и в Испания, но няма да направи нищо, защото Неговото лице не се явява извън територията на Израел. Виждате ли какво вярвали евреите? И все пак те са пазители на знаците в Светото Писание, които се противопоставят на техните възприятия за Бога, че Бог царува над всички народи, че Той е Господар на народите, че Той е Този, който се грижи за народите и Той е Този, който ще бъде поклонен от народите. Това е удивително! Затова пророчествата имат много голяма стойност... много голяма! Всичко идва обратното, бих казал неблагоприятно(за Евреите), точно за да укрепи стойността и престижа на пророчествата. От стих 30 и нататък е резюме на предишните:"Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си."
Какъв съсредоточен стих! Казва се, че ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята. Тлъстите това са богатите . Спомняте ли си от поздравите на Божията Майка "Радвай се ,планино богата и изпълнена с дух"? (Виж Канона на Акафиста на Богородица, Ода 4) . "богата планина", и "изпълнена" ще рече "наситена ", тоест това са изрази, които означават богатство. Когато казва, че ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята, има предвид, че не само бедните и скромни хора ще повярват в Евангелието и Месията, но и важни хора и велики личности ще вярват и ще участват в духовната трапеза на Месията и ще се поклонят пред Него. Не само обикновени и смирени хора, но и велики личности и мъдреци и хора със социални позиции, които обаче ще имат висока умствена и духовна дарба.
И стих 30 продължава: "пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта ". Това означава, че не само тези, които са живи на земята, ще се възползват, но и тези, които са отишли в ада, като души.
И наистина, когато Христос умрял на кръста, душата Му, съединена с Божието Слово , слязла в ада и благовестила на мъртвите, на които преди това е проповядвал покаяние свети Йоан Кръстител. И тогава, всички, които повярвали в Христос през тези три дни, паднали и се поклонили пред Него (вижте 1 Петр. 3, 19). Разбира се, не са били пълни три дни а часове от първия ден, цялото 24-часово време на втория ден и част от третия ден. Не знаем точно колко е бил този период обаче, тъй като включва част от трите дни, се нарича три дни. Когато Христос слязъл в ада, Той благовестил на мъртвите, и са повярвали в Него колкото са повярвали .
И знаете ли кои са повярвали ? Повярвали са тези, които, ако бяха чули проповедта на Христос по времето си, щели да повярват. Те повярвали , а не другите. И когато Христос напуснал ада, ги взел със себе си и ги отвел в рая, тоест мястото, където сега се намират всички, които напускат този свят и очакват възкресението на мъртвите. Те са в ада, но не в мрачния, а там, където е предвкусването на Божието Царство. Раят не е Божието Царство, той е предвкусване на Божието Царство. Раят и Божието Царство са различни неща...Така, те се поклонили и тези, които били влезли в земята, тоест в ада. Трябва да знаете, че в Стария Завет много често земята е символ на ада. Един псалом за Христос казва: "..и изваиван в дълбочините на земята " (Пс. 138, 15). Тоест, в ада. И ада също My се покланя. Но и апостол Павел казва: "та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно , земно и подземно " (Филип. 2, 10). И небесни, и земни, и подземни ще се поклонят пред въплътения Бог Слово . Вижте съвпадение на писанията!
И продължава: " и не могат да опазят живота си." ( от превод на Гръцки текста се превежда така :И душата ми за/в Него живее, така , че коментара е спрямо гръцкия текст ). - душата ми за Него живее, за Бога. Не "ще живее", не "е живяла" , а "живее". Тоест говори за душата на Месията. Но когато казваме душата на Месията, имаме предвид Неговия живот; душа в Светото Писание означава живот. Не казва дух, а душа, тоест живот. Но животът на Месията е човешкият живот. Можете ли да ми кажете тук какво намеква? Не намеква за Божията същност на Месията, а за човешката, защото казва душа, тоест живот, битие. За Божията същност би било немислимо да бъде без живот по някое време! Така че намеква за възкресението на човешката природа на Христос, Неговото възнесение, но и седенето му отдясно на Бога Отца.
И всъщност поставя "живее" в сегашно време, което показва продължителност. Знаете ли какво разкрива това? Това разкрива, че човешката природа, тоест Месията като човек, седи отдясно на Бога Отца, което означава, че човешката природа е възнесена в тази Божественост! Кога станало това? Това се случило след като яли и се поклонили тлъстите на земята. Поклонили са се и тези, които били в ада, когато Христос слязъл там. И сега „душата ми живее в Него“, което означава, че душата ми е „в Него“, в Него самия. Тук се намеква за телесното възнесение на Христос и за Неговото седене отдясно на Бог Отец. Това е учението, което многократно се споменава от свещените писатели в Новия Завет (виж. Деяния 2:33, 5:31, Римляни 8:34, Ефесяни 1:20, Евреи 1:4 и други). Виждате ли колко удивителни точки има? Той започва от Страданията, от Кръста, преминава през проповядването на мъртвите, после Възкресението, а след това и Възнесението. Така всички тези велики събития на Месията са включени, на спасения Месия вече ,не на страдащия.
Стих 31: „ Потомството Ми( в гръцкия текст е "семето Ми ") ще Му служи и ще се нарича Господне навеки“. Кое е семето на Месията, на Христос? Той казва: „моето семе“. Какво е това? Семето на Христос, обични мои, са всички тези, които са възродени чрез Кръщението и Свещената Евхаристия и станали деца на Бога по благодат; това е осиновяването на хората (виж. Римляни 8:15, 23, Галатяни 4:5, Ефесяни 1:5). Семето на Месията са вярващите, които са възродени в Христос Иисус. „Ще служат на Него“. Това означава, че семето на Христос ще служи на Бога, защото вярващият наистина служи на Бога. И по-долу: „и ще се нарича Господне навеки“. Това означава, че това, което ще се случи, ще бъде възродено и в следващото поколение; следователно във всяко поколение. Поколението, което идва, е всяко поколение, което вярва и идва към Бога, т.е. цялата Църква; спасението е за всички поколения.
И накрая стих 32, с който завършваме : „ ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил“. Това е великолепен завършек на целия псалом. И ще обявят Неговата праведност на народа, който ще се роди от страданието на вече тържествуващия светец, и неговото раждане ще бъде доведено до ново творческо намесване на Господа, който е сътворил тази нова сътвореност, както казва преводът на Псалтира, който имам в ръцете си. (Пан. Н. Трембелас, Псалтирът с кратко тълкуване, изд. на богословското братство " Спасител “, Атина 1976). Ще го разгледаме по-близо.
Това беше една песен, един псалом, но и нещо повече. Вярващите ще хвалят Бога. Но само вярващите? Преди да хвалят вярващите, Месията ще хвали. Следователно, тази песен на Бога започна с Месията. Той е в стих 23; това е, което започнахме в началото: „Ще разкажа името Ти на братята си, в средата на църквата ще те хваля“. Първо Месията хвали Бога Отца. Второ, в стих 27, ще продължи с Израел: „Бедните ще ядат и ще се наситят, и ще хвалят Господа, които търсят Него“. Вижте: бедните ще се наситят, след като ядат. Но кой ще хвали? Тези, които търсят Него, които са израилтяните. И трето и последно: всички народи по земята ще продължат тази песен през вековете. Това е стих 32, който ви прочетох тук, „и ще обявят“. Обявлението е постоянно и това е химн на всички народи към Бога за великото събитие, че Бог „ толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Това е вечният химн към Светата Троица за великото тайнство на божествената икономия, въплъщението на Сина Божи за спасението на целия свят. Кажете ми, обични мои, този псалом, 21-ви, не е ли най-великолепното , което някога може да бъде написано? Наистина , той е най-великолепен!
Желая ви Честито Великден и хубаво лято!
Стих 31: „ Потомството Ми( в гръцкия текст е "семето Ми ") ще Му служи и ще се нарича Господне навеки“. Кое е семето на Месията, на Христос? Той казва: „моето семе“. Какво е това? Семето на Христос, обични мои, са всички тези, които са възродени чрез Кръщението и Свещената Евхаристия и станали деца на Бога по благодат; това е осиновяването на хората (виж. Римляни 8:15, 23, Галатяни 4:5, Ефесяни 1:5). Семето на Месията са вярващите, които са възродени в Христос Иисус. „Ще служат на Него“. Това означава, че семето на Христос ще служи на Бога, защото вярващият наистина служи на Бога. И по-долу: „и ще се нарича Господне навеки“. Това означава, че това, което ще се случи, ще бъде възродено и в следващото поколение; следователно във всяко поколение. Поколението, което идва, е всяко поколение, което вярва и идва към Бога, т.е. цялата Църква; спасението е за всички поколения.
И накрая стих 32, с който завършваме : „ ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил“. Това е великолепен завършек на целия псалом. И ще обявят Неговата праведност на народа, който ще се роди от страданието на вече тържествуващия светец, и неговото раждане ще бъде доведено до ново творческо намесване на Господа, който е сътворил тази нова сътвореност, както казва преводът на Псалтира, който имам в ръцете си. (Пан. Н. Трембелас, Псалтирът с кратко тълкуване, изд. на богословското братство " Спасител “, Атина 1976). Ще го разгледаме по-близо.
Това беше една песен, един псалом, но и нещо повече. Вярващите ще хвалят Бога. Но само вярващите? Преди да хвалят вярващите, Месията ще хвали. Следователно, тази песен на Бога започна с Месията. Той е в стих 23; това е, което започнахме в началото: „Ще разкажа името Ти на братята си, в средата на църквата ще те хваля“. Първо Месията хвали Бога Отца. Второ, в стих 27, ще продължи с Израел: „Бедните ще ядат и ще се наситят, и ще хвалят Господа, които търсят Него“. Вижте: бедните ще се наситят, след като ядат. Но кой ще хвали? Тези, които търсят Него, които са израилтяните. И трето и последно: всички народи по земята ще продължат тази песен през вековете. Това е стих 32, който ви прочетох тук, „и ще обявят“. Обявлението е постоянно и това е химн на всички народи към Бога за великото събитие, че Бог „ толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Това е вечният химн към Светата Троица за великото тайнство на божествената икономия, въплъщението на Сина Божи за спасението на целия свят. Кажете ми, обични мои, този псалом, 21-ви, не е ли най-великолепното , което някога може да бъде написано? Наистина , той е най-великолепен!
Желая ви Честито Великден и хубаво лято!
Понеделник, 10 април 1978
19η ομιλία στην κατηγορία «Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».
►Όλες οι ομιλίες της Κατηγορίας :
" Ἀνάλυσις Ψαλμῶν.
(Ὁμιλίες εἰς τό βιβλίο τῶν Ψαλμῶν) " εδώ ⬇️
https://arnion.gr/index.php/palaia-diauhkh/analysis-calmvn
↕️
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/blog-post_76.html?m=1
🇧🇬 Текст на 🔸Ivanka Georgieva.
🇬🇷Απομαγνητοφώνηση :
Ιερά μονή Κομνηνείου.
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_15.html?m=1
📜🇬🇷 👇
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2025/02/21-2-23.html?m=1
🔸Λίστα ομιλιών της σειράς
«Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».🔻
https://drive.google.com/file/d/1TYl6bvFofrohQvNazPRXiWU3vTikWUmi/view?usp=drivesdk
🔸📜 Απομαγνητοφωνημενες ομιλίες της σειράς «Ἀνάλυσις Ψαλμῶν».🔻
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%94%B9%E1%BC%88%CE%BD%CE%AC%CE%BB%CF%85%CF%83%CE%B9%CF%82%20%CE%A8%CE%B1%CE%BB%CE%BC%E1%BF%B6%CE%BD.%0A%28%E1%BD%89%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%AF%CE%B5%CF%82%20%CE%B5%E1%BC%B0%CF%82%20%CF%84%CF%8C%20%CE%B2%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%AF%CE%BF%20%CF%84%E1%BF%B6%CE%BD%20%CE%A8%CE%B1%CE%BB%CE%BC%E1%BF%B6%CE%BD%29.?m=1
💠Πλήρης απομαγνητοφωνημένες σειρές ομιλιών (Βιβλία).
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/search/label/%F0%9F%92%A0%CE%A0%CE%BB%CE%AE%CF%81%CE%B7%CF%82%20%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BC%CE%B1%CE%B3%CE%BD%CE%B7%CF%84%CE%BF%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%B7%CE%BC%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CF%82%20%CF%83%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%AD%CF%82%20%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%B9%CF%8E%CE%BD%20%28%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%AF%CE%B1%29.?m=1
🔸Επεξηγηματικό βίντεο Ασπάλαθου.
https://youtu.be/8tNfAHRkTCk
__⬇️Playlist "Ασπάλαθου".⬇️__
https://aspalathos21.blogspot.com/2021/07/blog-post_83.html?m=0
Όλες οι ομιλίες ~4.487~ του μακαριστού πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://aspalathos21.blogspot.com/2024/12/4487.html?m=0
📃Απομαγνητοφωνημένες ομιλίες του πατρός Αθανασίου. ⬇️
https://athanasiosamvonas.blogspot.com/2021/04/blog-post_15.html?m=0
📜 Αποσπάσματα ομιλιών πατρός Αθανασίου ⬇️
https://athanasioslogos.blogspot.com/?m=0
__⬇️ Facebook ⬇️__
https://www.facebook.com/groups/1637818926362004/?ref=share
Κατάλογος ομιλιών πατρός Αθανασίου Μυτιληναίου.
https://drive.google.com/file/d/1JmrxaObMVyTA4_pS5yuMaQdoBf8-LwBP/view?usp=drivesdk
†.Πρός Δόξαν τοῦ Ἁγίου Τριαδικοῦ Θεοῦ.
